Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

    Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
    Селата от афганистанска страна, покрай реката изглеждаха ето така ...

    Гледам да се възхищавам на творчеството ти без да клепам по темите. Ама не удържах. В тези села има ли си жители , че не се вижда никой на снимката?
    0888932647

    Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".

    Коментар


    • #32
      От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

      С Людо говорихме до към 1:30 вечерта. Когато тръгнахме да си мием зъбите, за моя пълна изненада в двора бяха паркирани още четири мотора - три африки и един ДР. В тъмното подпрени на един Патрул тихо си говореха група мъже. Кога бяха влезли, защо никой не ги чу ...Познах ги. Sambor(Krzysztof Samborski ) и Izi (Robert Galka)от http://advfactory.com Самбор тръгна към мен с думите "Ти ли си българина с БМВто...", а Изи бръкна в нисана и веднага подаде една бира.
      Всъщност те правеха поредното си пътуване из Памир и Тян Шан, отново с влизане в Афганистан - Afghanistan Ride 2010. Back for More...









      Тук Людо предлага да си разменим превозните средства






      Нека кажа две думи за тях. Поляци, които осма година карат в Памир. Преди това в Индия и Мароко. Репортажите им в advrider.com съм препрочитал много пъти. Знаех детайли от всяко публикувано тяхно пътуване. Преди две години създадоха фабриката си за приключения - advfactory "Колкото да си намираме оправдания пред жените..." по думите на Самбор. Вечерта говорихме може би още два часа. Изкарахме карти, рисувахме по тях. Всъщност това бяха и първите мотористи, които срещах по маршрута. Чувах за двама швейцарци с енфийлд след мен и за двама австралийци с два КТМа пред мен, но се движехме с подобни скорости и не се застигахме. А поляците бяха с опит, много опит. Самбор ми показа пътища, които липсваха на картата ми в Киргизстан, даде ми координатите на Лена в Тамга, говорихме за участъка в Казахстан, където според него "Ако завали си до там. Трябва да чакаш да изсъхне. Вземи си повече вода." Изи само се смееше. Беше в прекрасно настроение. Отхвърлих предложението им да продължа с тях в Афганистан. Моето пътуване беше друго. Афганистан го оставихме за догодина. Всъщност те влизат по вакханската долина до Sarhad-последното село между масивите Вакхан и Хиндукуш и се връщат в Таджикистан през Ишкашим за пет дни, които аз нямах...
      На сутринта закусихме заедно, Изи отиде за афганистански визи в центъра на Хорог, а ние с Уве(Германия), Фил (Канада) и Самбор останахме да стягаме моторите за път. Имаше и едно момиче с тях с ДР-а, Оля от Полша, която щеше да кара към Иран. Последно се видях със Самбор и Изи пред полицията на Хорог. Когато се прибрах в България разбрах, че седмица след срещата ни, на 26ти юли Изи е загинал. Не зная как е станало, но новината ме разтърси. Изи остави момче на ученическа възраст. Нека помълчим минута ...




      Самбор реши да продължи сам. Тази година се връща в Афганистан и в клипа представящ пътуването е включил снимки от 2010, Хорог, Изи, закуската в къщата "Памир"...

      ______2
      Е = MZ

      Коментар


      • #33
        От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

        Първоначално публикуван от Жоро Нешев Преглед на мнение
        В тези села има ли си жители , че не се вижда никой на снимката?
        Ами не се виждат много-много. Ей така по пътеките някой с магаре от никъде за никъде и това е.

        Бях решил предварително да мина по пътя през вакханската долина, по поречието на Пяндж през Лангар, а не по М41 след Хорог. И да се върна на "магистралата" през прохода Харгуш. Този път е черен, но гледките към Хиндукуш и Вакхан са умопомрачаващи. От Хорог до Лангар през Ишкашим са 220км, от които 60-70 стар асфалт. В Ишкашим е КППто с Афганистан. Тръгнах първи и реших да изчакам групата до КППто, но те се забавиха много и продължих.









        На КППто ме черпиха една вода...




        Това евхода към Афганистан



        А това - пътят ми към Лангар, в далечината - белите върхове на Хиндукуш.







        ______2
        Е = MZ

        Коментар


        • #34
          От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)







          Памирците се оказа, че не са кой знае какви мюсюлмани. Спазват странни ритуали. Гадаят по кръвта на заклани животни и т.н. Тук едно такова място за жертвоприношения край пътя, но не зная кога, как и те не говориха много ...








          Този младеж току що слизаше с приятеля си от връх Маяковски (над нас) ей така с торбичка и пръчка в ръка ...




          ______2
          Е = MZ

          Коментар


          • #35
            От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

            Димо, страшни снимки бре. Давай още, че не мога да се спра да гледам. Напред, после назад и пак напред.

            Да питам за тези склонове на последната снимка, а и на предишни ми направи впечетление, та тези загладените като кадифе части, сипеи от пясък ли е или самата скала е така гладка, като че е излята и полирана после.

            Коментар


            • #36
              От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

              Дамяне, и аз се хвщам, че често скролвам нагоре-надолу и препреглеждам снимките, току виж да не изпусна нещо. Особено последните няколко серии от Димо.

              Отделно, страхотната комбинацията от уменията на фотографа и творението на природата, така ме пренася там, че копнея да гледам лично страхотните върхове пред себе си. Само от снимките имам усещането за необятен простор, а какво ли е на живо ...
              Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!

              Коментар


              • #37
                От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                Извинявам се на Димо, че се бъркам, но не мога да се сдържа да не отговоря.... Сипеи са това, а не скали. Няколкостотин метрови огромни сипеи. Ерозионните процеси в тези планини са изключително мощни...
                И да... На живо нещата са в пъти по-внушителни и страховити от колкото на снимките.
                Снимките някак си смаляват и отдалечават върховете. Съвсем друго е да стоиш точно пред тях... Да ги усещаш, да ги почувстваш, да ги помиришеш и гледаш, до като ти падне шапката....
                Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                Златомир Попов - Forry

                Коментар


                • #38
                  От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                  Сипеи са Дамяне, реки от пясък. А цветовете са такива, че може да стоиш с часове и да съзерцаваш ...
                  Това е мястото, за което Владич писа, че всички върхове наоколо са по пет, шест хиляди метра. Не им знам имената на всички. Зад мен, всъщност са тези от Памир - Маяковски (6096 м), Енгелс(6510м), Маркс (6723м), които не виждах, а пред мен тези от последните снимки - Хиндукуш (Афганистан). През вакханската долина и проходите водещи към Синцзян(Китай) е преминал Марко Поло през 1271г.







                  Спирах много по пътя за да снимам, после карах, пак спирах ...Тези германци с колелата тъкмо излизаха от лошия участък и на въпроса "Колко остава?" аз без да се замислям много казах "5 аааа, може би 10 километра. После е асфалт.", без да си давам сметка, че за тях това са "Един, аааа може би два часа...". Има още нещо, по техните думи трябваше да се върна. Защото "Пътя е много лош. Има участъци с плитък пясък, с дълбок пясък, с малки камъни, с големи камъни, реки, ние носехме колелата много пъти, не може да се кара, ти - не знам. По-добре се върни..."
                  След преминаването на прохода разбрах, че човек трябва да се информира от хора с подобно на неговото превозно средство. Тези с камионите винаги казват "Ааа няма проблем, минава се", тези с колелата " Ужас, върни се, не става ...", а тези с моторите - "Има някои гадни места, но се минава. Карай бавно" и всички са прави за себе си.



                  Такъв знак се слага на новопостроените къща в Памир.










                  ______2
                  Е = MZ

                  Коментар


                  • #39
                    От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                    Първоначално публикуван от ВладиЧ Преглед на мнение
                    Извинявам се на Димо, че се бъркам, но не мога да се сдържа да не отговоря.... Сипеи са това, а не скали. Няколкостотин метрови огромни сипеи. Ерозионните процеси в тези планини са изключително мощни...
                    И да... На живо нещата са в пъти по-внушителни и страховити от колкото на снимките.
                    Снимките някак си смаляват и отдалечават върховете. Съвсем друго е да стоиш точно пред тях... Да ги усещаш, да ги почувстваш, да ги помиришеш и гледаш, до като ти падне шапката....
                    Владич, не се извинявай, помагай ми. Не им знам имената на тези от отсрещната страна, а са много.
                    ______2
                    Е = MZ

                    Коментар


                    • #40
                      От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                      Срещу Ишкашим на юг по гребена на Хиндукуш и по границата Афганистан-Пакистан е връх Ношак 7340 м. Зад него малко по-навътре в Пакистан е Тирич Мир към 7600 м. Между Варк и Лангар има много шестхилядници не им знам имената (възможно е изобщо да нямат имена). Има два като близнаци един зад друг спрямо Пяндж срещу Лангар по близо 6900 м високи, а следващата долина след Лангар в посока към Хиндукуш се затваря от Саранграр 7019 м. Следващата грамада по пътя срещу Дигаргант е Шах Дар 6950 м. Изобщо там целият гребен на Хиндукуш, който върви успоредно на Пяндж, и който затваря Вакханската долина от юг, а по билото му минава границата между Афганистан и Пакистан е осеян със шестхилядници и няколко седемхилядника. И всичко това ти минава пред погледа, когато караш по брега на Пяндж в Таджикистан. Уникално място!
                      Последно редактирано от ВладиЧ; 05-05-11, 18:45.
                      Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                      Златомир Попов - Forry

                      Коментар


                      • #41
                        От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                        Димо, поглъщам всяка дума като да отпиваш най -хубавото вино и знаейки,че ще свърши го подслаждаш.Неверояте пътепис,мечта която рано или късно ще изпълня.Много ме впечатлява за какви подробности успяваш да пишеш след пристигането ти.Имам чувство,че си си водил и записки.А за снимките,мога да ти сваля шапка.И на Бойко е страхотен разказа но толкова подробен,просто се чувствам с теб на пътя.Благодаря ти.
                        А с Владича,ще си поговорим при мен.Продължавай очакваме го с нетърпение.
                        [I][FONT=Arial Black]Наско Лазов[/FONT][/I] :DHarley davidson elektra glaid

                        Коментар


                        • #42
                          От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                          Димо, ти нас нещо вече ......? Не може да си видял всичко това! Не може и да си го снимал... не може и да го разказваш така! Ако не те знаех, щях да кажа "Да бе, да... сигурно , ама друг път".
                          Сега в главата ми е постоянно един разговор набързо, когато ти се чудеше дали да наблягаш на разказа или на снимките и аз казах, че трябва да разказваш, "щото снимки сме виждали"... Сигурно много глупости съм казвал през живота си, но за по-голяма не се сещам...
                          Technical Rescue Direct - life lies in courage
                          http://www.offroad-bulgaria.com/show...60#post3258660

                          Коментар


                          • #43
                            От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                            Първоначално публикуван от icerunner Преглед на мнение
                            Димо, ти нас нещо вече ......? Не може да си видял всичко това! Не може и да си го снимал... не може и да го разказваш така! Ако не те знаех, щях да кажа "Да бе, да... сигурно , ама друг път".
                            Сега в главата ми е постоянно един разговор набързо, когато ти се чудеше дали да наблягаш на разказа или на снимките и аз казах, че трябва да разказваш, "щото снимки сме виждали"... Сигурно много глупости съм казвал през живота си, но за по-голяма не се сещам...
                            Не си првав. Димо се справя отлично със снимките, понякога има направо приказни попадения и си го знае Но разказа си е нещо супер лично и никоя снимка не може да го замени. Може само да го допълни ... а нас да ни кара да се чувстваме като дечица, на които разказват много хубава и съвсем мъничко страшна приказка...
                            О879 342 54О Не си пъхайте пръстите където ви падне, не са чак толкова много...

                            Коментар


                            • #44
                              От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                              Респект,за куража и упоритоста.Страхотни снимки и преживявания.
                              0884 987 137
                              В българския език НЯМА дума, която в множествено число да завършва с "Й"

                              Коментар


                              • #45
                                От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)

                                Първоначално публикуван от icerunner Преглед на мнение
                                Не може да си видял всичко това! Не може и да си го снимал... не може и да го разказваш така!
                                Честно да ти кажа улавям се, че много често си мисля точно това ...

                                Първоначално публикуван от lazov Преглед на мнение
                                Много ме впечатлява за какви подробности успяваш да пишеш след пристигането ти.Имам чувство,че си си водил и записки.
                                Не съм си водил записки. Може би е грешка. Когато слязох от планините, чак в Казахстан, в разговори с други си дадох сметка, че всичко започва да се обърква в главата ми.
                                "Да, бях в Иран, но къде беше, кога беше? О да и в Турция бях, качвахме се до Немрут ... но това беше много отдавна ..." И стана адски важно да съхраня снимките си.
                                А си щраках редовно. И с причина и без причина. Затова сега успявам да възстановя.

                                Пътят наистина се влоши. Започнах да карам прав, но се уморявах. Опитвах се да бъда концентриран, но всяко хлъзгане ме караше да се сепвам. Неприятното е, че той не е еднороден. На места с километри е насипан чакъл (дебел слой), на други - сипеите от пясък са се изляли върху пътя. В речните корита пък, камъните са обли и оголени и караш само по тях, но нагоре ... Има участъци, в които може да се кара със сто и да вдигаш пушилка, но не знаеш какво следва.
                                Всъщност каквото и да напиша за пътя, не мога да бъда полезен на никой. Истината е, че на пролет този път ще изглежда по съвсем друг начин. Той се мени след всеки дъжд. Свлачища, сипеи, хората насипват чакъл и го правят всяка година наново ... колкото могат, а планината си играе с всичко това. По един прелестен начин разбира се ...

                                Ето още снимки на върхове от масива Хиндукуш.









                                Тук го изпуснах. Това е началото на речно корито, на което края се виждаше и ме домързя да пускам въздуха ... Мислех че ще мина, но беше много дълбок пясък на склон.









                                Така стигнах до Лангар. Това е мястото, на което Пяндж прави десен завой, а аз - ляв по брега на далеч по-малката река Памир - приток на Пяндж. Лангар е на около 3 000 м.н.в. Вече нямаше да виждам Хиндукуш на юг, а масива Вакхан.

                                На тази снимка са Вакхан и Лангар. Пътят се вие по малкото хълмче в лявата част

                                ______2
                                Е = MZ

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 4,385 в 20:28 на 18-02-20.

                                Зареждам...
                                X