Обява

Свий
Няма добавени обяви.

ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

    ДЯВОЛСКА МИЛОСТ


    Женската го усети още преди билото. Миризмата на вълк по това време освен страх пораждаше и ярост и при вида на шаренките прасенца – бяха твърде малки, цялото й същество се изпълваше с ярост и четината настръхваше показвайки бойната й готовност. Ала тя беше вече опитна. Поведе ги в ниското към равните ниви, където можеше да се хлътнат в гъстите черни тръни околовръст. Но тук се забави – трябваше да преминат рекичка, която нея не би забавила за миг, но малките нямаше да успеят да преминат. Тръгнаха по брега към плитък брод, по който майката бе минавала есента в хранителните си походи към царевичните посеви. През цялото време усещаше, че хищника приближава и това я изнервяше. Прецопаха през плиткото и се вляха в тъмна пътека измежду невисока папрат. Напред можеше да продължат, но по-късно, защото слухът й долови в далечината движение на хора – много далече, но това я обезпокои повече от вълка. Малките залегнаха сливайки се със земята, а тя се обърна и тихичко се върна назад. Вълкът беше мършав, изгладнял и близостта на наглед лесната храна, притъпяваше чувствата му. Когато стигна бродчето се спря и протегна глава опитвайки се да усети къде точно се губеше дирята. Премина бродчето бързо опасявайки се от откритото пространство по коритото на рекат и на другия бряг веднага улови дирята. Но тези няколко мига движение и колебание отклониха вниманието му до толкова, че не видя връхлитащата свиня веднага. Отскочи инстинктивно за да избегне удара, но гъсто преплетените корени на крайречните дървета и хлъзгавия бряг в страни от пътеката, го подлъгаха. Майката успя да го блъсне с цялото си тяло и веднага захапа задния му крак. Вълка изскимтя ужасено и веднага се обърна на свой ред в опит да захапе врата й или рилото. Но натиска беше голям и той се напрегна в опит да се отскубне. Телата им се претърколиха и в един момент сивото му тяло успя да се отлепи от освирепялата свиня и да се отхвърли в средата на реката. Майката не го последва, а остана наежена на брега.
    Вълкът успя да излезе на другия бряг протичвайки известно разстояние и спря. Огледа се и приседна облизвайки раната. Задния му крак висеше безпомощно, кръвта се стичаше и оставяше кърваво петно. Мястото тук беше открито и хищника започна да се примъква куцайки към гъст подлес в опит да се прикрие. На свой ред видя обрасло с храсти място около речен вир и се канеше да се приюти там. В това време усети и дъх на някаква мърша, което го накара да се отклони малко и скимтейки болно се опита да провери. Това което не знаеше, беше че в камъните над вирчето би приклекнал друг ловец – много по-опасен от него, който го наблюдаваше над цевта на пушката си и ядна усмивчица минаваше по скулестото му лице. Вълкът не чу изстрела – срина се ничком от веднъж и не помръдна.
    Пройчо изскочи радостен от прикритието си и се понесе към трофея си. След него малко тромаво пристигна и синът му Лило. Двамата заоглеждаха кървавото тяло пред тях и в настъпващия сумрак Пройчо рече:
    - Ето сине виждаш ли слуката ни ! За чакал и лисиче идваме, пък можеше и сърничка и прасенце де ама, ...ще го влачим до ремаркето и ще го носим утре в горското! Ето така се изкарват парици за квартирата ти – виждаш ли! И пари ще дадат и дърва – на това му викам аз слука!
    Лило учеше в горския техникум и когато си идваше в почивните дни винаги излизаше из гората. Къщата им беше в края на селото и баща му Пройчо понякога се хвалеше : „Аз в гората живея, а файдата ми каква е...ми разбира се, че когато трябва влизам и си взимам каквото дал бог”! Но Лило не одобряваше това и често се препираха – тогава очите на Пройчо се изцъкляха и той ядно отвръщаше : „Нали за теб отива бе хлапе! Не знаеш ли – де на директора, де на класния, де за буркани. Парите са малко, а не ща да си прост като мене!”. Тогава пък Лило отвръщаше навъсено: „Не ща тате такива неща – ще ида да работя, няма да уча ама такива работи не ща”! Този диалог не беше рядкост, но после настъпваше примирие и нещата се уталагаха.
    Сега Пройчо преди да надене примката около вълчата муцуна го огледа внимателно. Вълкът не беше вече за трофей, но то и не му трябваше. Но раната на задния крак озадачи бащата! - От какво да е? – попита сина си. Момчето се опитваше да разроши окървавената козина и с опипване да разбере дали вълкат беше хванат от клюса, дали от примка или пък друг вълк не го беше осакатил. Но не успяха да разберат. Когато Лило повлече животното към колата, Пройчо запали цигара и рече, че ще се върне малко назад. Жилавия мъж имаше добро зрение и независимо от намаляващата видимост тръгна обратно по кървавите дири. Ходеше близо половин час – разстоянието, което вълкът бе минал тичешком и влачейки се отне доста време на човека. На фона на стихващото зарево,Пройчо стигна до бродчето и се загледа. Но за човек израстнал до гората нещата бързо се проясниха. Не посмя обаче да хлътне в пътечката към гъстите храсти, а се обърна подсмихвайки се тайнствено. На другия ден вече сам Пройчо нарами пушката, отвърза гончето и потегли към рекичката. Дълго време внимателно оглеждаше храсталака отдалече, обиколи го целия търсейки следите на свинята за да намери откъде е излязла. Следи обаче нямаше, което го зарадва – значи прасето бе вътре в храстите. Почака известно време, като се ослушваше внимателно, после провери посоката на вятъра и изведе гончето до пътечката. Кучето улови миризмата и се наежи ръмжейки, а Пройчо го отвърза потупа го поощрително и го бутна навътре. После преминта отстрещната страна и се притаи. Не след дълго гласът на гончето се чу ясно и отривисто. Тази бодрост накара човека да се изправи и вторачен в околността да провери пушката. Далеч навътре из гъстото се чу гърлено грухтене, запращяха храсти, кучето ръмжеше – животните се въртяха в храстите, но нищо не можеше да се направи от пусията му. Въпреки това Пройчо не се обаждаше – знаеше, че кучето, след като не го чува ще се върне, а видяното от предната вечер му даваше надежда, че прасето ще го подгони именно в този участък. Опитен ловец беше Пройчо – не за пръв път прилагаше тая хитрина и се надяваше и този път да успее. Така и стана – няколко минути след това шумът към рекичката се усили и от входа на трънчовата пътечка излетя гончето, а на няколко крачки от него се подаде черен силует, който връхлиташе със скорост неповлиявана от гъстите и бодливи тръни. Кучето се хвърли насред бродчето, но прасето закова на границата на брега и храстите. В този миг куршума го шибна в плешката и тялото мигом падна. Докато Пройчо преценяваше дали си струва втория изстрел, прасето изведнъж рязко се надигна и мигом потъна в храстите. Ловеца не можеше да повярва – той прецени, че макар и наежено и изглеждащо голямо животното едва ли беше повече от стотина килограма и от това разстояние и този удар трябваше да си остане там. Кучето беше опитно и отново се върна по дирята. Пройчо огледа мястото където беше паднало животното, после се заслуша – чакаше кучето да изръмжи и излае няколко пъти на умряло, ала отново се чу ясен лай! Това прасе нямаше да излезе вече – така си помисли човека, презареди и внимателно се мушна по пътечката лазейки на лакти и колене. „По-голяма глупост не съм правил- си помисли, когато чу лаят небуквално пред себе си – сега се наредих, ще ме пребие...”! Успя да вдигне пушката пред себе си, но нито кучето нито преследвача му дойдоха. Измина още десетина метра и се озова на нещо като полянка в самото сърце на храсталака. Кучето дойде до него и изскимтя радостно. Погледа на Пройчо се спря на черното тяло в средата на пространството. Сега вече видя добре – беше майка, малките шарени прасенца бяха се налепили по нея и сучеха, а едно от тях стоеше срещу тях двамата наежено и заплашително. Тялото на майката беше топло и едното от малките се опитваше да се свие до главата й за почивка. Пройчо преглътна , после сви устни и погали кучето, свали голяма торба от себе си и извади въже, после голям нож и рече : „Беля, беля ама нейсе...ама нали сме хора...ще изловя малките и ще ги затворя в кочината на брат ми – той има малки прасенца – ще сучат от неговата...”. После Пройчо приближи до първото прасенце и когато то се втурна, го натисна и с ловко движение го мушна в торбата, то се разквича, ала в това време той хвана още две и отново ги прибра там! Едно от малките се втурна да бяга, но гончето го стигна и го натисна – то изпищя, а човека изтърча и го хвана. „Ама че слука имам...бреей – ухили се той!”. Другите избягаха в гъстото. Ала човека поседя малко и когато едно по едно подадоха главици успя да хване още две. После започна да разфасова голямото животно...
    На три пъти се връщаше за месото, като внимаваше през целия път някой да не го усети или види. Първом прибра месото в мазата, за да го измие, но после отряза едната рибица и я занесе заедно с прасенцата до брат си. Намазаха ги с ракия за да не ги познае кърмачката и седнаха на салата и домашна трънковица. Пройчо беше радостен – ще има и за в къщи, ще има и за Лило месо, а и ще изгледат малките – де ще ги продадат, де ще ги заколят...
    Останалите живи дивачета бяха се сврели в единия ъгъл на просторния свински бокс и не отиваха при другите – срещу им през тарабите на вратата залязващото слънце, като дяволско око ги близваше и се опитваше да ги стопли за през нощта!

    19.05.2014г. Анелин Плевен
    Последно редактирано от anelin; 19-05-14, 17:08.

  • #2
    От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

    ВЕЛИК

    Коментар


    • #3
      От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

      Прекрасно!

      Коментар


      • #4
        От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

        Сичко убаво, ама к`ва е тая възхвала на бракониерстването ?
        - Не подскажете ли в который концлагерь нас везут?
        - Не знаю, не интересуюсь политикой.

        Коментар


        • #5
          От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

          Аз го приемам, като литература, а не като изява на начин на мислене.

          Коментар


          • #6
            От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

            Колега съжалявам, че така си го приел!
            Основата на разказа е съвсем реална и истинска - за съжаление на всички ни, е така! Не зная доколко си навътре в нещата. Аз само разказвам, няма как да си направя синтаксис сам - нито за бедността, нито за озлоблението от тази бедност, нито за оцеляването на хората, нито за умственото оскотяване, което вече никак не е рядко. Никак не възхвалявам бракониерството разбира се и съм изключително против...уви обаче - такъв стана живота и бедността се превърна в порок!
            Поздрави!

            Коментар


            • #7
              От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

              Първоначално публикуван от anelin Преглед на мнение
              Основата на разказа е съвсем реална и истинска - за съжаление на всички ни, е така! Не зная доколко си навътре в нещата. Аз само разказвам, няма как да си направя синтаксис сам - нито за бедността, нито за озлоблението от тази бедност, нито за оцеляването на хората, нито за умственото оскотяване, което вече никак не е рядко. Никак не възхвалявам бракониерството разбира се и съм изключително против...уви обаче - такъв стана живота и бедността се превърна в порок!
              Поздрави!
              Уви, моите наблюдения съвпадат с твоите:
              Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic
              ...българинът не обича природата, освен като източник на "келепир". Той ще изсече гората за дървен материал, ще излови маломерните рибета със серкме, ток или взрив, за да си ги опапа пържени с мастиката си, ще застреля бременната сърна, за да я опече със все плода й и изплюска с трийсет литра вино той много държи да пробва дали малкото шарено глиганче има вкус на домашно прасе. Той стреля по делфините за кеф или да опита "делфинска пРажола", а пък ако е рибар - на тези, оплели се в мрежите, им реже перките. По същия начин, по който си връзва кучето на теглича отзад и го влачи с колата си за наказание.
              Разказите ти са много хубави.
              - Не подскажете ли в который концлагерь нас везут?
              - Не знаю, не интересуюсь политикой.

              Коментар


              • #8
                От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                Хареса ми.
                LZ1AIV

                Коментар


                • #9
                  От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                  Първоначално публикуван от anelin Преглед на мнение
                  Колега съжалявам, че така си го приел!
                  Основата на разказа е съвсем реална и истинска - за съжаление на всички ни, е така! Не зная доколко си навътре в нещата. Аз само разказвам, няма как да си направя синтаксис сам - нито за бедността, нито за озлоблението от тази бедност, нито за оцеляването на хората, нито за умственото оскотяване, което вече никак не е рядко. Никак не възхвалявам бракониерството разбира се и съм изключително против...уви обаче - такъв стана живота и бедността се превърна в порок!
                  Поздрави!
                  Колега, Анелин, един от първите съм, който чете разказите ти и много ги харесва. Не съм ловец и не знам за какво трябва да съм навътре в нещата. Знам обаче, че ако човек стреля по животни за да се нахрани, то трябва някой да му посочи накъде да насочи оръжието си и по кого да стреля...
                  Поздрави!

                  Коментар


                  • #10
                    От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                    Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
                    Колега, Анелин, един от първите съм, който чете разказите ти и много ги харесва. Не съм ловец и не знам за какво трябва да съм навътре в нещата. Знам обаче, че ако човек стреля по животни за да се нахрани, то трябва някой да му посочи накъде да насочи оръжието си и по кого да стреля...
                    Поздрави!
                    Ей този НЯКОЙ се търси вече 25 години ама го нямаааа, щот сме бЪЛГАРИ!
                    Станимир Дочев - тел.0888 939 434; 0897 800 790.
                    Jeep Grand Cherokee * WJ * 4.7 V8 * Quadra Drive * LPG LR

                    Ако можеш - дай, ако неможеш - признай!

                    Коментар


                    • #11
                      От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                      И този разказ ми хареса! А факт е, че хората оцеляват както могат. Къде законно, къде незаконно. И не видях възхвала на бракониерството в разказа. Просто описание на едни съвсем прости радости на едни съвсем обикновени хора. Съмнявам се, човек като Пройчо да тръгне да търси да убива следващо прасе преди да е изял удареното. Не се различават много с вълка - двамата живеят в гората и от нея.

                      Коментар


                      • #12
                        От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                        Интересен разказ.Професионално написан!

                        Коментар


                        • #13
                          От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                          Отново браво - хареса ми ...
                          Някак напомня на "бракониерския отстрел" над селските хора .. изчезнаха почти. Тея дето все още са там, имат по няколко дълбоки рани по хълбоците и нямат голям избор, освен да се пробват да преминат "по плиткото" с миризмата на нещо в носа си, с което гората ще нахрани изнемощелите им гладни вълчи тела.
                          Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                          0888 315 794
                          LZ1UPI
                          A1 (Rh+)

                          Коментар


                          • #14
                            От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                            Да си жив и здрав.
                            LR 90 - 1990, 2.5 TD заменен от Andro160 с 300 TDi
                            LR Defender 110 - 2003, TD5
                            Honda CR-V II - 2004, 2.0
                            тел. 0887 581 738

                            Коментар


                            • #15
                              От: ДЯВОЛСКА МИЛОСТ

                              !!!

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,385 в 21:28 на Вчера.

                              Зареждам...
                              X