Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Римска дренажна подпорна стена

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Римска дренажна подпорна стена

    Предистория:
    Интересувам се от закупуването на една тухлена постройка. Постройката е вградена в един планински склон, но най-интересното е, че почти няма влага на вкопаната си стена. Разпитах собственика и той спомена, че между склона и стената имало изградена някаква римска дренажна подпорна стена от реден камък която позволява странично отичане на водата и незадържане на влага. Повече подробности не знаеше. Сградата е строена 1936 година и няма повредени дървени греди. Дори душаметата не са мръднали.
    Въпроси:
    Има ли си някой идея какво представлява тази дренажна система и на какъв принцип работи. Ако някой е срещал описание в нета и може да даде линк за подобна ще му бъда много благодарен. Ако има специалист в тази сфера от строителството бих желал малко консултации.
    Aкълa e кaтo жeнскoтo нepaзпoлoжeниe. Нe ти ли дoйдe нa вpeмe, нe гo и чaкaй!

  • #2
    До: Римска дренажна подпорна стена

    римска ... 1936 ?????

    това пише в wiki за дренажа на колизея:
    Дренажна система [редактиране]

    Самото място на Колизея има своите предимства и недостатъци. Един от най-големите проблеми е дренажната система. Под дебелия слой пясък и наноси в долината на Колизеума, има масивен слой от глина. В Колизеума дъждовната вода е събирана от местата за сядане (cavea) чрез концентрични тръби и изливана през вертикални тръби в наземния етаж. Извън сградата, включително и площадът отстрани, водата е отвеждана от тухлен тръбопровод, който обикаля Колизеума на два метра дълбочина точно под основата. На правилни интервали по протежение на тръбопровода има кладенци, стигащи на 8 m дълбочина до друг, много по-голям тръбопровод, който също обикаля амфитеатъра. Този голям дренаж вероятно е бил свързан с голямата градска отводнителна мрежа, минаваща под Circus Maximus и вливаща се в Тибър.
    Водата от вътрешната част на местата за сядане (cavea) и арената е събирана от вътрешен елиптичен дренаж околовръст на арената, който се влива в четири основни тръбопровода ,разположени на четирите входа по двете оси. Но оттам водата не отивала в големия 8 m дълбок дренаж, а се отлива чрез южния тръбопровод. По тази причина не е ясно дали всичките четири дренажа са свързани към този външен. Доколкото е известно, тези отводнителни канали са построени заедно с основите, излети от бетон в дървен кофраж. Основата на тези тръби е изградена от тухли и внимателно наклонена за правилно оттичане.
    Големият размер на тръбите кара някои да мислят, че са били планирани още от началото като носещи голямо количество вода, необходимо да запълни арената за провеждане на naumachia, и че по-късно този проект е изоставен по времето на Домициан. Това обяснява и защо древните автори пишат за naumachiae в Колизеума. Ако сметнем, че амфитеатърът е построен от Тит и завършен от брат му Домициан, тогава би могло в него да се организират малки naumachiae по времето на Тит. Но по-късно, когато била построена подземната част на арената, това вече става невъзможно.
    Има много съмнения относно функцията на много от тръбопроводите в амфитеатъра. Скорошни изследвания са намерили доказателство за наличие на фонтани в Колизеума. Някои предполагат, че тръбите и каналите вкарвали водата навътре, а не я изкарвали навън, с цел освежаване и разхлаждане на зрителите. Теорията за функцията на всички отводнителни канали не е напълно изяснена, а е единствено плод на множество предположения.
    https://youtu.be/PaNmTwZyixg

    - Зверь, самый лютый, жалости не чужд.
    - Я, леди, чужд. Так, значит, я не зверь.

    Коментар


    • #3
      До: Римска дренажна подпорна стена

      Относно стената, не знам там ли си е била или просто е построена по римски образец. Относно Колизеума, гледах цял филм по Дискавъри, но там всичко беше от водоустойчив бетон и тухли. Не знам какво да я правя тая стена. Един майстор вика "Не я закачай, че няма управия после" , друг твърди, че трябва да се махне и да се отлее бетонна подпорна стена на разстояние от сградата защото склона създавал налягане върху тухлите, а самата сграда да се изолира външно.
      Триума се. Дали да повярвам на старите майстори или на съвременните строители. Гледам старите градежи издържали няколко века и все си мисля, че новите едва ли ще устискат толкова.
      Aкълa e кaтo жeнскoтo нepaзпoлoжeниe. Нe ти ли дoйдe нa вpeмe, нe гo и чaкaй!

      Коментар


      • #4
        До: Римска дренажна подпорна стена

        Не закачай стария дренаж, щом е вършил работа толкова време... и щом е от камък... Ако ти трябва подпорна стена отлей друга от бетон на разстояние от нея, като осигуриш вентилация между двете.

        Коментар


        • #5
          До: Римска дренажна подпорна стена

          +1. Изобщо не го пипай. Може да е залепено за нещо римско. Тогава изобщо ще останеш без къща, защото по закон трябва и да осигуриш разкопките за своя сметка.
          А ако склонът натиска къщата, най-малкото ще е напукана и отместена. Нито свлачището, нито срутището можеш да спреш с няква педя бетон, така че просто не го пипай ако всичко е в ред. После нищо няма да бъде.
          Няма лошо да викнеш геолог, строителен инженер и археолог. Иначе половината майстори ще ти кажат Добре е, за да не ги караш да правят нищо, а другата половина Веднага! Прави! за да ти вземат парите.
          Почни да търсиш Иван Алексиев например.

          Коментар


          • #6
            До: Римска дренажна подпорна стена

            Благодаря за отговорите. Ще пиша едно ЛС на колегата Алексиев. Знаех си, че форума ще помогне. Тук има всичко .
            Aкълa e кaтo жeнскoтo нepaзпoлoжeниe. Нe ти ли дoйдe нa вpeмe, нe гo и чaкaй!

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

            Зареждам...
            X