Болести по пилото
Американски (злокачествен) гнилец
Упорита и опустошителна заразна болест на запечатаното пило, разпространена в цял свят. Нанася големи щети, особено в по-топлите географски райони. Предизвика се от споро-образуващ микроб. Бацилът е слабо устойчив, но спорите му са извънредно устойчиви на химични дезинфекционни средства, топлина и при престояване - в разтопен и нагрят до 100 гарудса восък- за няколко денонощия. В кипящ мед- 20-30 мин. , в 5%-ов карболов разтвор- няколко месеца, в труповете, в меда, восъка, по питите, стените на кошера, рамките и други предмети, както и в земята- до 50 години. Тази им голяма устойчивост, както и лепливостта на гнилостната маса (поради което не може да бъде очистена от пчелите) обуславят упоритостта на американския гнилец и рецидивите му при опити за лекуване.
Разпространението на заразата в семейството започва с опитите на пчелите чистачки да изхвърлят трупните остатъци, при което със замърсените си устни органи и с крачката си замърсяват със спорти медовите запаси, а с тях самите ларви. В кошера, спорите се внасят от пчелите крадци, с ръцете и инструментите на пчеларя, както и с кошери, пити, мед и др. , от болни или умрели от злокачествен гнилец семейства. Отначало разпространението върви бавно, но с увеличаване броя на умрелите ларви ходът на болестта се ускорява. В запасите от мед се внасят все повече спори и броят на заразените (и непочистените) килийки нараства. Развитието на болестта се благоприятства от прегряване на гнездото. Затова у нас и в страни с топло и сухо лято, злокачественият гнилец има най-широко разпространение през горещите летни месеци.

Признаците на американския гнилец при по-голям брой умрели ларви са твърди характерни. Но в началото той мъчно се открива. Първите признаци са потъмняване, хлътване и продиране на капачетата на отделни килийки, от които в началото се изтегля мръсно-жълтеникава, а по-късно, по-тъмна, до шоколадено-черна точеща се гнилостна маса с миризма на разтопен туткал. След по-продължително престояване се откриват килийки с напълно изсъхнали и здраво залепнали за дъното и стените черни корички. Броят на такива килийки се увеличава и те вече лесно се откриват: те са изостанали сред площи с пило на друга възраст или с яйца, а наесен- сред празни или заети с мед площи. Получава се прошарване на пилото. Семейството вече изостава в развитието си, не е продуктивно и ако е заразено по-късно, презимува отслабнало или до края на сезона може да загине. Презимувалите отслабнали семейства загиват през следващия сезон и то в началото му, като стават източник за заразяване на други (предимно чрез кражби между пчелите)
Като единствена мярка, за борба срещу тази болест, в РБ е предизвикано унищожаване на заболелите семейства, последвано от дезинфекция на кошера (ако и той не е изгорен) и другия пчеларски инвентар. Не се допускат опити за лечение с каквито и да било средства, поради невъзможността пчелите да изхвърлят без остатък заразата от гнездото. Не се допуска и практикуваното в някои по-северни страни едно, или двукратно прехвърляне на болните семейства (първо за два дни в положение на гол рой, а след това върху неизградени восъчни основи) и лечебно подхранване. Този комбиниран начин не се препоръчва защото у нас прехвърлените през лятото семейства, а нерядко и в началото на есента (когато най-лесно се открива болестта), не могат да си изградят ново гнездо и да се запасят за зимата. Освен това при прехвърлянето се създават условия за по-широко разпространяване на болестта, в същия и в съседни пчелини. Допуска се само унищожаване, а след двукратен преглед и евентуално изваждане на нови болни семейства- и профилактично подхранване на останалите здрави семейства с лечебен сироп, както при европейския гнилец. Унищожаването като най-ефикасна от епизоотологична гледна точка мярка, се налага и поради ниския процент на болни от американски гнилец семейства.
След унищожаването на болните семейства, на заразения пчелин и на пчелините в радиус 3км около него се налага карантина и се забранява изнасянето от тях на пчелни семейства, недезинфекцирани кошери и инвентар, майки и пакети с пчели. Забранява се и използуването на слънчева восъкотопилка. Медът на подлежащите на унищожаване семейства, ако са повече, може да се използва. Подходящо опакован и надписан, че произхожда от пчелин, в който е имало гнилец, той се продава на изкупвателя, но се пуска само за зимна консумация в обществени заведения и столове. Годният за по-нататъшно използване инвентар (кошери, центрофуга и пр.) се подлага на сигурна дезинфекция, а ако такава не може да се извърши, също се унищожава.

За предпазване на пчелините, от американския гнилец, важат всички общи профилактични мерки, с които се цели да не се допуска внасянето на инфекциозни причинители, респ. на техните спори в пчелините и семействата.
а) дезинфекция на ръцете преди и след работа с пчелите.
б) използване само на нови или дезинфекцирани стари кошери и друг инвентар.
в) използване на восъчни основи от стерилизиран восък.
г) избягване близост на пчелина до восъковарни предприятия.
д) недопускане подхранване на пчелите с мед, зает от други пчелари, или закупен от пазара.
е) недопускане настаняване на пришълци пчелари без предварително ветеринарно освидетелствуване на придвижваните семейства.
ж) подвижно пчеларствуване само в райони, в които няма установени случаи на американски гнилец и други заболявания по пилото на пчелите.
з) постоянни мерки против кражбите между пчелите, особено от разположени в близост други пчелини.
и) осигуряване постоянна медоносна растителност или придвижване в безберитбени периоди в други райони.
к) закупуване на пчелни семейства, майки и пакети с пчели от предварително изследвани и сигурно здрави пчелини, а от чужбина- само придружени от документ за здравословност.

Видео
Източник: Пчеларска Енциклопедия
Американски (злокачествен) гнилец
Упорита и опустошителна заразна болест на запечатаното пило, разпространена в цял свят. Нанася големи щети, особено в по-топлите географски райони. Предизвика се от споро-образуващ микроб. Бацилът е слабо устойчив, но спорите му са извънредно устойчиви на химични дезинфекционни средства, топлина и при престояване - в разтопен и нагрят до 100 гарудса восък- за няколко денонощия. В кипящ мед- 20-30 мин. , в 5%-ов карболов разтвор- няколко месеца, в труповете, в меда, восъка, по питите, стените на кошера, рамките и други предмети, както и в земята- до 50 години. Тази им голяма устойчивост, както и лепливостта на гнилостната маса (поради което не може да бъде очистена от пчелите) обуславят упоритостта на американския гнилец и рецидивите му при опити за лекуване.
Разпространението на заразата в семейството започва с опитите на пчелите чистачки да изхвърлят трупните остатъци, при което със замърсените си устни органи и с крачката си замърсяват със спорти медовите запаси, а с тях самите ларви. В кошера, спорите се внасят от пчелите крадци, с ръцете и инструментите на пчеларя, както и с кошери, пити, мед и др. , от болни или умрели от злокачествен гнилец семейства. Отначало разпространението върви бавно, но с увеличаване броя на умрелите ларви ходът на болестта се ускорява. В запасите от мед се внасят все повече спори и броят на заразените (и непочистените) килийки нараства. Развитието на болестта се благоприятства от прегряване на гнездото. Затова у нас и в страни с топло и сухо лято, злокачественият гнилец има най-широко разпространение през горещите летни месеци.
Признаците на американския гнилец при по-голям брой умрели ларви са твърди характерни. Но в началото той мъчно се открива. Първите признаци са потъмняване, хлътване и продиране на капачетата на отделни килийки, от които в началото се изтегля мръсно-жълтеникава, а по-късно, по-тъмна, до шоколадено-черна точеща се гнилостна маса с миризма на разтопен туткал. След по-продължително престояване се откриват килийки с напълно изсъхнали и здраво залепнали за дъното и стените черни корички. Броят на такива килийки се увеличава и те вече лесно се откриват: те са изостанали сред площи с пило на друга възраст или с яйца, а наесен- сред празни или заети с мед площи. Получава се прошарване на пилото. Семейството вече изостава в развитието си, не е продуктивно и ако е заразено по-късно, презимува отслабнало или до края на сезона може да загине. Презимувалите отслабнали семейства загиват през следващия сезон и то в началото му, като стават източник за заразяване на други (предимно чрез кражби между пчелите)
Като единствена мярка, за борба срещу тази болест, в РБ е предизвикано унищожаване на заболелите семейства, последвано от дезинфекция на кошера (ако и той не е изгорен) и другия пчеларски инвентар. Не се допускат опити за лечение с каквито и да било средства, поради невъзможността пчелите да изхвърлят без остатък заразата от гнездото. Не се допуска и практикуваното в някои по-северни страни едно, или двукратно прехвърляне на болните семейства (първо за два дни в положение на гол рой, а след това върху неизградени восъчни основи) и лечебно подхранване. Този комбиниран начин не се препоръчва защото у нас прехвърлените през лятото семейства, а нерядко и в началото на есента (когато най-лесно се открива болестта), не могат да си изградят ново гнездо и да се запасят за зимата. Освен това при прехвърлянето се създават условия за по-широко разпространяване на болестта, в същия и в съседни пчелини. Допуска се само унищожаване, а след двукратен преглед и евентуално изваждане на нови болни семейства- и профилактично подхранване на останалите здрави семейства с лечебен сироп, както при европейския гнилец. Унищожаването като най-ефикасна от епизоотологична гледна точка мярка, се налага и поради ниския процент на болни от американски гнилец семейства.
След унищожаването на болните семейства, на заразения пчелин и на пчелините в радиус 3км около него се налага карантина и се забранява изнасянето от тях на пчелни семейства, недезинфекцирани кошери и инвентар, майки и пакети с пчели. Забранява се и използуването на слънчева восъкотопилка. Медът на подлежащите на унищожаване семейства, ако са повече, може да се използва. Подходящо опакован и надписан, че произхожда от пчелин, в който е имало гнилец, той се продава на изкупвателя, но се пуска само за зимна консумация в обществени заведения и столове. Годният за по-нататъшно използване инвентар (кошери, центрофуга и пр.) се подлага на сигурна дезинфекция, а ако такава не може да се извърши, също се унищожава.
За предпазване на пчелините, от американския гнилец, важат всички общи профилактични мерки, с които се цели да не се допуска внасянето на инфекциозни причинители, респ. на техните спори в пчелините и семействата.
а) дезинфекция на ръцете преди и след работа с пчелите.
б) използване само на нови или дезинфекцирани стари кошери и друг инвентар.
в) използване на восъчни основи от стерилизиран восък.
г) избягване близост на пчелина до восъковарни предприятия.
д) недопускане подхранване на пчелите с мед, зает от други пчелари, или закупен от пазара.
е) недопускане настаняване на пришълци пчелари без предварително ветеринарно освидетелствуване на придвижваните семейства.
ж) подвижно пчеларствуване само в райони, в които няма установени случаи на американски гнилец и други заболявания по пилото на пчелите.
з) постоянни мерки против кражбите между пчелите, особено от разположени в близост други пчелини.
и) осигуряване постоянна медоносна растителност или придвижване в безберитбени периоди в други райони.
к) закупуване на пчелни семейства, майки и пакети с пчели от предварително изследвани и сигурно здрави пчелини, а от чужбина- само придружени от документ за здравословност.
Видео
Източник: Пчеларска Енциклопедия
Коментар