Искам да ви разкажа някои неща за натриевия хлорид, който ежедневно употребяваме и наричаме простичко СОЛ.
Бургаските солници. Някога, като дете, честичко предприемахме с приятелите пътешествие до Солниците... С интерес наблюдавахме работата на соларите. Те изгребваха солта с дървени лопати, товареха я на ръчни колички, изцяло изработени от дърво и я изкарваха от солните полета, бутайки тези колички по дървени талпи...
Съдържанието на сол в Черно море е 13 грама на литър. В тези 13 грама се съдържа почти цялата Менделеева таблица. Солта добивана в „Черноморски солници” е една от най-вкусните. Състои се от почти равни количества натриев и магнезиев хлорид.
Водата от морето, по специални канали навлиза в огромни плитки басейни, за предварително обогатяване. След изпаряване на повече от половината вода, започва запълването на изпарителите. Това са почти квадратни полета с приблизителни размери 100х100 метра.
По време на сезона, изпарителите се зареждат няколкократно. В зависимост от годината (брой слънчеви дни, количество валежи), солният слой достига от дебелина 5 до 10 сантиметра, а в много благоприятни години и до 15-16. Твърд е като бетон.
От детските ми години, до ден днешен, промените в солодобива са минимални. Солта се изкарва от солните полета (изпарителите) с хидротранспот, т.е. смесва се с луга (наситена със сол вода) и с помоща на помпа се изпраща по тръба до съораженията за промиване.
Представете си, през августовските жеги, да хвърляте по 20 тона сол дневно, под палещите слънчеви лъчи, а около вас, дори и въздухът е солен...
Съоражения за „измиване” на тинята от солта.
Солта се складира във форма на пресечени пирамиди, наречени бохори. Оказа се, че направата на бохора си е цяло изкуство. Важно е да се спазят размерите, пропорциите и наклона.
Повърхностния слой, под влияние на слънцето и дъждовете образува твърда, трудноразтворима от водата коричка, която запазва солта в продължение на години.
Тази снимка не е направена в африканските савани.
От край време се знае за лечебните свойства на тинята, съпътстваща солодобива.
За любителите на по-хигиеничното лечение, е достатъчен и басейна с луга, където концентрацията на сол е подобна на тази в Мъртво море. Относителното тегло на лугата в този басейн е 1.25 кг/литър.
Бургаските солници. Някога, като дете, честичко предприемахме с приятелите пътешествие до Солниците... С интерес наблюдавахме работата на соларите. Те изгребваха солта с дървени лопати, товареха я на ръчни колички, изцяло изработени от дърво и я изкарваха от солните полета, бутайки тези колички по дървени талпи...
Съдържанието на сол в Черно море е 13 грама на литър. В тези 13 грама се съдържа почти цялата Менделеева таблица. Солта добивана в „Черноморски солници” е една от най-вкусните. Състои се от почти равни количества натриев и магнезиев хлорид.
Водата от морето, по специални канали навлиза в огромни плитки басейни, за предварително обогатяване. След изпаряване на повече от половината вода, започва запълването на изпарителите. Това са почти квадратни полета с приблизителни размери 100х100 метра.
По време на сезона, изпарителите се зареждат няколкократно. В зависимост от годината (брой слънчеви дни, количество валежи), солният слой достига от дебелина 5 до 10 сантиметра, а в много благоприятни години и до 15-16. Твърд е като бетон.
От детските ми години, до ден днешен, промените в солодобива са минимални. Солта се изкарва от солните полета (изпарителите) с хидротранспот, т.е. смесва се с луга (наситена със сол вода) и с помоща на помпа се изпраща по тръба до съораженията за промиване.
Представете си, през августовските жеги, да хвърляте по 20 тона сол дневно, под палещите слънчеви лъчи, а около вас, дори и въздухът е солен...
Съоражения за „измиване” на тинята от солта.
Солта се складира във форма на пресечени пирамиди, наречени бохори. Оказа се, че направата на бохора си е цяло изкуство. Важно е да се спазят размерите, пропорциите и наклона.
Повърхностния слой, под влияние на слънцето и дъждовете образува твърда, трудноразтворима от водата коричка, която запазва солта в продължение на години.
Тази снимка не е направена в африканските савани.
От край време се знае за лечебните свойства на тинята, съпътстваща солодобива.
За любителите на по-хигиеничното лечение, е достатъчен и басейна с луга, където концентрацията на сол е подобна на тази в Мъртво море. Относителното тегло на лугата в този басейн е 1.25 кг/литър.
Коментар