Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Да пресечеш Кавказ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Да пресечеш Кавказ

    Вече минаха няколко месеца откакто се завърнахме. Планът беше много объркан. Планирахме обиколка на Черно море през Абхазия, после се оказа, че минаването в Абхазия не е сигурно. Накрая решихме да отидем до Кавказ през Русия и да се върнем, всичко това е описано в подготовката. Все още, обаче, не знаехме че отиваме там където плановете не винаги важат... Подготовката ни отне около 3 месеца не особено интензивна работа - визи за Русия, разрешителни за Абхазия, подготовка на двата мотора, багажите, планиране на пътя и запознаване с цялата информация за кавказкия регион. Би било по-добре, ако информацията за там не беше твърде оскъдна. Пътуващите там, които споделят в Интернет са много малко. Трябваше да изровя доста източници, а впоследствие разбрахме, че информацията не е и съвсем точна. И така. Тръгнахме от вкъщи една събота. Това за нас е първо пътуване на изток. И се смесваха една топка от чувства - да минеш през нови места, да срещнеш непознати, в главата ти се въртят купчина неизвестности, част от тях неприятни, но все пак важно е да тръгнеш. Тежката работа с подготовката е свършила и остава само да караш... На тръгване се срещнахме с човек, живял известно време в Северен Кавказ, който ни даде ценна информация. Като това, че всъщност там не е чак толкова опасно, колкото изглежда. Информация, която щеше много да ни помогне по-нататък. Първите снимки са чак от Балчик. Там се видяхме с Димо, който ни поразказа малко за пътя нататък. Спомням си как той обясняваше, че пътят към Сочи е много натоварен, но той всъщност е бил там извън летния сезон. По-късно щяхме да разберем, че трафикът е дори повече от
    очакваното...





    Разбира се заприказвахме се и стана 5 часа, а трябваше да караме в Румъния може би до Тулча. Димо ни предупреди за трафика в около Констанца, който допълнително ни забави. Това е Констанца:







    Пристигнахме в Тулча по тъмно - около 21,30. Често ни се случваше нататък да караме по тъмно - по една или друга причина се забавяхме. Нещо, може би не е много добре, особено ако се каниш да спиш на палатка, но пък успяваш да караш повече. В Тулча почнахме да търсим къмпинг в ГПС-а, не знам защо бях решил че има такъв. Спряхме на една бензиностанция, потърсихме в Интернет, но имаше само скъпи хотели. Накрая зададох една точка на GPS-а, където може би имаше къмпинг и стигнахме до индустриалната зона. Къмпинг нямаше. Върнахме се на една бензиностанция и хората там ни закараха до някакъв "пансион" наблизо, което всъщност си беше хотел, но без никакви табели. Цената беше много добра. Собственика се оказа мото полицай, който очевидно добре беше "поработил" за тоя хотел:



    Тулча е известен с това, че оттам тръгват туристическите разходки към делтата на Дунав и беше пренаселено с туристи. Интересно място и си струва човек да се разходи за 2-3 дни до там.



    Продължихме към Галац. Украйна е от другата страна на Дунав, но няма граница с Румъния. Трябваше да караме успоредно на реката към Галац и там да пресечем с ферибот Дунав. Пътят от Тулча до Галац върви по реката и е много приятен за каране. На фербота:



    Жегата беше вече сериозна, щяхме да пристигнем на ГКПП-то точно по обяд. Бахме планирали този ден да караме докъдето може да стигнем в Украйна. Този път към Украйна е сигурно най-добрия и доста хора го ползват. Влиза се в Молдова, кара се около 600 м и после се влиза в Украйна. Неприятно е че се минават две граници, а молдовците и на влизане, и на излизане проверяват много внимателно номера на рамата. Цялото минаване ни отне под два часа, което беше добре, никой не ни е правил проблеми - просто обичайните документални формалности за такива граници. - Къде отивате в Украйна? - На Крим, Ялта! - Аха, добреее... Използвахме подобен отговор и по-нататък. Не ми се искаше по границите, особено на отиване, да се забъркваме в допълнителни обяснения, че всъщност отиваме към Русия. Още повече по граници, на които съвсем в реда на нещата е да решат да се занимават с теб и твоя багаж един ден. Все пак наистина отивахме на Крим.
    Последно редактирано от Димо; 12-12-11, 16:20.
    LZ2NKM

  • #2
    От: Да пресечеш Кавказ

    При влизането в Украйна изпитах някаква форма на възторг, което ми се случва много рядко. Може би заради това, че минахме първата трудна граница, за пръв път бяхме в рускоговоряща страна и пътуването си вървеше нормално. Иначе Украйна веднага се усети - лош път, много дупки, в първото село се виждаше добре, че хората не са никак заможни. За пътя знаехме - 60-70 км до по-големия град Измайл трябваше да са в лошо състояние. Всъщност бяха ужасни - неравен път, дупки, коловози. Нашите мотори са направени за гладък асфалт и добре, че тежкия багаж омекотяваше неравностите. Тук сме на една от малкото сенки по пътя, който в началото върви в посока изток успоредно на Дунав, сутринта карахме от другата страна в Румъния:



    В другата посока е така:



    В Украйна няма много планини и хълмове, пътищата са равни и прави. Доста километри имахме да караме по такива скучни пътища, докато стигнем Крим. Честно казано, обаче ми беше доста интересно дори и тук. Отвреме навреме срещахме коли, които подсирваха доволно. До Измаил се минава през няколко бедни села - определено хората живеят доста скромно. В Измайл ни посрещна Ленин:



    После видяхме и още една статуя на Ленин. Следващите дни щяхме да разберем, че всъщност навсякъде паметниците на Ленин си стоят. Измаил изглеждаше съвсем прилично поне в центъра:



    Типичния украински обществен транспорт:



    Не бях чак толкова изненадан от този автобус. Изненадах се малко по-късно, когато видях на един препълнен, малко по-нов модел подобен автобус табела "Одеса - Болград", разстоянието е над 240 км. Оказа се че тези малки автобусчета са гръбнака на украинския градски и извънградски транспорт. Всъщност са производство на Запарожкия завод. Докато бях в супермаркета веднага при Силвия се събраха няколко местни, от тях повечето българи. За пръв път усетихме, колко по-добре се чувстваш в пътуването, ако можеш да комуникираш с хората по пътя. Нашият руски не е добър, но все пак можем да завържем някакъв разговор. Тук също за пръв път усетихме какво значи да си център на внимание. У нас отдавна мотористите не са интересни на никой, а там те са малко, още по-малко са чужденци. Беше станало около 16,30 и се чудехме дали да продължим по пътя към Одеса, но все още беше рано и решихме да продължаваме. Пътуването вървеше бавно. Пътят беше лош, трябваше да се кара доста внимателно и предварителната информация, че ще стигнем за около 3 часа не се връзваше. Тук сме все още на около 150 км от Одеса.



    И докато сме спрели край пътя се замислих, че след малко ще се стъмни, сетих се за предупреждението на външното ни министерство да не се кара нощем в Украйна, и изобщо да не се кара ако може. В тоя момент една баничарка набива спирачки от другата страна и спира. Мисля си: "Ето! Втасахме я, бандити!" А от баничарката излиза един усмихнат човек и вика "Здравствуйте! Я тоже байкер." Човека помислил, че имаме проблем и спрял да ни помогне... Вече на тъмно минахме през Молдова отново. Главния път минава няколко километра през територията на Молдова, просто границата след разпада на Съветския съюз е нарисувана там, а друг път няма. За щастие няма ГКПП-та, а просто вземаш едно талонче с номера на мотора и в колко часа си влязъл, после го предаваш на излизане. Съвсем преди Одеса, спрели отстрани на пътя за да си облечем дъждобраните ни заваля такъв летен дъжд, че всичко се намокри за секунди. По пътя летяха тирове, които допълнително ни заливаха с вода. Тогава смеейки се в каската не знам защо се сетих за външния министър. Странни работи прави уморения мотористки мозък. В Одеса трябваше да стигнем до един мотел "Автотурист" на ул. Ленин. GPS-а много помага в такава ситуация. Иначе влизането в Одеса е интересно преживяване вечер. От тъмницата на провинцията изведнъж влизаш в осветен град с билборди, бизнеси около пътя и хубав път. GPS-ът не намери точно хотела, но пък поне бяхме в голям град с много хотели и все щяхме да измислим нещо. Карайки по улицата изведнъж го видяхме в дясно, свихме и спряхме до някакъв висок портал с ел. задвижване. Вратата се отвори и отвътре излезе човек с камуфлажни дрехи. "Това е някакъв военен обект, не е хотела.", помислих си аз. Все пак попитах плахо "У вас, комнаты есть?" "Военния" отговаря "Есть. 500 гривен." И така се настанихме. Много е хубаво, когато намериш стая в непознат град, особено след като е валяло дъжд и си гладен... А "военния" се оказа пазача. Просто в Украйна всички охранители се обличат с камуфлажни дрехи. Разбира се карането на тъмно в Украйна не е нещо кой знае колко хубаво, и всъщност ако може си го спестете. Все пак седмица след това малко по на изток, щяхме грубо да нарушим отново препоръките на МВнР влизайки в Северен Кавказ...
    Последно редактирано от Димо; 12-12-11, 16:21.
    LZ2NKM

    Коментар


    • #3
      От: Да пресечеш Кавказ

      В предварителните планове бяхме заложи един ден за Одеса. Мотелът беше хубав, цената добра, така че щяхме да останем още една вечер.





      А как щяхме да слезем до центъра? Жената на рецепцията каза - с маршрутка. Добре, няма проблеми. Ето и главната улица Ленин, нещо като Цариградско шосе:



      Маршрутката е ЗАЗ, естествено. Сутринта беше празна, беше приятно да се повозим, но липсата ми на опит във возенето в такъв транспорт щеше да ми изиграе шега вечерта...



      Не бяхме кой знае колко подготвени за Одеса. Аз не съм голям любител на туристическите места, но сутринта в Интернет видях, че важни обекти са операта и ул. Дерибасовская. Е, маршрутката ни стовари някъде тук, не е точно операта:





      За Одеса се знае много. Голям град в който има крайности - тотална мизерия и коли по стотици хиляди долари.



      На гарата, разбира се можеш да си вземеш квартира:



      Плажът на Одеса е хубав и има хубава крайбрежна алея със заведения...





      После разгледахме града от виенско колело



      Строителството е грандиозно. Това са жилищни комплекси. Не бях виждал толкова големи жилищни сгради у нас:



      Успяхме да намерим и операта, архитектурата в Одеса наистина е впечатляваща в старата част на града:



      Булевард "Приморский":



      Стълбите на Потьомкин:



      Навсякъде беше пренаселено с туристи, основно рускоговорящи.


      В Одеса все още има следи от Балкантурист:



      Фейсбук кара хората да правят невероятни неща:



      Стана късно и трябваше да се прибираме на обратно. Намерихме криво-ляво някаква спирка с маршрутки в посока ул. Ленин. Там друг градски транспорт няма - само маршрутки, тоя път препълнени. Качихме се на някаква "нова линия" 46 - бяхме видели на идване, че минават тези номера надолу към града. Аз нямам никакъв опит с такъв транспорт, и когато автобусът се напълни догоре реших, че повече няма да спира и да качва хора. Да, обаче шофьорът продължаваше да качва нови и нови хора. Автобусчето се напълни добре. Вчера гледах предаване за токийското метро и се сетих за тая маршрутка. Нещо подобно е. Хората бяха спокойни, цъкаха си в телефоните набутани като копърки вътре. А аз, освен, че не обичам да се возя на обществен транспорт, страдам и от поносима форма на клаустрофобия. В главата ми се въртеше идеята да слезем и просто да се приберем пеша последните 3-4 км, когато шофьорът на една от "спирките" стана, обърна се към пътниците и със съвсем официален тон заяви "Уважаеми пътници, моля да се посбутате малко назад, понеже средната врата се развали." Идваше ми да отида, да го хвана за врата и да го питам "Къде бе аланкоолу мислиш, че може да се посбутаме!?". Останалите около мен обаче ме смляха и всъщност се посбутахме. Значи имало още накъде. Продължихме нататък, разбрах, че е време да слизаме, казах това на Силвия с неуверен глас и съвсем ясна идея, че няма да слезем тук, а ще се разходим до селото, където е крайната точка на маршрута и ще слезем на връщане. Вроденото ми нахалство е прекалено ниско, за да си представя, че мога да сбутам хората от почти края на автобуса и да изляза. Силвия, обаче със солиден опит от Софийските маршрутки изръсва "Можно здесь...", но не се сеща за руската дума нататък, а шофьорът разбира се нищо не чува. Аз пък изобщо не съм оптимист и даже не си правя труда да кажа каквото и да било. Чувам отговор на човека до мен "Здесь що!?... Войти?" "Да, да войти" Човекът виква нещо към шофьора и онзи забива спирачки на секундата. Силвия прехвърля 5 гривни през няколко човека към водача, слиза, а аз с най-хубавия си руски казвам "Можно я тоже.", и хората сякаш отговарят "Ама разбира се, че може" и се оставят да бъдат изблъскани от мен за да стигна до вратата. Слязохме и се смяхме 5 минути. Макар, че на тия хора не им завиждам...
      Последно редактирано от Димо; 12-12-11, 16:25.
      LZ2NKM

      Коментар


      • #4
        От: Да пресечеш Кавказ

        Еееейййй... направо ме върна 12-13 години назад! квартирата ни беше на 200 метра от "Патьомкинская лестница". Не, че не ми се е налагало да търся квартири и при бабките на гарата... И Пазара ... ужас

        Чакам с нетърпение продължението!
        О879 342 54О Не си пъхайте пръстите където ви падне, не са чак толкова много...

        Коментар


        • #5
          От: Да пресечеш Кавказ

          Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
          Чакам продължението!
          0осем9осем7шест0осем7едно
          Миро

          Коментар


          • #6
            От: Да пресечеш Кавказ

            На следващия ден продължихме към Крим. Бях чел и слушал за Крим. Мислех си, че знам това-онова, но три дни след това се сещах за думите на Хайтов „Защото за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял отпред, ама и отзад!“. На тръгване спряхме да заредим на близката бензиностанция:



            Забележете черната пластмаса на капака на ладата! В Украйна почти всички коли са с такива. Не знам каква е практическата стойност на това приспособление, но след като можеше да се види дори на изгнили москвичи, то е по-скоро моден "тунинг". Старите Москвичи и Лади са все още често срещани. А на бензиностанциите плащането с дебитна карта е сложна работа. В Украйна бензинът е евтин - около 1,70 лв., бензиностанции има навсякъде, но плащането с карта е възможно само ако кажеш предварително колко да ти сипят. И то не винаги. Имат и интересни "интерком" уредби на всяка колонка, през които бензинджиите си комуникират с касите, и така е на всяка бензиностанция.



            Това е пътят към Крим. Степи и дълги километрични прави, почти без завои. Асфалтът не е ремонтиран от съветско време, но за сметка на това "държи". Започвам да си мисля, че единствено у нас се правят настилки без да се мисли за сцеплението с гумите. Трябваше отново да караме твърде бавно заради постоянните изненади на пътя. Трафикът навсякъде си беше сериозен.



            Срещнахме полски мотористи - мъж и жена с нещо като Трансалпи мисля, отиваха на Крим. Общо взето по пътя към Крим се срещаха мотористи - и местни, и чужди, популярно място е. Поляците се оплакаха, че пътят бил много лош, макар, че с техните мотори не би трябвало да се усеща толкова. Пресякохме Днепър при гр. Херсон...



            ...и Силвия я спряха:



            На мен ми стана смешно, понеже преди нея минах аз и мен не ме спряха. Работата беше ясна, спрях да снимам, но за съжаление дългия обектив беше в нея. Иначе щеше да се получи хубава снимка за корица на книгата "Как вы разбираетесь с ГАИщниками?" Между другото има такава книга по бензиностанциите. Хората са написали цяла книга по въпроса и им викат ГАИщниками. Катаджията искал да пише протокол, но Силвия му казала няколко пъти че не е превишавала скоростта и ако иска да пише. И накрая я пусна, разбира се. Тя наистина е карала по-бавно, очевидно си ставаше дума за обичайния рекет. Тия караулки са често срещани по пътя и винаги можеш да очакваш отнякъде да ти излезе такъв. Според мен ако не се поддадеш на рекета нищо не маже да стане освен да те забавят малко. Почти навсякъде по пътя има подобни сергии:



            Иначе няма много крайпътни заведения, но пък на няколко километра се срещат магазини "Продукты", които са магазини за хранителни стоки и можеш да си купиш всичко за ядене. Цените са по-ниски от България. Това не помня къде точно е, но на няколко места се минава през подобни "коси", много е красиво:



            За деня бяхме планирали да стигнем някъде до северозападния бряг на Крим и там да пренощуваме. Според картата, която носех там имаше няколко къмпинга, което значеше, че има места за палатка. Официалната табела за Автономната репубика Крим на главния път към Симферопол. В Крим повечето официални надписи са вече на руски. Отклонихме се надясно към предполагаемите къмпинги:



            Влязохме в едно село и започнаха да изникват табели за разни "база отдыха". Решихме, че щом има почивни бази е добре, стигнали сме курортно селище. Слязохме по пътя към морето до "База отдыха Чайка":





            Почивната база представлявше някакви дървени бараки по няколко кваднатни метра и на повечето места хората вече бяха опънали маси и се готвеха да почват да пият. Пообиколих не толкова за да търся дали има място за палатки, просто ми беше интересно да видя базата. Палатки нямаше, но така или иначе навън щяхме да намерим място. Зачудих се какъв точно "отдых" е това, точно тук. Не го разбрах веднага, трябваха ми още няколко дни. Изляхохме от селото и просто опънахме палатка на плажа, който продължаваше на запад. Неприветлив и не много чист плаж, на който имаше няколко други палатки. На практика плажът не ставаше за къпане, но пък беше с някакъв пясък. Снимките са от следващата сутрин:



            Това в далечината са почивните бази:





            Последно редактирано от Димо; 12-12-11, 16:26.
            LZ2NKM

            Коментар


            • #7
              От: Да пресечеш Кавказ

              Браво! Стопли ми сърцето с летния пътепис. За автобусите, които наричаш ЗАЗ - се казват всъщност ЛИАЗ и бяха разпространени и у нас по тоталитарно време. С риск да демонстрирам неграмотност си признавам - не знаех, че Крим е независима република! Давай нататък...

              Коментар


              • #8
                От: Да пресечеш Кавказ

                Първоначално публикуван от Karl Преглед на мнение
                Браво! Стопли ми сърцето с летния пътепис. За автобусите, които наричаш ЗАЗ - се казват всъщност ЛИАЗ и бяха разпространени и у нас по тоталитарно време. С риск да демонстрирам неграмотност си признавам - не знаех, че Крим е независима република! Давай нататък...
                ПАЗ се казват тези автобуси имал съм такъв.А ЛИАЗ означава шкода Европа вид камион.

                Това е без значениеважното е че пътеписът е прекрасен.

                Колко добре е че има такива колеги да качат снимки от пътешествия .Браво и от мене
                К мирной жизни не пригоден.
                Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                Коментар


                • #9
                  От: Да пресечеш Кавказ

                  Забележете черната пластмаса на капака на ладата- сори ама не знам как да вмъкна горното изречение на Ники като цитат. Това служи да отклонява челната струя въздух(съответно мухичките и дъждовните капки) над превозното средство. Ако дъждът е слаб, предното стъкло на колата ти остава почти сухо, а за мухички е незаменимо . Не знам защо още не са навлезли масово и у нас.

                  Коментар


                  • #10
                    От: Да пресечеш Кавказ

                    Първоначално публикуван от Karl Преглед на мнение
                    Браво! Стопли ми сърцето с летния пътепис. За автобусите, които наричаш ЗАЗ - се казват всъщност ЛИАЗ и бяха разпространени и у нас по тоталитарно време.
                    Всъщност не говоря за тоя стария автобус. Основните маршрутки са подобни на тоя, но по-стари модели: http://www.avtozaz.com/buses/1 Че и междуградските... Нормално е, все пак там ги правят и са евини. Пълно е и с бусове местно производство.


                    Първоначално публикуван от Karl Преглед на мнение
                    С риск да демонстрирам неграмотност си признавам - не знаех, че Крим е независима република! Давай нататък...
                    Автономна да, но независима - не. Под управлението на Украйна е. Тия автономни републики са доста разпространени в този край на света, в Русия е същото - само, че там си имат репубики, края, области, автономни области, автономни окръзи: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%...BD.D0.B8.D0.B5
                    По-късно в пътеписа ще видите как за един ден в Русия минахме през общо 6 републики и края за един ден.

                    А иначе "автономността" доколкото знам значи, че си имат собствен парламент, президент и т.н. В Грузия също си имат автономна република Аджария. Абхазия също грузинците си я водят тяхна автономна република...
                    LZ2NKM

                    Коментар


                    • #11
                      От: Да пресечеш Кавказ

                      Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
                      ПАЗ се казват тези автобуси имал съм такъв.А ЛИАЗ означава шкода Европа вид камион.

                      Това е без значениеважното е че пътеписът е прекрасен.

                      Колко добре е че има такива колеги да качат снимки от пътешествия .Браво и от мене
                      Пътеписът наистина е чудесен Поздавления !!
                      Иначе има и автобуси ЛиАЗ-Ликинский автобусньiй завод
                      [SIGPIC][/SIGPIC]0877368068 Зарие Дестанофф
                      Всеки ден гледам "Отечествен фронт"...макар,че не го дават всеки ден...хъ-хъ.:|

                      Коментар


                      • #12
                        От: Да пресечеш Кавказ

                        Първоначално публикуван от peterbg1 Преглед на мнение
                        Пътеписът наистина е чудесен Поздавления !!
                        Иначе има и автобуси ЛиАЗ-Ликинский автобусньiй завод
                        Има,и съм се возил доста на тях,ама са само ЛАЗ! С тия се извозваха всички работници,като се правеше язовир Белмекен!
                        Иво (таксито) Андреев
                        0988 91 80 50
                        Каджива Елефант 750 Лъки Експлорър 89-та

                        Коментар


                        • #13
                          От: Да пресечеш Кавказ

                          На сутринта продължавахме към южната част на Крим. От преди знаех, че на Крим най-интересно е южно от линията Евпатория - Феодосия, така че щяхме да пропуснем най-западния бряг на полуострова. Отправихме се директно към Евпатория.



                          После продължихме към Севастопол:



                          Градът е известен като база на руския черноморски флот, до преди десетина години е бил затворен. Беше хубаво и чисто, имаше туристи, но в никакъв случай не беше пренаселено както в южната част на Крим.






                          На това табло публикуват "отличниците" - директори на предприятия, райони и т.н:







                          Седнахме да хапнем и загубихме ценни почти два часа, които после ни излязоха през носа. В такова пътуване времето никога не стига и денят свършва бързо. Още тогава си мислех, че яденето не е най-важното в момента за да отива толкова време по него. Доста по-добра идея е да си носиш нещо или да спреш набързо и на крак да си вдигнеш кръвната захар до нормалните нива за да продължиш...

                          Чак към 5 часа стигнахме до Балаклава и подземния завод за ремонт на подводници, където аз държах да отидем. Имаше посещение с екскурзовод в 6 часа и решихме да останем за него. Силвия се притесни леко, че става късно, а ние не сме намерили къде ще спим, но аз казах "Спокойно, тук е южната част на Крим - туризъм, хотели. Няма проблеми!" Беше грешка да ги си го мисля...

                          А на обект 825ГТС, както му е било секретното название беше интересно. Балаклавския залив има такава форма, че е идеален за секретни бази - не се вижда нито от морето, нито от сушата. Базата е построена през 50-те, и представлява подземен тунел в който дизел-електрически подводници от черноморския флот са се ремонтирали до 1991 г. В Интернет има доста информация по въпроса: http://en.wikipedia.org/wiki/Naval_m...plex_Balaklava





                          А селището Балаклава от свръхсекретна база се е превърнало в пристанище за баровски яхти. Какво ли би казал Сталин:


                          Тази врата е затваряла входа и е можела да издържи не знам си колко килотона атомна бомба:










                          Когато изляхоме навън вече се беше постъмнило. И ние продължавахме да си мислим, че няма да имаме проблеми с настаняването.


                          Ето го Крим в най-хубавия му вид:


                          Склоновете се извисяват на стотици метри над морето много рязко. Всъщност от високото не си личи добре, но брегът е много стръмен и не е никак достъпен. Пътищата са серпентини на доста места. Почти се стъмни, отново щяхме да търсим по тъмно къде да спим - нещо, което продължихме да правим до края на пътуването. Завихме надясно по един път, с табела към къмпинг. Имаше такъв, но трябваше да спреш на пътя, а самия къмпинг беше по една пътечка на 150 метра нагоре. Нямаше как да останем там. Зачудихме се какво да правим. Около самия път имаше нещо като полянка - доста удобно за палатка, но излезе някакъв човек и каза, че там не може да се опъват палатки, да сме продължили надолу по пътя имало "палаточный городок", което явно е тукашната дума за къмпинг за палатки. Все още бяхме на може би 200 метра над морето, тръгнахме надолу по серпентините да търсим това място и асфалта свърши. Пътят стана чакълест, с голям наклон и тук там оголени камъни. Покарахме нядолу и стигнахме по-близо до морето. Това беше нещо, като град от "бази отдыха" - бараки и бунгала около пътя и навсякъде беше пълно с хора. Пътят стана много тежък и се разбрахме със Силвия да изчака на едно по-удобно място, а аз ще продължа още да видя как е. Продължих нататък по песъкливия път, който се виеше на зиг-заг между разни бунгала и бариери, ту нагоре, ту надолу. Обаче палатки нямаше. По едно време някой свирна "Хей парень! Ты куда? Палаточный городок? Давай, давай!". Продължих още напред, след малко пътят минаваше през нещо като вдигната бариера - един канап, който стоеше отпуснат на земята и табела частна собственост и забранено влизане. Тръгнах да обръщам и отгоре се чу вик "Давай! Давай!". Няколко човека пиеха на една маса, там където продължаваше пътя. Сетих се за серията "Особености на руския национален лов, риболов и т.н." Стана ми смешно, но продължих. Пътят продължаваше да става все по-лош и по-лош, вече едвам се чувахме по станциите със Силвия, а палатъчен гарадок нямаше. Е, добре, решихме че няма да го търсим повече и ще се върнем на пътя, с надеждата че ще намерим нещо.

                          Беше се стъмнило добре, дори и да имаше места за палатки трудно щяхме да ги видим. "Магистралния" път минаващ през южната част на Крим е построен сигурно преди трийсетина години и се движи над селищата по-високо по склоновете. Преди това се е пътувало по серпентинестите завои покрай морето. Сега отвреме навреме има отбивки от пътя, които се вият надолу и слизат в градчетата. Спуснахме се към Форос с надеждата, че ще намерим някаква оферта за спане и точно на пътя - къмпинг. Някакъв не особено трезвен човек каза, че ще измисли нещо за една палатка и почна да ни води. Това, което видях няма да го забравя - къмпинга беше един двор, общата му площ сигурно е била 1 декър, не повече, като се издигаха и други постройки. Бяха наблъскани една до друга малки вехти каравани, които се даваха под наем. Водейки ни към предполагаемото място за палатка видяхме 5-6 човека хранейки се на една малка масичка за двама до миниатюрната каравана. Бях навън, а ме хващаше клаустрофобия, толкова начесто бяха наблъскани тия каравани и хора! Мястото за палатка беше точно колкото едвам да я поставим, а и трябваше да махнат някаква маса оттам. Разбира се по-добре да спя до пътя върху мотора, отколкото тук. Излизайки навън започнах да разбирам защо им харесва на Слънчев бряг. Напълно разбирах!

                          Слязохме надолу към вътрешността на Форос - опитахме се да намерим квартира, но там никой не дава само за една вечер! За това бях чел и го очаквах, но не мислех, че нямат съвсем хотели. Всъщност почти не можеш да видиш официален хотел. Всичко са разни квартири, на които те му викат "жилье у моря", има и "супер люкс" и предвид къмпинга горе ми беше трудно да си представя "люкса". Няма къде да спиш и това е. Всъщност имаше, но трябваше да им дадем много долари. Не бяхме толкова отчаяни все още. Пък и беше интересно.

                          Качихме се пак на главния път, опитахме се да намерим място за палатка, но нямаше. Наистина там релефът е много неблагоприятен за палатка, особено ако търсиш на тъмно. Някъде към Алупка пак тръгнахме надолу и почнахме да търсим нещо като хотел, от къмпингите се отказахме вече. Решихме, че ако не намерим ще продължим към Ялта, сякаш там ни чакаха някакви неземни хотели с табели и рецепции. В Алупка, обаче, попаднахме на нещо като хотел, което разбира се не беше с табела, но можеше да мине за такъв. Цената беше прилично солено за региона - около 60 долара, но там е така - за една вечер нямаш голям шанс. Пък и ако си някакъв уморен на вид чуждоземен моторист в десет вечерта е трудно да минеш с номера, че ти е малко скъпо. Стаята - съвсем нормална - баня, телевизор, климатик, но пък сигурен съм беше в "люкс" категорията. Пък и заключихме моторите.

                          После си дадохме сметка, че този регион на Крим в август месец се пука по шевовете от хора. Второ никой не се интересува от теб, ако искаш да спиш за една вечер и за малко пари. Трето местата за палатки не са много, най-вероятно са препълнени и мръсни. Хубави места за палатки може би има, но трябва да ги знаеш къде са, и най-вероятно не са до морето... Интересен ден беше.
                          LZ2NKM

                          Коментар


                          • #14
                            От: Да пресечеш Кавказ

                            На следвия ден трябваше да продължим на изток. Първо мислехме, обаче, да минем през Ливадийския дворец и после да се качим на планината Ай Петри, която е точно над Алупка и Ялта.

                            Към двореца продължихме по прекия път, без да се качваме на магистралата. Трафикът и пренаселеността не може да се опише. Пълно е с хора и коли, чудиш се къде се събират всичките. В двореца ни взеха някаква измислена на око такса за да ни пуснат по пътя навътре. Имаше някаква бариера, заобиколихме и се спряхме съвсем на мястото на Сталин:


                            Ливадийския дворец е построен от Романови за лятна резиденция. Впечатляваща сграда на отлично подбрано място. Дворецът е известен с това, че е място на Ялтенската конференция през 1945. Не съм голям любител на историческите места, но пътят ни минаваше оттам, така че се отбихме:



                            Пълно е с туристи, а екскурзоводите говорят само на руски.










                            Това е Ялта от околовръстното:


                            Трябваше да изтеглим малко пари и слязохме към центъра. Сблъскахме се отново с тежък трафик и по околовръстното, и навътре в града. Влязохме от един от входовете към центъра и пътят се виеше на серпентини докато слиза надолу. На снимката това не се вижда, но релефът е много стръмен.

                            Тръгнахме по пътят към Бахчисарай, който се изкачва по планината на около 1200 м. Построен е някъде към 50-те години:


                            Трафикът беше доста по-добре, понеже повечето от хората избират да се качат с лифта. Чел съм че се чака много часове за да се качиш, и в едната, и в другата посока.




                            Тук е най-хубавата гледка към Ялта по пътя и горските вземат такса за влизане под предлог, че е някакъв национален парк. Бизнесът вървеше добре.



                            Пътят по начупеност на серпентините е по-сериозен и от Стелвио:


                            Между другото този път се ползва за специален етап в IRC Rally Yalta:


                            Горе естествено беше пренаселено. Тук е станцията на лифта, височината е 1152 м:


                            Мястото е невероятно. Само на няколко километра навътре в сушата, а си на 1200 м над морето.








                            Горе хапнахме каквото бяхме купили от Ялта и се чудехме накъде да продължим. Дали към Бахчисарай на север, или да се върнем на главния път и да продължим край морето. Решихме да слезем отново на главния път и да караме покрай морето. Дори и сега не съм сигурен дали не беше по-добре да влезем навътре в Крим, за да се отърсим от пренаселеността на туристическите места.



                            Красотите на Крим, контрастират с това:


                            Макар, че президента наднича отвсякъде:


                            В Алушта видяхме и гордостта на съветската екология. Най-дългата тролейбусна линия в Света, Ялта - Симферопол:


                            На изток от Алушта хванахме второстепенния път, който продължафа към Феодосия покрай морето. Релефът става малко по-нисък, а селцата по-скромни от баровските Ялта и Алупка. Трябваше да намерим къде да спим. Появиха се и първите къмпинги точно до пътя. Разбира се нямаше никакъв излаз на морето, който да не е къмпинг или някаква "база отдыха". А спането на палатка близо до пътя - сложна работа при този трафик и липсата на странични пътища. На практика е толкова населено, че е почти невъзможно да намериш леснодостъпно място на което да няма хора. А с нашите мотори нямаше как да стигнем до трудностъпните места.

                            Намерихме един доста интересен къмпинг, издигнат над морето но всички хубави места бяха заети. Малко по нататък в едно селце наречено Рибаче, имаше голям къмпинг с равен и широк плаж съвсем до пътя. В края му се виждаха някакви свободни места. Не беше лоша идея да спрем там, макар че беше пренаселено. В крайна сметка за една вечер нямаше да е кой знае какъв проблем и щяхме да хапнем в някой ресторант. Цената на къмпинга разбира се беше символична - мисля че платихме под 10 лв. общо за всичко. Е, и условията бяха символични.

                            Когато влязохме с моторите навътре веднага ни наобиколиха за снимки с моторите. Хората до нас живееха в Беларус, на 2000 км оттук. "Мы здесь отдыхаем", казваха. Замислих се, 2000 км и да стигнеш точно тук за да почиваш! Заговорихме се с жената, тя била родом от някакъв град по Волга:
                            - Да, казах аз, ние мислехме евентуално да отидем до Астрахан, и после да се върнем през Волгоград.
                            - Да, вървете, вървете. Много е красиво там.
                            - Така е, но е много далече.
                            - Это не далеко! Это две тысяч километров!
                            - У нас 500 км са "далеко" - смотолевих.


                            Вечерта си оставихме всичко в палатката и отидохме да хапнем нещо селото. Всъщност в това село и в много от околните нямаше течаща вода или не постоянно. На "главната" улица имаше доста ресторанти и магазинчета, беше мръсно, и сякаш се бяхме върнали 15-20 години назад у нас:


                            А в ресторанта беше евтино - за вечеря с разни шашлици и бира платихме около 17 лв. Когато се върнахме в къмпинга беше притихнало, нищо не беше изчезнало от палатката и никой вече не вдигаше шум...
                            LZ2NKM

                            Коментар


                            • #15
                              От: Да пресечеш Кавказ



                              На тази снимка изглеждам зле. Не, не съм се напил предишната вечер. Бях се замислил. Тоалетната в тези къмпинги представлява любопитно място. Мръсотия, смрад, никакви прегради между трите осрани клетки, и има опашка. Мислех си какво кара тия хора да идват от Беларус точно тук, и да стоят по една или две седмици. След като виждах и скъпи коли все ми се струва, че не е заради парите.
                              - Вие от България ли сте? - каза някой рязко все едно нещо му бяха откраднали у нас.
                              - Да, да. От България.
                              - Паметника на Альоша стои ли още?
                              - Да, там е. Имаше някакви идеи да се маха, но е там.
                              - Значи е още там, така ли?
                              - Да, там е. Няма да го махат.
                              - Хм, добре. Не е хубаво да се събарят паметници.
                              - И както се появи така и замина нанякъде.

                              Това е къмпингът:




                              Когато неразбирането ми нараства, започвам да се чувствам притеснен. Защо все пак тия хора идват тук да почиват? Ако така "почиват", как работят!? Или как живеят през останалото време? Но аз правех глупости. Нас не ни разбират, че караме до тук 2000 км на мотори, а искам аз да ги разбера! Притеснението ми намаля. Нямаше тук нищо, което да се разбира. Сравнявах себе си с тия хора - глупости! Трябваше да си наложа мисленето - не сравнявай, не се опитвай да сравняваш...

                              А това е селото. През деня излежда също толкова негостоприемно, за сметка на това е отново пренаселено:


                              Днес щяхме да излезем от претоварения Крим. Трябваше да караме по-малко от 200 км до Щелкино - град на Азовско море, който аз исках да посетя. Силвия има колега - украинец, който почиваше там по това време и беше още по-удобно. И макар само от два дни на Крим имахме вече нужда да се махнем от него. Аз не обичам тълпите, а там имаше много хора, много трафик и никакво спокойствие. Знаехме, че ще е така до Сочи, но пък после щяхме да си отдъхмем за дълго време. А цялата тая работа с многото хора е лесно обяснима. Крайбрежието на Крим, което се ползва за туристически цели, е едва стотина километра. Украйна е огромна страна, а има и хора от Русия, Беларус. Много от украинците и руснаците ходят в България, Турция, Европа, но останалите остават тук.

                              Почти целия южен бряг на Крим изглежда така:




                              Плажът на Новий Свет до Судак:


                              На снимката се вижда, че плажът е съвсем запълнен. Разправяха ни за Ялта, предполагам и тук е същото, че мястото на плажа, което можеш да заемеш е колкото да си сложиш кърпата. И за да намериш свободно, трябва да дойдеш сутринта. А като тръгнеш да ставаш няколко човека "чакат на опашка" за твоето "място".

                              Това е твърде типична картинка за Крим през Август:


                              Квартири се дават навсякъде. Абсолютно във всяко селище има даващи квартири, които стоят по сенките на отбивки, паркинги и разклони. Автомивките също са навсякъде, както и гумажийниците. Явно е важно за всички почиващи колите да са винаги измити от непрекъснатия прах.



                              Някъде около Коктебл, в трафика:



                              Това е Феодосия. Тук пътят се измъква от планините и става равно. Плажът вече приличаше на нашите - по-широк и с пясък.

                              След около час каране на североизток видяхме това:

                              Недостроения първи блок на Кримската АЕЦ се издига до гр. Щелкино на Азовско море.

                              Град Щелкино е изграден през 70-те години заради централата:




                              Градът е почти изцяло от панелни блокове и в момента се води "город-курорт". Това е може би единствения хотел, в една сграда с цех за хляб:


                              Все пак по това време е пълно с почиващи, решили да дойдат тук за да избягат от пренаселения южен бряг на Крим. Настаняват се по апартаменти, като цената е съвсем ниска. За цяла седмица наемът за цял панелен апартамент може да бъде спазарен на около 100 гривни/ден, което е около 17 лв. Представете си, че сте на море в кв. Дружба, нещо такова е. Хотелът също беше със символична цена, но макар и да нямаше баня и тоалетна във всяка стая, условията бяха чудесни за пътуващи мотористи.

                              На паркинга говорихме с пазача, който беше бивш военен бил къде ли не в Съветския съюз. Накрая явно решил да се установи тук заради перспективата да работи в АЕЦ-а. След Чернобилската авария строителството спряло, а през 1989 окончателно замразено. Хората останали с панелните си апартаменти в нищото. Близостта на Щелкино до морето, обаче спасила града от това да западне и всяка година лятото е пълно с хора. Мястото е популярно и сред сърфистите. Не знам с какво точно се занимават хората през останалото време. Питахме го дали е идвал в България и отговори "Не, не съм, но можеше. Вижте, тогава България я възприемахме като 16-та република на Съветския съюз. Сега е друго." Каза ни да не минаваме през Керч към Русия, защото се чакало по един ден. Нещо, което щяхме да проверим на другия ден...

                              Тръгнахме към останките от централата, която се намира само на 4 км от града. Това място го бях набелязал месеци преди това. Просто имам чисто любителски интерес в енергетиката. Всичко вече е разградено, няма никаква охрана и е напълно достъпно за всички:


                              Реакторът е ВВЭР-1000, съвсем същия като на АЕЦ Козлодуй. Разликата с Козлодуй е, че тук не можеш дори да снимаш отдалеч, а в Украйна можеш да се разходиш необезпокояван:


                              Разбира се Кримската АЕЦ никога не е зареждана с гориво и е напълно безопасна от радиоактивна гледна точка:

                              На тази снимка се вижда реакторното отделение и постамента на турбината и 1000 мегаватовия реактор.


                              Разхурата е пълна. Не ми се мислеше колко прецизни детайли и строителство са вложени в тези тръби свързващи реакторната с машинната зала. В този строж са отишли около 750 млн. съвестски рубли. Реактора е бил разрязан за скрап.

                              В момента всички метали се изкъртваха и изравяха. Украинското правителство е продало обекта за 200 хил. долара на частна фирма:


                              Водните канали за охлаждането ще стоят още доста години:


                              Шефът на охраната провеждаше "екскурзии" в реакторната зала, но реших че ще си го спестя. Би било интересно да се влезе за много часове, само за малко най-много да се претрепеш в изрязаните железа. А и вече доста неща са извадили от там. Следващата година едва ли ще остане нещо интересно на АЕЦ Крим.

                              А в Щелкино, плажът наистина е хубав. Равен и широк, има пясък и много по-малко хора. Въпреки панелните блокове в самия град беше чисто и подредено, много по-приятно отколкото блъсканицата на Крим.
                              LZ2NKM

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X