Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътят до коприната през Иран

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Пътят до коприната през Иран

    ИРАН






    От другата страна на границата вече беше различно. Не можех да разбера кое къде трябва да занеса, карнет дьо пасаж, митническа декларация, отвсякъде чувах Welcome to Iran, но не можех да разбера какво трябва да правя. В този момент изникна униформен служител по джапанки с чиния череши. Седнахме да ядем череши и да се разправяме на полу-английски за Булкхаристан, мотори и други работи. И така, два часа. Като изядохме черешите, човекът стана, тупна ме дружески по рамото и каза: А сега, ела да оправим документите На следващия пост смених 100 долара и вече имах няколко милиона ирански пари.




    Целта ми беше соленото езеро Урумие, като вярвах, че тази вечер ще спя на брега на езерото. Урумие се оказа голям град, населен с всякакви малцинства: азърбайджанци, кюрди, арменци, туркменистанци и т.н. Голяма шарения и голяма бутаница. Автопаркът много ме смути – стари 50-60 годишни камиони, пежо 306, някакво негово копие без надпис, малко рено и нещо подобно на волга. Хиляди 125-кубикови моторетки, задължително с двама до четирима пасажери без каски. И всички те махат дружелюбно, натискат клаксоните и се опитват да ми кажат нещо!



    В крайна сметка един от тях с пежо успя да ме спре малко преди да се тресна в него. Слезе 50 годишен мъж с костюм и на чудесен английски каза: I am an english speaking person. I am teaching in universities in West Europe for nine years. Can I help you?
    Yes, you can. Drive carefully! I am looking for a camping.
    Той отговори, че в Иран няма къмпинги, но той има градина и ако имам палатка, мога да му гостувам. Или да остана в централния парк на града, където има вода, охрана и други хора с палатки. Предпочетох парка. Той каза да карам след него, но преди това да спрем за мляко, „най-хубавото мляко в Иран”. Връчи ми бутилка мляко и ме остави в парка.
    Паркирах мотора и направих кратка разходка. Намерих къмпиращите в края на парка. На зелена подстригана тревна площ, между две алеи, бяха разпънати еднотипни палатки (очевидно иранско производство). Пред тях на килими бяха седнали и вечеряха ирански семейства. Наоколо щъкаха деца. Въпреки ботушите, якето и каската в ръка, без мотора не представлявах особен интерес за околните. Не така обаче стоеше въпроса десет минути по-късно, когато поощрен от съседите си, вкарах мотора на поляната до палатката. Груба грешка. След минута мотора се оказа напълно скрит от любопитната тълпа. Стисках ръка след ръка, селям алейкум, алейкум селям, с изтормозена усмивка докато тревожно търсех с очи мотора, вместо да си оправям багажа и палатката. След около час любезността ми се изчерпа. Иранското гостоприемство включва: да ти вземат кутията с цигари от ръцете, за да ти извадят и поднесът една от тях, да ти държат колчето от палатката, докато те подканят да удряш здраво с чука, да те поканят на всички софри наоколо, след като са видели, че си отказал на предишните ...
    В два часа всичко приключи. Най после бях сам. Съседите кротко похъркваха, аз измих зъбите и краката си на чешмата, разходих се бос по тревата, поздравих усмихнатото момче в униформа, което щеше да бди над спокойния ни сън и се обадих в БГ. Най-после съм в Иран. Сутринта се събудих далеч по-спокоен.







    Докато си правех кафе няколко пъти отбих настоятелните покани на семейството от отсрещната палатка. Накрая примирени те изпратиха 4 годишен посланник с намазана „филия” ирански хляб поръсен с орехи. Капитулирах, хванах посланника за ръка, взех най-хубавото мляко и се присъединих. Хидроинженер и съпругата му – учителка, с двете си деца в годишен отпуск. Спокойни и приятни хора. Научиха ме да пиша Димо на фарси и ми дадоха три телефона на роднини в Есфахан, докато чупехме орехи с ръце.



    Последно редактирано от Димо; 16-03-11, 15:45.
    ______2
    Е = MZ

  • #2
    От: Пътят до коприната през Иран

    Димо, според мен най-ценните спомени от тези пътувания (неслужебни и по нетуристически дестинации ) са ПЕЙЗАЖИТЕ И НЕФОРМАЛНИТЕ СРЕЩИ С ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА НАВСЯКЪДЕ. Тогава човек осъзнава как всички хора са в сърцата си добри и гостоприемни и как обстоятелставата ги карат да стават лоши. Според мен именно тези срещи зареждат човека с най-положителната енергия и го карат да се замисли какъв всъщност е той. Никога няма да забравя как май месец в онова забутано черногорско село на смрачаване в дъжда и студа , хората без някога да са ни виждали , се изнесоха от собствената си къща за да преспим и жената каза да си изпечем и изядем баницата , която е направила и е във фурната, но не е успяла да изпече. Ей за това си заслужава да се пътува, а не само за да кажеш :Бях и там, и там , и там . Благодаря , че със снимките и пътеписа си предаваш (поне на мен) част от атмосферата на даденото място...и да знаеш , че се усеща.

    Коментар


    • #3
      От: Пътят до коприната през Иран

      Димо, моля те, напиши си името на фарси да видим как изглежда и го пусни тук.
      А после разкажи как хората приемат ислямския режим и дали им е мъчно за шаха и светското управление или не? Всъщност може и да не им пука изобщо... Гледам коси се виждат, жената си е по панталони... Пък и са единствената ислямска държава с контрол над раждаемостта. Въпреки че не са постигнали много - столицата е с 13 милиона население, колкото и Истанбул.

      Коментар


      • #4
        От: Пътят до коприната през Иран

        Първоначално публикуван от egerchev Преглед на мнение
        Димо, според мен най-ценните спомени от тези пътувания (неслужебни и по нетуристически дестинации ) са ПЕЙЗАЖИТЕ И НЕФОРМАЛНИТЕ СРЕЩИ С ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА НАВСЯКЪДЕ.
        Герчев, очевидно ни вълнуват едни и същи неща Много голяма част от всяко мое пътуване заемат срещите с хората ... Местните, както и тези, които също са на път.
        Понякога среща и разговор със случаен човек е по-ценна от най-страхотната забележителност в района.
        Не знам, за мен е важно да се почуствам местен, да се смеся с хората, да се храня там, където местните се хранят-да си взема баничка от павилиона на ъгъла, или да се наредя на опашка в магазина и да седна на тревата после сред тях ... (защото в Иран стотици семейства всяка вечер вечерят на открито в парковете по начина от горната снимка).
        Не понасям да се чувствам "бяла врана" или "черна овца", или "глупав турист". По този повод често се мотам по улиците без фотоапарат и багаж, старателно заобикаляйки "най-популярните" места. Точно в описаната вечер обаче бях в такава ситуация(на бяла мечка) и това леко ме напрегна. Следващите дни всичко си дойде на мястото
        А хората? Хората навсякъде са добри. Единствено големите градове ги карат да се затворят, вероятно проява на защитна реакция. Анонимността в града е причината. Там където всеки познава всеки ... дори ключовете си оставям на мотора ... Включително и в България. Но безспорно Иран за мен е фаворит с човешките прояви на неочаквана загриженост и гостоприемство в най-добрия смисъл на думата. Имам много случки по-нататък ...

        Първоначално публикуван от viki terzieva
        Димо, моля те, напиши си името на фарси да видим как изглежда и го пусни тук.
        А после разкажи...
        Ще снимам как го написах на картата си ... нямам буквите на клавиатурата си, но пак е с четири символа

        Вики аз ще избягвам обобщенията ... Никой не ми е говорил за режима в прав текст, но и аз старателно съм избягвал политически теми.
        В Иран не е трудно да срещнеш хора с английски. Много от младите хора го изучават и при среща с такива думите им директно са "Аз уча английски и бих се радвал да поговорим за да практикувам..."
        Аз мисля, че те се чувстват ужасно изолирани. Непрекъснато разпитват за това какво хората в моята страна мислят за Иран. Говорят ли се лоши неща за тях, там откъдето идвам ? Аз притеснен ли съм от нещо в Иран? Нещо лошо случило ли ми се е при престоя ми в Иран? Нали всичко е наред и т.н. После е любопитството: Женен ли си, колко деца имаш, колко жени, имаш ли снимки на децата, снимки от България ...Как живеете там, наистина ли можеш да пътуваш свободно навсякъде... Такива работи. И никога не стана дума за това колко получавам, имам ли работа, колко струва мотора ми ... Тези въпроси заваляха в "републиките" на север.
        Религиозните иранци се разпознават отдалеч. Мъжете носят дълги дрехи в няколко цвята (бяло, кафяво или черно) и чалми. Техните жени и деца(ако са момичета) са с дълги тъмни дрехи, които закриват тялото и косата, но не лицето(Чадор/Чадра). Да има такива хора, но те не са мнозинството по улиците. С бурка(дрехата, която е отгоре до долу и скрива и очите с мрежа) видях само една или две жени по време на целия си престой, но не мисля, че са иранки ...Повечето жени носят хиджаб (кърпа, която покрива само косата), нещо с дълги ръкави и панталон. Младите жени носят цветен хиджаб, скъпи копринени или други, но го носят като Бриджит Бардо, когато се вози в кабриолет, като моден аксесоар ... и не ги е грижа много за косата Ще използвам казармен пример - Носят кърпата, като шапка на уволнение.
        Моето чувство е, че понеже религията е обвързана с управлението на страната, в определени случаи демонстрацията на религиозност е демонстрация на обвързаност(подкрепа) с управляващите. Нещо като партийна принадлежност. И по тоз повод се усеща и конфликта. Няма управляващи на света, които да са се справили прекрасно с управлението и хората да не ги ругаят. В случаят обаче им се налага да изпитват подобни чувства и да винят религиозните си водачи за битовите си успехи/неуспехи ...
        Мнозинството на улицата е като семейството от горната снимка.
        ______2
        Е = MZ

        Коментар


        • #5
          От: Пътят до коприната през Иран

          След твоите разкази за Иран и най-вече за иранците си давам сметка, колко малко знам за тази страна и колко грешна е била представата ми, изградена от кратки репортажи в новинарските емисии. Уж се пиша за много отворен и неподатлив на евтина пропаганда...
          Преди да тръгнеш, най-голямото ми притеснение беше: как ще преминеш през тази страна и да не ти се случи нещо. Доста по-късно разбрах, колко много съм бъркал.
          Сливането с местните хора е може би най-голямата разлика между пътешественика и туриста. Нелепо ми звучаха "пътеписите" на туристи, примерно в Кения- кацнали в Найроби, закарали ги от летището с автобус до хотела, после на фото-сафари, където снимали няколко полу-опитомени животни. На връщане се отбили в малко село, където отегчени до смърт масай-несретници, подскачат за няколко цента. За изпроводяк им тикнали в ръцете малко сувенири-ширпотреба...и нашите хора вече са уверени, че са преживели повече приключения на Черният континент от Ливингстън и Стенли взети заедно. Следват разкази за невероятни приключения и екзотични преживявания. Палячовци-бройлери...
          Чакам с нетърпение продължението за Памир и Становете- и тях ще ги откривам с твоя помощ.
          There is no dark side of the moon really. As a matter of fact it's all dark.
          No wahalla.

          Коментар


          • #6
            От: Пътят до коприната през Иран

            Докато си товарех мотора, притеснени момче и момиче опитваха да ме заговорят на английски. Откъде знаете английски? – Последваха смутени усмивки сякаш е тайна. Момичето взе инициативата:
            -Кажете, вие женен ли сте ?
            -Да.
            -А виждахте ли се с жена си преди брака?
            -О, да.
            -Видя ли!(сръчкване в ребрата). А тук не е така ...
            - Защо, нали сте заедно, къде е проблема?
            -Вие не разбирате, на нас не ни дават да сме заедно (оглежда се плахо)...
            -Кой, родителите ви?
            -Нее, всички. И те, и другите ...
            -Спокойно, ще ви дадат. Иначе няма как да защъкат малки иранчета наоколо ...
            -А Вие имате ли деца? А техни снимки? Може ли да видя жена Ви?
            -Да, да имам ...
            Оставих ги с уговорката, че демокрацията не е точно това, за което си мечтаят и че на мен ми липсват други свободи, които те имат – примерно да спя спокойно с децата си в парка на някой български град ...





            Твърдо решен да видя соленото езеро продължих на изток. Намерих езерото ...







            Ставаше все по-горещо. Юли не е най-подходящото време за пътешествия из Иран. Това не беше трудно за прогнозиране и за това част от подготовката на мотора бяха допълнителните фарове и ксенон. Е, момента дойде. Да търся сянка през деня и да увелича нощните преходи.




            ______2
            Е = MZ

            Коментар


            • #7
              От: Пътят до коприната през Иран

              Кюрдите в Иран ходят с шалвари и лесно се познават. Този конкретно дойде за да пита всичко ли е наред. И когато поисках да го снимам, застана мирно. Не знам защо










              В търсене на сянката, намерих закъсал моторджия, момиче и крайпътен овчар ...
              Натоварил любимата отзад, но забравил отвертките, клещите, всичко... Свалихме гумата, лагера строшен. Черупката му е част от джантата, също на парчета. Викам му:
              -Пич, взимай джантата, сядай зад мен, на двадесеттина км. има град. Купуваш нова и се връщаш.
              Той: Не става. Не мога да оставя момичето с овчаря...
              -Тогава, тя да взема джантата и да сяда.
              -Не, абсурд.
              Смея се с глас...
              -Айде тогава двамката отивайте да пазите овцете, докато ние с овчаря ти оправим моторетката ...
              Съжалявам, мен път ме чака. Казвай какво да правим?
              -Събираме мотора!
              -Така, без лагер?
              -ДА.
              -Добре


              ______2
              Е = MZ

              Коментар


              • #8
                От: Пътят до коприната през Иран

                Всички говорят англииски ?
                Човек първо е изобретил колелото а после премазаните животни !

                Коментар


                • #9
                  От: Пътят до коприната през Иран

                  Вече цял ден бях в Иран, изминатите километри и хората, които срещнах ме накараха да се чувствам спокоен. Не исках да си причинявам снощният стрес и към два вечерта намерих евтин хотел в градче, чието име не помня. Събудих пазача, отключи ми стая, а на сутринта ме изненада със закуска за мен и мотора








                  Целта ми беше град Кум, за който знаех, че е голям религиозен център. Пътят минаваше през Хамадан, в който спрях за да разгледам музея на Абу Али Ал Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина ....известен на нас, като Авицена.
                  Лека пясъчна ...буря



                  Хамадан







                  Музея на Авицена







                  Музейната експозиция е семпла, малко инструменти, много билки, паметна плоча и билкова аптека в двора... В Хамадан изчаках слънцето да падне, за да продължа към Кум. Малко преди Кум срещнах и пустинята.


                  ______2
                  Е = MZ

                  Коментар


                  • #10
                    От: Пътят до коприната през Иран

                    Дълго съм си представял тази среща, затова свърнах от пътя и прекарах един час насаме с нея.












                    Можех да прекарам нощта там, но ми се караше, а и имах време да се пошляя из ирански град.
                    Затова си поиграх и тръгнах ...


                    Последно редактирано от Димо; 18-03-11, 21:10.
                    ______2
                    Е = MZ

                    Коментар


                    • #11
                      От: Пътят до коприната през Иран

                      Първоначално публикуван от Tramp Преглед на мнение
                      След твоите разкази за Иран и най-вече за иранците си давам сметка, колко малко знам за тази страна и колко грешна е била представата ми, изградена от кратки репортажи в новинарските емисии. Уж се пиша за много отворен и неподатлив на евтина пропаганда...
                      Преди да тръгнеш, най-голямото ми притеснение беше: как ще преминеш през тази страна и да не ти се случи нещо. Доста по-късно разбрах, колко много съм бъркал.
                      Сливането с местните хора е може би най-голямата разлика между пътешественика и туриста. Нелепо ми звучаха "пътеписите" на туристи, примерно в Кения- кацнали в Найроби, закарали ги от летището с автобус до хотела, после на фото-сафари, където снимали няколко полу-опитомени животни. На връщане се отбили в малко село, където отегчени до смърт масай-несретници, подскачат за няколко цента. За изпроводяк им тикнали в ръцете малко сувенири-ширпотреба...и нашите хора вече са уверени, че са преживели повече приключения на Черният континент от Ливингстън и Стенли взети заедно. Следват разкази за невероятни приключения и екзотични преживявания. Палячовци-бройлери...
                      Чакам с нетърпение продължението за Памир и Становете- и тях ще ги откривам с твоя помощ.
                      Да, да ... и моята представа беше никаква. По скоро знаех, че всичко е наред. През лятото излязоха три статии за Иран. В списание "Експлорер", на Любо Африката и в "Одисей". Всички пишеха за приветливи хора и много впечатления ...
                      Не знаех, че асфалтът в Иран е прекрасен. Отдавна не бях виждал претоварени от товарни камиони магистрали(говорещи за мощна икономика в разцвет, препълнени паркове с деца посред нощ. Цветни светлини и фонтани и т.н. С нещо ми напомняше соц-а ( в силния му период).
                      А за туристите знаеш ... Аз съм свързан косвено с туристическият бизнес и в този смисъл съм пряк наблюдател и участвам косвено в подготовката на т.нар. "туристически продукт". Ужасява ме мисълта, че някой може да ме поведе с вдигната синя папка във въздуха и да каже ... имате 20 минути, автобуса е на паркинга пред вас, не закъснявайте, следващата точка е ...

                      Една от техниките ми да се почувствам "местен" е да върша някакви обичайни неща. Примерно днес ще си направя втори ключ, отивам да търся майстор ключар. Намирам го, после дълго седя до шмиргела и си го довършвам внимателно с различни пили

                      Първоначално публикуван от CJ_ Преглед на мнение
                      Всички говорят англииски ?
                      Не разбира се. Аз проговорих фарси, с ръцете
                      Последно редактирано от Ясен; 21-03-11, 21:31.
                      ______2
                      Е = MZ

                      Коментар


                      • #12
                        От: Пътят до коприната през Иран

                        Димо благодаря ти от сърце. Страхотен разказ и снимки. Благодаря!
                        Георги Танев (0+)
                        Land Rover Discovery 1 300 TDi
                        Land Rover Club Bulgaria
                        0887 930 238, 0878 797 768

                        Коментар


                        • #13
                          От: Пътят до коприната през Иран

                          А всъщност срещна ли туристически групи със синя папка, вдигната във въздуха? Силно се надявам след месец да сме сами на обектите, а не като в Гърция да се бориш за сянка или да се редиш на опашка за подходящия кадър... Като гледам по сайтовете Иран не е много популярна дестинация, а и сега с тези вълнения се надявам туристите да намалеят още. Разбира се, само докато сме там, защото в страната има много какво да се види и местните заслужават да знаят, че историята и културата им са ценени и харесвани.
                          И какво си хортувахте с пустинята, ако не е тайна? На мен не ми въздейства по описаните в книгите начини. Имах желанието да видя зеленинка час по-скоро

                          Коментар


                          • #14
                            От: Пътят до коприната през Иран

                            Първоначално публикуван от viki terzieva Преглед на мнение
                            А всъщност срещна ли туристически групи със синя папка, вдигната във въздуха? Силно се надявам след месец да сме сами на обектите, а не като в Гърция да се бориш за сянка или да се редиш на опашка за подходящия кадър... Като гледам по сайтовете Иран не е много популярна дестинация, а и сега с тези вълнения се надявам туристите да намалеят още. Разбира се, само докато сме там, защото в страната има много какво да се види и местните заслужават да знаят, че историята и културата им са ценени и харесвани.
                            И какво си хортувахте с пустинята, ако не е тайна? На мен не ми въздейства по описаните в книгите начини. Имах желанието да видя зеленинка час по-скоро
                            Не Вики, не видях групи със сини папки. Аз не бях там по време на туристическия сезон, който е през март/април и номври/декември. Всъщност мисля, че туризма в Иран е пострадал много в последните две-три десетилетия. В момента е предимно поклоннически. Това е едно от последствията на ислямската революция, както и от изолацията на страната от страна на международната общност. Мисля, че дори Китай не внася в Иран...
                            Има и друго нещо. Всички знаем, че там има много какво да се види. Историята на страната е пребогата, но днешните акценти са другаде. Няма кафеви табели(аз не видях) и в съвременния и прочит са важни само религиозните паметници. Т.е. трудно ще намериш много от местата описани в учебниците по история. Но за това пък има премного информация за джамията на едикой си имам, медресето на ... и т.н. Все още обаче има хора, във всеки град, които те следват, дават ти визитка и срещу малка сума са готови да те разхождат и да ти покажат всичко "скрито" в района. Нещо като частни екскурзоводи, които нямат никаква работа, но преди са го правели ...
                            ______2
                            Е = MZ

                            Коментар


                            • #15
                              От: Пътят до коприната през Иран

                              Димо благодаря за чудесния пътепис за споделените емоции и наи вече за фотото страхотноооо ! Снимката на соленото езеро ме накара да мечтая за пътешствия
                              Мъжете не порастват само сменят ИГРАЧКИТЕ.
                              HONDA VARADERO 1000

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X