Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Нощните ловци

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Нощните ловци

    В зората на обществените промени времето беше смутно. В градовете се сменяше напрежение, радост, уплах, мъка, надежда. Това се усещаше и в селата, но живота тук трудно можеше да потече в ново русло! Промените подминаваха един живот в голяма степен съобразен с природата наоколо. Хората гледаха градините си, беряха дърва от гората, ползваха това, което мястото и времето им даваше. Все още разумно и балансирано преди да дойде алчността и завистта - унищожителни и изпепеляващи в своето разнообразие.
    Калин бе живял в голям град, но бащата се разболя и мъжът трябваше да се върне в селцето прибрано в Предбалкана в полите на връх Триглав. В града нямаше място в малката гарсониера и след разумен семеен съвет той взе необходимия багаж и се върна...уж за малко, а колко малко - остана недоизречено. И понеже имаше достатъчно свободно време, започна да обикаля балкана. Беше ловец от малък, когато болния сега баща му направи прашка и хлапето дебнеше сойките и свраките в горските сенки. Свраки вече нямаше тук, но Калин със смирение навести познатите долове, стигна по отдавна забравена пътека до стара церова гора с огромни дървета, които в южния си край граничеха с първите борове в подножието на високите скали. За непосветеното ухо тук трябваше да е мъртвешка тишина. За него звука на далечното ручейче, резкия крясък на някой ястреб, чинката, свист на гривяци беше като написана книга...Това, което вече не срещна бях горските зайци - преди ги имаше доста, а вече и дирка не се забелязваше. Когато веднъж се върна в града обсъди една своя идея с директора на горското стопанство за създаване на развъдник за диви зайци на семейна площ в близост до гората. Тази идея претърпя своята еволюция и в ранната пролет Калин събра няколко приятели и започна своето начинание. Първоначало отляха бетонов пояс около цялото място набивайки колове, после опънаха висока мрежа. Баща му каза, че това може и да не спре някой по-сръчен хищник и е добре да се постави вал от бодлива тел! Това не хареса на Калин - не е затвор, най-много една тънка мрежа да сложат отгоре за да предпазва заенцата от грабливи птици. Направиха и това над по-голото място, а там където имаше храсти оставиха така. Изрязаха няколото диви джанки, направиха се и покрити хранилки...изобщо проекта взет от чуждо списание беше изпълнен. По средата на лятото в нарочни клетки постави заплодени майки, които купи с последните си спестявания и зачака. От самото начало обаче бащата бе против - може и да създаваш нещо сине, но заекът не е на добро - казват лошо ще дойде у нас...приказки - помисли си Калин и махна с ръка пренебрежително. След десетина дена петте майки в продължение на около седмица започнаха да раждат - по три-четири заета, които бяха скрили в задните отделения на клетките и Калин трудно можеше да види в първите дни. Човека носеше фураж, чистеше, хранеше животинките. Разстоянието от неговия дом до развъдника - има няма километър, минаваше със старичко самоходно шаси - наследено от ТКЗС. Зайците останаха в клетките до мига в който реши да ги пусне в ограденото място. Зареди отново в хранилките под храстите и внимателно отвори вратчките на клетките. Нищо не се случваше в началото, докато не изскочи първото - застоя за миг, направи две крачки и с един скок се гмурна в храстите! После друго и друго...успя да ги преброи - осемнайсет - „Бива - рече си - добро начало“! Като всеки деен човек започна да уведомява дружинките с които имаше уговорка да продава и се занадява. Понякога просто се изправяше до заграденото и се опитваше да преброи малките - е нямаше как, но поне половината различаваше. Когато влизаше с фуража, те просто изчезваха и поне десетина минути след това не се показваха. Калин се усмихваше „Стока е“! После се засуети около новото заплождане на майките. Работата го улисваше, докато един ден баща му каза, че е видял малко козина извън оградата. Изтръпна - отиде веднага и щателно обиколи цялата ограда - нямаше никъде скъсано, пробит отвор или следи някакви по мрежата. После влезе и огледа внимателно мрежата над откритото - беше здрава. Опита се да преброи останалите малки, но те се криеха в дупки ив храсти или побягваха по няколко...но повярва, че са по-малко, когато не видя едно от любимчетата си. Започна да мисли - можеше да хвърли отровена мърша в страни от оградата, ставаше за постави и пластмасови затапени шишета на висулки, които в зависимост от темепературата се свиваха или разширяваха пращейки...и други неща, но като за начало още вечерта преметна двуцевката, взе мощен фенер, облече се, намаза се с репелент и се изкачи над зайчарника на едно възвишение. Имаше бинокъл, шише с вода, малко храна. С настъпването на ноща дойде и лек хлад, който отпъди комарите, а в гората се чуха и първите нощни птици - улуици. Лек полъх разроши тревите и листата на храстите, а от към оградата му се счу и друг шум. Постави длани на ушите си и ги насочи право натам. Леко шмулкане и тишина и после пак...Премисли, че един изстрел със сачмите щеше да застраши и зайците, и реши само да види какво е - лекичко вдигна фенерчето и светна по посока на звука. В първия мамент не видя нищо - после различи някакво движение и за няколко секунди заблещукаха две очи - разпозна сива лисичка - тя не знаеше как да реагира на светлината, но се обърна и започна да проверява мрежата - обикаляше в явно неведение как да се добере до зайците, опита да се изкатери, но лапите й се заклещваха и се отказа. Обърна се, отново загледа фенера, завъртя глава рязко към гората и изведнъж хукна в обратната посока. И колкото да напрягаше сетивата си Калин повече нищо не успя ни да чуе, ни да види. Две-три вечери поред задрямваше до ранна утрин, но така и не видя какво беше хванало заека. Още по-лошо му стана, когато на следващата вечер баща му се влоши и трябваше да го закара в болницата. Остави го на лекарските грижи и се върна - тези бдения го бяха обсебили до толкова, че ходеше полубуден, уморен и ядосан. И пак отиде - Калин не беше от хората, които се предаваха лесно, а предната сутрин бе видял и още прясна козина с кръв извън оградата. Оглеждаше за дупки под бетона, разрохка почвата на две-три места, но нищо. Тази вечер забеляза, че няколко заека преди самия залез тичаха лудо и се удряха в храстите с непонятен ужас, а един дори на няколко пъти се удари в телта...провери в заграждението за дупки на пор, невестулки, язовци, за змии, но нищо. Не знаеше колко е часът, когато внезапен писък от телта го накара да подскочи - затича се, светейки пред себе си. За миг светлината озари огромни блестящи полукръгове вътре, които веднага изчезнаха заедно с предсмъртно проплакване. Калин се опита да стреля, но в бързината бе забравил оръжието в прикритието си. Продължаваше да осветява напрягайки сетивата си, после изрева с цяло гърло. И всичко свърши тук.
    В късното утро отиде до болницата и седна до леглото на възрастния човек! Уморено му разказа случката, а баща му се замисли и му припомни, че заек не е на добро. После се извърна и го помоли да му подаде малко тефтерче с телефонни номера в него, прелисти го и му продиктува един на друг стар балкански ловджия - Ганчо, от високите махали. После внимателно и бавно завъртя очи към Калин и рече: “Ако дяволът е бил, нека поне вземе мене, а вас да остави“ и някак си уплашено се сви под одеялото. Мъжът нямаше намерение да губи време - обади се, отиде с автомобила до махалата и седна да изчака Ганчо. Ганчо бе човек без видима възраст - колкото и години да му дадеш, все ще познаеш - приказлив и то много, което беше характерно за самотните хора, той разпитваше безкрай и подробно Калин за случката. Накрая заключи: „Прав е баща ти като е рекъл за дявола - ама не е той“ и се усмихна загадъчно. След обеда Ганчо огледа зайчарника, излезе и огледа района и загадъчно рече: „Ще го ловим ли този дявол или ще го гоним?“. Калин сви уморено рамене! Ганчо влезе в храстите и с няколко плонжа успя да улови едно зае, което пропищя веднага. После надяна примка от тънко въженце на задните крака, пристегна я над ставите, а другия край върза в стъблото на последния храст. Изпрати Калин за едно свряно в мазата срекме, за което знаеше много отдавна и докато чакаше се взря в гората под скалите - погледа му беше съсредоточен и много внимателно изучаваше една ивица между дърветата и ограждението! Когато Калин донесе срекмето, Ганчо внимателно изряза част от мрежичката и я разстла над свилия се заек на височината на гърдите си. След това заби няколко набързо подкастрени колчета на същата височина и се получи нещо като навес от хлабаво опъната тънка рибарска мрежа. След това заръча на Калин да си го закара и на слизане му рече да иде чак утре сутринта. Ако няма нищо в мрежата, да иде на следващата утрин. На следващата сутрин рано мъжът отиде и се приближи предпазливо, ала замръзна когато там където трябваше да е мрежата имаше голямо кълбо, което се търкаляше, въртеше и за миг спираше. Отблизо чу щракащ силен звук, който отново го спря. Беше птица - голяма тъмнокафява, омотана в мрежата и мъчеща се да се освободи безрезултатно. Изведнъж той се сети: „Бухал, да му се не види това е бухал, как не се сетих...бухал!“. Но не го уби - внимателно с изряза с ножа мрежата, пазейки се от щракащия клюн. Миг преди да среже и последната връзка го погледна в големите жълти очи и рече: „Лети дяволе“! Голямата птица се претърколи, успя да застане на крака, олюля се и изведнъж и като призрак без никакъм шум полетя и се скри в просечката в гората. Само полъха от удара на крилата близна лицето на Калоян. Когато отиде в болницата, изписваха баща му. Стария човек го изгледа изпитателно и рече: „Дявола си отиде, нали?“. Калин кимна и двамата тръгнаха. По-късно покри целия зайчарник отгоре, а привечер се ослушваше за характерен нисък звук издаван от горската птица. Чу го само веднъж и настръхна. Е...дяволът си беше у дома!
    Анелин, Плевен

  • #2
    От: Нощните ловци

    Адмирации!
    Няма страшно в умирачката...
    Страшното е да си жив!...

    Коментар


    • #3
      От: Нощните ловци

      Разкош.
      Не съм ловец, но и да съм не бих се, че може да е бухал.
      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

      Коментар


      • #4
        От: Нощните ловци

        Харесват ми разказите Ви. Няколко пъти пиша на адреса да си купя книгата, но не ми отговаря никой.

        Коментар


        • #5
          От: Нощните ловци

          6+ за разказа.Красота!
          Обаче бухал...никога не си виждал Срещата с него нощем си е наистина зловещо преживяване.
          Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

          Коментар


          • #6
            От: Нощните ловци

            Ооо и още как...едно бабе ми ля куршум - много си прав за последното!

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 4,385 в 21:28 на Вчера.

            Зареждам...
            X