Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

    Продължих да си играя по дюната, също като децата от съседното селце, които я ползваха за пързалка
    После намерих това животинче и мнооого внимателно подходих към комуникация ...



    ... заради черното връхче на края на опашката. Чак в Узбекистан разбрах, че това е Ящерица (рус), Гребнепалый геккон - Crossobamon eversmanni
    или гущерче на български
    Имаше и от обичайните обитатели за тези места ... все още едногърби. И някакви релси, по които май скоро не беше минавал влак





    Продължих. Слънцето залезе и стана по-приемливо за каране. До Дарваза са около 300 км от Ашхабад. Спирах, почивах си и внимавах за дупки. Както вече писах - кой знае какви дупки нямаше, но пред мен два камиона тревожно мигаха в тъмното...Спрях. Единият счупил джанта, другият му помага. Тъмно като в ... рог, светеха си с диода на запалка. Извадих фенер и изчаках да приключат, те пък извадиха студена вода и ми обясниха къде точно да намеря следите в дясно от пътя към кратера.
    Снимчица на фаровете на Краз в Каракум.



    Имах точка в GPSa си и когато наближих се заозъртах за следи в пясъка. Видях някакви и ги хванах. Часът беше около 22:30. В началото влязох много смело по следи от камиони. Минах дори два-три хълма и следите изчезнаха ...
    Спрях, оставих мотора да свети и с фенер в ръка ръгнах да си избирам маршрут.
    Бях на около стотина метра от мотора, когато в далечината се чуха ругатни на туркменски. Брех, човек
    Не знам какъв беше, но не беше доволен ... сякаш овчар, но кошари не виждах.
    вс едно, разбрахме се. Объркал съм пътя. Трябваше да се върна отново на асвалта 2км. назад и по други следи пак навътре. Хванах новият път ядосан, че сам си усложнявам живота и с повече газ няколко км навътре така се метнах, че две минути не знаех къде съм ...Болеше ме рамото и ребрата в ляво. Разтоварих мотора, изправих го и се сетих, че трябваше да пусна въздуха ... Продължих по коловози дълбок пясък. Много неприятно. Бях навлязъл 4-5 км, когато на поредния баир затънах. Миризмата на феродото си я познавах и не исках да го паля ... В този момент светнаха два фара зад мен. Краз-да не повярва човек - трафик Слязоха две момчета: А тъй воздух отпусти...Руль не мож удержиш ... eщё eщё, ноль пят. Давай ... и почна голямото бутане. Избутаха ме. Със спуснати гуми управлението драстично се промени. Около 12 вечерта се озовах пред кратера, а те продължиха още 100км напред към някакво газово находище. Ето за това беше цялата работа:







    ______2
    Е = MZ

    Коментар


    • #32
      От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

      От всички прекрасни снимки до момента, тези мисля, че заслужено застават на чело!

      И какво стана после?
      Колкото повече толкова повече sigpic

      Коментар


      • #33
        От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

        Брутални снимки, и на пустинята, и на кратера...

        Коментар


        • #34
          От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

          Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
          Ей това ще ми е десктопа за известно време!
          Без думи...

          Коментар


          • #35
            От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

            Много хубави снимки на кратера.
            Хванал си го точно през нощта, което е много красиво.
            Адски хубава галерия може да се спретне от твоите снимки

            Малко повече информация за тази дупка от местните ?
            Четох в интернет и информацията е малко противоречива на моменти, знам че е от около 35 години в това състояние и не спира да гори, но какво е станало с изследователите, пропаднали ли са и те в началото, или ?
            Може ли да се отиде до ръба да се снима или е твърде опасно ?
            Абе всякакво инфо още ако има за кратера ще съм благодарен.
            .

            Коментар


            • #36
              От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

              Димо...снимките са невероятни..направо нереални......просто без коментар...благодаря!!!
              Per aspera ad astra.

              Коментар


              • #37
                От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                Последната снимка от поредицата си е "зверска" ..Браво!

                Абе ти, не си бил на Земята с тва "боксерче" ..някъде май ..другаде си ходил..

                Коментар


                • #38
                  От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                  Първоначално публикуван от ЗМЕЙ Преглед на мнение
                  ОК, демонстрация е.

                  Което не променя факта, че ние правим от фонтаните пустини - причината да ми е криво.
                  Не се ядосвай , защото онези и в това са ни надминали - за тези шадравани са превърнали цяло море в пустиня. Тука сме си цвете .
                  Последно редактирано от Luke; 16-04-11, 18:52.

                  Коментар


                  • #39
                    От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                    Страхотни снимки от кратера!!! Последната с палатката на заден фон е просто извънземна! И мен ме интересува дали може да се отиде до ръба(през деня естествено ) или е много опасно? И научи ли нещо интересно за кратера от местните, което да не го беше чел в нета дотогава?
                    Човекът е човек, когато е на път...

                    Коментар


                    • #40
                      От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                      Още в началото споделих, че за мен това е мото-фото пътуване. Благодаря за хубавите думи. Аз бях решил, че ще си снимам когато и колкото си искам без да бързам. Въпреки това снимките от Туркменистан не са много. Не се чувствах комфортно в тази страна. Инфото за газовият кратер не е кой знае колко:
                      Първоначално публикуван от Димо
                      Дупката е газов кратер близо до Дaрваза ...
                      Разбрах за него от писанията на едно момче Бенджамин - Германец с КТМ.
                      Инфо за кратера има в уикепедия.
                      Различни са версиите:
                      Романтичната - че е паднал метеорит и е отворил дупка към газово находище, което се е възпламенило ...
                      Мистична - че Адът е отворил вратите си и е започнал да приема. Е, мен не ме взеха.
                      Прозаичната - че багери са изкопали дупката, тя се запалила, а те са се изнесли ...

                      Не зная по коя версия искате повече инфо но:
                      -по романтичната ...Толкова много звезди имаше в онази нощ, че съвсем нормално ми се струваше някоя от тях да се тресне наоколо.
                      -по мистичната „Портите на Ада”... Беше горещо като в Ад. Пясъка пареше, пода на палатката-също. Разстелих спалния чувал без да влизам в него. Непрекъснато духаше горещ вятър с посока север/юг, носещ фин прах убийствен за всяка фототехника. Имаше насекоми. В затворената палатка почти не съм спал. Боляха ме ребрата.
                      -прозаичната... Тя, както обикновено става най-вероятна на сутринта
                      Това си е една дупка. Не съм я мерил (направете търсене с думите gas crater darvaza). Местните по скоро се дразнят от факта, че някакви чужденци трескаво издирват глупава дупка в пустинята, вместо да въздишат приседнали до някой фонтан. В този смисъл разбирам желанието им да я заровят.
                      Това не е природно явление. Това си е човешко дело. Разбира се имало е кухина, която е пропаднала и се е възпламенила. Под пясъците всичко е газ. Под нашата Родина-минерална вода. Няма нищо необикновенно. Няма дяволи с тризъбци и на дъното на казана не ври разтопена лава. Не се чуват стенания...
                      Красиво е, няма спор. Каракум, тишина, мрак, и огнището пред теб ...
                      Всеки, който тръгне натам трябва да знае, че:
                      - На пътя (километър на север от отбивката) има чайхани, в които може да си разтовари мотора, да отиде по светло и се върне от кратера, вечеря топла храна и спи на легло срещу смешна сума.
                      - Най-доброто време за снимки е веднага след залеза и преди изгрев.
                      - Пътят от асвалта до кратера е 7.5км коловози в пясък. На места твърд, на места дълбок.
                      - Добре е да не е сам.
                      - Рядко, но минават камиони.

                      Ена малка снимка на Бенджмин. Той е бил там сам по светло с КТМ 400




                      Може да се стигне до ръба на кратера. Твърдо е. Мирише на газ, затова и разпънах палатката по надалеч.
                      Последно редактирано от Димо; 18-04-11, 00:08.
                      ______2
                      Е = MZ

                      Коментар


                      • #41
                        От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                        Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
                        Няма дяволи с тризъбци и на дъното на казана не ври разтопена лава. Не се чуват стенания...
                        Ти провери ли?
                        davc: А-бе, на исландски - свиня, svinia ли е!

                        Коментар


                        • #42
                          От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                          Първоначално публикуван от Ясен Преглед на мнение
                          Ти провери ли?
                          Проверих. Ходих до ръба, гледах, обиколих го целия, даже останах да спя там и нищо ...
                          Или няма, или още не съм за Ада

                          Ето още няколко снимки от кратера. Отблизо, отдалеч, с палатка на челник и тъкмо, когато бях готов за лягане изгря луна ...









                          На сутринта гледката не беше внушителна, като през нощта.
                          Сготвих си кафе и категорично установих три неща:
                          - тубите ми са ръждясали
                          - филтъра за вода не чисти ръжда
                          - ребрата ще ме болят до БГ. Имаше спукване, което видяхме на снимка във Варна

                          На дневна светлина беше далеч по-лесно да се измъкна от там сам. Върнах се на пътя и продължих.



                          Разклона за Дашогуз (изходната точка от Туркменистан) беше на около 200 км на север. Всъщност пустинята "започва и свършва" с КПП. Точно там спрях за храна, почивка и смяна на малко пари.







                          Последно редактирано от Димо; 18-04-11, 18:27.
                          ______2
                          Е = MZ

                          Коментар


                          • #43
                            От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                            След два часа почивка и още 150 км, точно в 16:55 бях на границата. За да установя, че тя има работно време и то е от 9:00 до 17:00. Това с денонощно отворените гранични пунктове е някаква европейска измислица. Там не беше така... Граничарите затвориха вратата пред мен и се наложи да остана още една нощ в Туркменистан. Върнах се 17 км до Дашогуз за да си купя нещо за вечеря, имах време и за интернет (ползва се след представяне на паспорт и попълване на данните от него в Протоколна книга)



                            При вида на тази снимка няколко дни по-късно една узбекистанка спонтанно зарецитира "Два асьола ..." Единият обаче си тръгна



                            Вземи моята бира



                            Тази жена казва "Передай привет всех болгарских друзя", ето правя го :







                            Едно от забавленият на децата по кварталите е къпането в тези канали, вярно е че по нагоре майките им перяха в тях, но това са същите онези канали част от мащабният хидропроект, за който вече стана дума. Тук има една смешна случка.

                            Бях паркирал пред интернет клуб между много спрели коли. 15 минути по-късно гледам през прозореца само моя мотор и един полицай до него. Реших, че го разглежда, докато той не дойде при мен и се почна:
                            -А тук паркирането е забранено!
                            -Ами ... имаше много спрели коли.
                            -А сега няма никой! Документите!
                            Дадох ги и нервно запалих цигара.
                            - А пушенето тук също е забранено! Но ти си чужденец, а аз не знам дали е забранено за чужденци. Затова няма да те глобя за пушене. А това на колана ти какво е, фотоапарат? Покажи снимките! А, верблюд ! И аз имам верблюд.
                            - Страхотно, покажи ми твоя верблюд.
                            - Нямам негова снимка.
                            Размина ми се. Върна ми документите. Снимахме се. Черпих го цигара, която той запали, дръпна два пъти и светкавично изгаси. После ми написа с химикал адреса си, за да му пратя снимката ...
                            - Видях река преди границата. Разрешено ли е да спя на палатка там?
                            - Ние тук нямаме къмпинг. Значи е разрешено
                            - Ако някой дойде вечерта, ще му дам твоя адрес да знаеш.
                            - Разбира се. Запиши си и телефона ...

                            ______2
                            Е = MZ

                            Коментар


                            • #44
                              От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                              Е това с цигарата направо разби, паднах от смях. И всъшност разбра ли защо е угасил веднага цигарата?

                              Коментар


                              • #45
                                От: Пътят до коприната през Туркменистан и Узбекистан

                                Димо, явно на изток е модерно да си правят златни коронки. Дали е израз на благополучие , или още не е достигнала металокерамиката до тях. Изобщо...все повече се затвърждава у мен мнението , че колкото по- развит е материализма в едно общество ( както нашето в последно време между в прочем ), толкова по-няма място за чувства и духовност. Може и да се лъжа , но като махнеш диктатурата там , мисля , че сред тия хора бих живял много по-щастливо , отколкото в Нюйорк да речем. Иначе снимките наистина кефят ужасно и пътеписът се заформя като страхотен. (въпреки , че гледах презентацията в Идилево, пак ми е много интересно да чета). Поздрави и ...ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

                                Зареждам...
                                X