Tweet
Славните ветерани или битката на големите - бърз преглед.
Honda Africa Twin (АТ), Yamaha Super Tenere (СТ) , Suzuki DR BIG(ДР).
Всеки заглеждал се по allround мотоциклетите , рано или късно е стигал до тези модели , въпреки сериозната им възраст .Това се дължи най-вече на доказаните им качества с течение на времето , и достъпноста им – цените са повече от атрактивни , за сметка на това което предлагат. Въпреки новите модификации , излезли на пазара , старата гвардия запази позиции , защото се оказа че този пазарен сегмент беше поизоставен от водещите фирми , и на практика тези модели се оказаха без аналог и наследници , дори от собствените си компании . Това което е общото между тях , се вижда веднага от пръв поглед – голямо туристическо ендуро , предна гума 21 , задна 17 , солидно окачване , осигуряващо необходимите условия за офроад каране, опростена конструкция , големи резервоари – за голяма автономност. Въпреки че са правени с обща идея , всяка фирма е подходила различно - Хонда - АТ – V образен двуцилиндров водно охладен двигател (650 и 750), Сузуки ДР – едноцилиндров , с въздушно маслено охлаждане (750 и 800) , и Ямаха СТ – редови двуцилиндров , с водно охлаждане -750 куб.см. Всички са с , карбуратор ,5 скоростни , със съединител в маслена баня , трансмисия към задното колело – верига. Логично от подхода към двигателите следват и разликите в масата – най-тежък е АТ – 237 кг ,веднага след него СТ 234 кг , и най-лек е едноцилиндровият ДР – 222 кг, заредени .За сметка на това пък най-мощен е СТ – 70 кс, АТ – 60 кс , а ДР а – 54 кс. , такава е подредбата и при максималните скорости .Любопитно е че всички са с различен брой клапани на цилиндър – АТ – 3 , ДР - 4 , СТ - 5 . Резервоарите на АТ и ДР а поемат по 24 л , води СТ с 26 л. При компресионно съотношение 9.5 макс. ( АТ – 9 ) , е ясно, че не е проблем октановото число на бензина – поне този който се предлага по познатите бензиностанции , а официално даваният разход при смесено каране е около 6/100 л ( 16.5 км с 1 л.) , което макар и относително ,си е в нормалните граници. Стойката и при трите мотора е изправена и удобна за по дълъг път , като най-добрата защита от вятър фабрично предлага АТ , а при ДР е почти символична. Най-спортно се държи СТ – двигателя е по-високо оборотен , най-мек и балансиран пък е този на АТ , докато при ДР усещането е по-скоро за груба сила , и макар че е снабден с балансиращ вал , вибрациите при него са осезаемо повече от останалите .За по-тежък офроад тези машини не стават – масата си казва своето , но и самата им идея не е да катерят чукарите. От всичко казано , всеки може да си направи сам извода кой мотор е за него , и кой не е , макар че е най-добре да опита първо , преди да купува. Реалният ценови диапазон , в който се намират в България е между 2000 и 4000 лв , в зависимост от състоянието и възрастта , като читави модели след 95-6 година почти не се предлагат , а когато се появят са с доста по висока цена. Пазарът и разпространението на тези модели у нас , всъщност показва и популярността им – съотношението им е горе долу 3:2:1 – АТ:СТ:ДР – видимо е и от цените и срещите по пътищата. Всеки от тях си има предимства и недостатъци - АТ – легендарна издръжливост , плавен и балансиран, проблеми с бензиновата помпа , лагери и реле- регулатора , СТ – по-агресивен и форсиран двигател , ниски експлоатационни изисквания , омекваща предница и люлеене при по висока скорост, проблеми с регулатора и скоростната кутия , ДР – максимално опростен агрегат , но за сметка на повечко вибрации, проблеми с ангренажната верига . Имайки предвид че става въпрос за мотоциклети на сериозна възраст , най-важният фактор при закупуването си остава подръжката и грижите , които е полагал предишният собственик , иначе производителите са се погрижили да подсигурят достатъчно запас и ресурс , нещо , което в наши дни не се среща вече май...
Мнения на собственици и имащи опит с горните машини ще са добре дошли .
- - -
- - -
- - -
Honda Africa Twin (АТ), Yamaha Super Tenere (СТ) , Suzuki DR BIG(ДР).
Всеки заглеждал се по allround мотоциклетите , рано или късно е стигал до тези модели , въпреки сериозната им възраст .Това се дължи най-вече на доказаните им качества с течение на времето , и достъпноста им – цените са повече от атрактивни , за сметка на това което предлагат. Въпреки новите модификации , излезли на пазара , старата гвардия запази позиции , защото се оказа че този пазарен сегмент беше поизоставен от водещите фирми , и на практика тези модели се оказаха без аналог и наследници , дори от собствените си компании . Това което е общото между тях , се вижда веднага от пръв поглед – голямо туристическо ендуро , предна гума 21 , задна 17 , солидно окачване , осигуряващо необходимите условия за офроад каране, опростена конструкция , големи резервоари – за голяма автономност. Въпреки че са правени с обща идея , всяка фирма е подходила различно - Хонда - АТ – V образен двуцилиндров водно охладен двигател (650 и 750), Сузуки ДР – едноцилиндров , с въздушно маслено охлаждане (750 и 800) , и Ямаха СТ – редови двуцилиндров , с водно охлаждане -750 куб.см. Всички са с , карбуратор ,5 скоростни , със съединител в маслена баня , трансмисия към задното колело – верига. Логично от подхода към двигателите следват и разликите в масата – най-тежък е АТ – 237 кг ,веднага след него СТ 234 кг , и най-лек е едноцилиндровият ДР – 222 кг, заредени .За сметка на това пък най-мощен е СТ – 70 кс, АТ – 60 кс , а ДР а – 54 кс. , такава е подредбата и при максималните скорости .Любопитно е че всички са с различен брой клапани на цилиндър – АТ – 3 , ДР - 4 , СТ - 5 . Резервоарите на АТ и ДР а поемат по 24 л , води СТ с 26 л. При компресионно съотношение 9.5 макс. ( АТ – 9 ) , е ясно, че не е проблем октановото число на бензина – поне този който се предлага по познатите бензиностанции , а официално даваният разход при смесено каране е около 6/100 л ( 16.5 км с 1 л.) , което макар и относително ,си е в нормалните граници. Стойката и при трите мотора е изправена и удобна за по дълъг път , като най-добрата защита от вятър фабрично предлага АТ , а при ДР е почти символична. Най-спортно се държи СТ – двигателя е по-високо оборотен , най-мек и балансиран пък е този на АТ , докато при ДР усещането е по-скоро за груба сила , и макар че е снабден с балансиращ вал , вибрациите при него са осезаемо повече от останалите .За по-тежък офроад тези машини не стават – масата си казва своето , но и самата им идея не е да катерят чукарите. От всичко казано , всеки може да си направи сам извода кой мотор е за него , и кой не е , макар че е най-добре да опита първо , преди да купува. Реалният ценови диапазон , в който се намират в България е между 2000 и 4000 лв , в зависимост от състоянието и възрастта , като читави модели след 95-6 година почти не се предлагат , а когато се появят са с доста по висока цена. Пазарът и разпространението на тези модели у нас , всъщност показва и популярността им – съотношението им е горе долу 3:2:1 – АТ:СТ:ДР – видимо е и от цените и срещите по пътищата. Всеки от тях си има предимства и недостатъци - АТ – легендарна издръжливост , плавен и балансиран, проблеми с бензиновата помпа , лагери и реле- регулатора , СТ – по-агресивен и форсиран двигател , ниски експлоатационни изисквания , омекваща предница и люлеене при по висока скорост, проблеми с регулатора и скоростната кутия , ДР – максимално опростен агрегат , но за сметка на повечко вибрации, проблеми с ангренажната верига . Имайки предвид че става въпрос за мотоциклети на сериозна възраст , най-важният фактор при закупуването си остава подръжката и грижите , които е полагал предишният собственик , иначе производителите са се погрижили да подсигурят достатъчно запас и ресурс , нещо , което в наши дни не се среща вече май...
Мнения на собственици и имащи опит с горните машини ще са добре дошли .
- - -
- - -
- - -
И е 62 коня. Лагерите на Африката са стандартни и се сменят, когато просвирят на 50-80000 км. Бензиновата помпа се сменя с вакумна, на около 60000км, а проблемните връзки пред релето за зареждане се сменят с устер клема и с това се решават и всичките "проблеми" на Хонда Африка Туйн. 
Коментар