Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Благоустроени пещери в Северна България

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Благоустроени пещери в Северна България

    ОРЛОВА ЧУКА (ОРЛОВО ГНЕЗДО) е благоустроена пещера намираща се на 2.5 кm североизточно от с.Пепелина,Русенска област. Входът й се намира на 170 m надморска височина високо в скалите на левия отвесен бряг на река Черни Лом. Образувана е в песъчливи варовици. Пещерата представлява много сложен и труден за описване лабиринт от хоризонтални галерии свързващи около 10 зали с различни размери. Общата им дължина е 13 437 m , което я прави е втора по дължина в България. Най- големите зали в пещерата са Залите на Големите и Малките сипей. Първата от тях е с дължина 75 m, максимална широчина 22 m , височината й достига 34 m. Залата на Малките сипеи е дълга 55 и максимално широка 22 m. Водата която е образувала пещерата е издълбала в сравнително меката скала на тавана и стените разнообразни и причудливи заоблени вдлъбнатини наподобяващи ямички, ями , сводове и кубета. За разлика от други пещери, Орлова чука не е богата на пещерни накити. Все пак сталактити, сталагмити, драперии и даже малки синтрови езерца могат да се видят при Малкия и Големия извор - единствените места в пещерата, където подземния посетител може да отпие глътка вода. Друго красиво място е зала Вистибюл. През 1977 г. в нея се е състоял концерт на Русенския симфоничен оркестър, поради което тя преименувана в Концертна зала. Тук се намира най-голямото калцитно образувание в пещерата Големият сталактон. Белоснежният гигант е висок 3.5 m и има диаметър 0.5 m. Пещерата е открита случайно през април 1941 г.от овчарчето Стоян Спасов от близкото село Пепелина. Пасейки овцете си в местността “Орлово гнездо”, където тогава са гнездели скални орли то намерило малък отвор, от който веел хлад. След разчистването му младежът се промъкнал през дупката, а факлата която носел осветила вътрешността на голяма пещера. Орлова чука попада в границите на природен парк Русенски Лом. Като природен феномен и интересен археологически и палеонтоложки обект тя е обявена за природна забележителност.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Orlova .jpg
Прегледи:1
Размер:151.4 КБ
ID:5952839
    БАЧО КИРО (МАЛКАТА ПЕЩЕРА) е благоустроена пещера намираща се на 150 m югозападно от Дряновския манастир "Св.Архангел Михаил".
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Bacho kiro .jpg
Прегледи:1
Размер:176.2 КБ
ID:5952840
    Минем ли покрай входа на 4-километровата водна пещера Андъка и се изкачим по каменните стълби ще се озовем пред входа на Бачо Киро. Надморската му височина е 335 m. Той наподобява отворът на гигантска фурна с широчина 5.80 и височина около 2 m.. От тук започва сложна плетеница от пещерни галерии и зали с обща дължина 3 500 m. Галериите са образувани в кредни варовици на 4 етажа и свързват около 12 зали с различна големина, наименования и природна красота. Залата на Срутището е най-голямата и най-високо разположената зала в пещерата. Дължината й е 25, а широчината 18 m. Най-висока е Дъждовната зала. Сводът й се извисява на повече от 18 m над пода на пещерната галерия и е изпъстрен с нежни сламковидни сталактити, които приличат на застинал дъжд. В Залата на самотния сталактон любопитния посетител ще види един от най-големия сталактон в пещерата - 4-метрова колона, която свързва пода и тавана на пещерната галерия. Най-голямата природна красота на пещерата е скрита обаче в Приемната зала . Капещата от свода и сълзящата по стените варовита вода е сътворила почти всички възможни пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езерца с най-различни форми и размери. Тук е Водопадът - най-големият сталактон в пещерата, чиято височина почти 8 m. В миналото пещерата се е наричала Малката пещера, но в последствие е била преименувана на Бачо Киро от повод героичната битка на между четата на поп Харитон и Бачо Киро и османските турци в района на манастира по време на априлското въстание през 1876 година. Електрифицирана за туристически посещения. Обявена за природна забележителност през 1962 и за паметник на културата през 1971 г.

    ЛЕДЕНИКА е благоустроена пещера , която се намира във Врачанската планина на4.5 км западно-северозападно от град Враца .
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Ledenika_filtered.jpg
Прегледи:1
Размер:113.0 КБ
ID:5952841
    От града до пещерата води 16- километров асфалтиран път. Той преминава покрай настръхналите скални стени на ждрелото "Вратцата" и извивайки се по склона се изкачва на равнището над скалите. Скоро, пътят отвежда до дъното на долина имаща формата на леген. Това е прословутия Леденишки валог, където се намира най-известната, но дълга само 226 m, ледена пещера в България. Входът водещ към подземното и царство е на 830 m надморска височина. Каменни стълби отвеждат в "Предверието"-първата зала на пещерата. Следва ниската галерия наречена "Плъзнята", която въвежда посетителя в "Малката зала". Тя е дълга 21, широка 17 и висока 5 m. Началните части на пещерата обикновено не привличат погледът ни, но дойде ли ноември та чак до май тук можем да се любуваме на ледът, което е дал името на пещерата.В този период от време температурите тук се понижават под 0o С . Това създава условия, при които капещата от свода и сълзящата по стените вода замръзва и образува причудливи от прозрачни до млечно бели ледени образувания - сталактити, сталагмити, колони. След "Малката зала" се достига най-голямата и красива зала на пещерата “Концертната” Тя е дълга 60, широка 45 и висока до 23 m. Тук пред замаяният ни поглед се разкриват величествени сталактони, сталагмити, сталактити и разнообразни други подземни ваяния. Вдясно , каменни стълби отвеждат в зала “Хладилника” с красиви образувания, оглеждащи се в малко подземно езеро. Пътят вдясно води до “Малката пропаст”. Тя е дълбока само 9 m, но ако не е желязното мостче над нея ще спре пътят нататък. Ето, че вече сме пред “Голямата пропаст”. Слизането в нея се осъществява по желязна стълба. Следва галерията на “Завеските”. Тя е щедро украсена от образувания наподобяващи завески както и червени сталактити, сталагмити и сталагтони с различна големина. Само след едно деликатно провиране през Прохода на грешниците може да се продължи нататък. Казват, че хората които са сторили грехове не могат да преминат през тази теснина. Според приказката само безгрешните посетители на пещерата ще могат да се наслаждават на красотите й скрити в последните две зали "Бялата" и "Седмото небе". Пълни с впечатления и възхитени от многообразието на подземната природа поемаме обратния път към входа. Пещерата "Леденика" е известна отдавна. Местните овчари са използвали студеното й преддверие за да съхранят издоеното мляко. Пещерата е пригодена за туристически посещения през 1961 г. , а през 1963 е обявена за природна забележителност.

    МАГУРАТА е пещера намираща се на 1.5 km северозападно от с.Рабиша,Видинска област. Тя образувана във варовиците на Рабишката могила , наричана в близкото минало “Магура”, което на румънски език означава хълм или височина. Сред скалите в склона на могилата има вдлъбнатина приличаща на голяма каменна фуния. В самото й дъно зее входът на Магурата - една от най-известните пещери в България. Зад него се попада в Триумфалната зала - първата по ред и големина от всичките 13 пещерни зали. Тя е дълга 128, широка 58 и висока до 21 m. Вляво на нея има обезобразено от иманярите разклонение, в което се намира Прилепната галерия. За съжаление там отдавна не живеят прилепи, защото тя е пригодена на изба, в която отлежават прочутите вина с марката “Магура”. В другия край на Триумфалната зала има многотонни скални блокове, от които започва зала Срутището. Минем ли покрай каменните грамади, вляво от нас виждаме тайнствен отвор. Той дава началото Галерията на рисунките, в която се намира онова богатство на пещерата, което и е отредило световна слава. Тук белите варовикови стени, а на места и сводове на галерията са изпъстрени тайнствени знаци и схематични образи на хора и животни. Някой от тях са изрисувани с охра, други с прилепна тор (гуано), а трети са издълбани в меката скала. В краят на галерията има три малки зали - Слънчевата, На глинените пирамиди и Мрачната. След Срутището идва ред на залата на Сталактоните. Името й е дадено от това, че в нея извисява 20-метровата си снага, може би най- големият сталактон в страната. Залисани от видяното неусетно попадаме в залата на Падналия бор. Това е приличащ на бор сталагмит, който с размерите си височина 11 диаметър 6 m вероятно e най-големия сталагмит у нас. През малко стеснение попадаме на широка каменна площадка, откъдето можем да се насладим на красотите на залата на Обелиска. Наоколо могат да видят образуванията Стената на плача, Източния град и Тополата - строен сталагмит с височина 6 m. Следва последната голяма зала - Изходната. В единия й край е Въртач вторият вход на пещерата, а в другия са залите Тронната, Санаториума и Ремсовата. Тронната зала е най-богатата на пещерна украса в цялата пещера. Зад Трона, тясна галерия води към Фиордите - място изпълнено с разноцветни и разнообразни по форма и големина сталагмити, сталактити и сталактони. Пещерата е дълга 2 500 m.. Тя е обявена за паметник на културата и и природна забележителност през 1960 г. а през следващата е благоустроена за туристически посещения.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Могура.jpg
Прегледи:1
Размер:214.1 КБ
ID:5952842
    СЪЕВА ДУПКА е благоустроена пещера намираща се на 2.5 km западно от село Брестница,Ловешка област. Тя е образувана в горноюрски варовици Входът на пещерата е разположен в северния склон на Леденишки рид, който е част от Драгоишко-Лисецката планина. Дължината на тази подземната красавица е 205 m. Пътешествието в нея започва от вход с широчина 4.2 и височина 4. 5 m. Каменните стълби ни отвеждат в първата пещерна зала наречена Купена . Нейната дължина е 50 m, широчината й достига 19, а височината 5 m. Това, което приковава вниманието ни тук е високият 3.5 m сталагмит приличащ на купа сено и даващ името на залата. Подминем ли Купена неусетно се озоваваме край две други подземни чудатости Големите сталактони и Зала Срутището. Тя е характерна с падалите от тавана скални блокове, няколкото сталактона и сталагмита и хилядите малки сталактитчета изпълнили свода на залата. В края си залата постепенно се стеснява и стените й се изпъстрят с необикновени пещерни образувания. След едно провиране се попада в Хармана- третата по ред зала на пещерата. Тя има формата на кръг с диаметър около 40 m. , а височината й достига 8 m. Тук погледът е завладян масивен сталактон с обиколка цели 12 m , който се извисява повече 4 m над пода. Милиардите калцитните кристали, от които е образуван сталактона проблясват на светлината на прожекторите като брилянти. Ето защо първите изследователи на пещерата са го нарекли Брилянтният. Над Хармана са разположени последните две зали - Белия замък и Космос. Попаднем ли там все едно, че сме се озовали в царството на приказките. Тук природата е изваяла всевъзможни пещерни образувания с фантастични форми и обагрени с различни цветове. Това, което може да се види в тази част на пещерата, а и в много други пещери е трудно да бъде описано със слова и за това е най-добре да се види.Съева дупка е обявена за природна забележителност през 1963 г. Нейното име е свързано с преданието , че по време на османското робство братята Съе и Сею от близкото село често са намирали убежища в пещерата.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Saeva_Dupka_Foto_7_Jorzh_Vlaikov.jpg
Прегледи:1
Размер:23.4 КБ
ID:5952843
    Благоустроените пещери ви очакват!

Активност за темата

Свий

В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

Зареждам...
X