Tweet
Здравейте колеги!!! Живи, здрави и само безавариини километри!!! Благодарение на форума и кадърните съфорумци, които споделят нужната информация и опит с нас навлязох много бързо с така наречените "хронични заболявания на ЦРВ. Така наречените "проблеми" кои съпътстват ЦРВ са присъщи и на други японски автомобили. Собственик съм на Нисан Примера от 2006г и симптомите и ремонта със стъпковия мотор на тихите обороти или плавното им падане е идентичен с ЦРВ. Самодиагностиката и т.н е идентична.
Нека си дойдем на думата.
След като баща ми си продаде колата, започнахме да се оглеждаме за друга. Но въпроса беше каква? И след месец размисли и страсти, за марка модел, проходимост, комфорт, разход на гориво,климатици,подръжка, надежност,здравина се спряхме именно на Хонда ЦРВ. Започна едно търсена на точния автомобил. Да е от топла страна без ръжди а именно от Италия (предпочитам да направя ремонт на мотора отколкото да се занимавам с ръжди - мое мнение никои да не се ангажира с него), да е с фейслифтови брони боядисани в цвета на купето, да са налични пластмасовия калъф на резервната гума, масичката и щората в багажника. Халогенните и стъкломиещото на фаровете са добре дошли ако ги има. След 2-3 седмици търсене се спряхме на няколко автомобила и предстоеше оглед. И така пътя ни приключи до Дупница и се сдобихме с Хонда ЦРВ 2.0 147 к.с цвета е златист металик т.е Хондьо е "рус"
За наш късмет се прибрахме успешно без аварии до Провадия. След регистрацията я вкарах в бокса, че нямах търпение да се поизцапам малко и да го барна тук там, за да е готов за летния сезон. Първото което бях наумил е да сменя ангренажния ремък, ролка, водна помпа, термостат, че беше умрял в крайно отворено положение и реглаж на клапъните. За автомобил от италия двигателя си светеше, което доста ме зарадва. Остана да и сменя тампоните на задния мост, че са дали фира и да и изчистя стъпковия мотор, че се мъчи нещо да ме дразни. А между другото събота и неделя и боднах един ГИ Тамона с 31 л. бутилка, че цените на бензина нещо не кефят. Благодарение на хубавата тема за часовника ремонта му протече 5 минути. Тези дни като ми остане малко време ще го окъпя и ще го нащракам малко.
Поздрави Краси!
Нека си дойдем на думата.
След като баща ми си продаде колата, започнахме да се оглеждаме за друга. Но въпроса беше каква? И след месец размисли и страсти, за марка модел, проходимост, комфорт, разход на гориво,климатици,подръжка, надежност,здравина се спряхме именно на Хонда ЦРВ. Започна едно търсена на точния автомобил. Да е от топла страна без ръжди а именно от Италия (предпочитам да направя ремонт на мотора отколкото да се занимавам с ръжди - мое мнение никои да не се ангажира с него), да е с фейслифтови брони боядисани в цвета на купето, да са налични пластмасовия калъф на резервната гума, масичката и щората в багажника. Халогенните и стъкломиещото на фаровете са добре дошли ако ги има. След 2-3 седмици търсене се спряхме на няколко автомобила и предстоеше оглед. И така пътя ни приключи до Дупница и се сдобихме с Хонда ЦРВ 2.0 147 к.с цвета е златист металик т.е Хондьо е "рус"
За наш късмет се прибрахме успешно без аварии до Провадия. След регистрацията я вкарах в бокса, че нямах търпение да се поизцапам малко и да го барна тук там, за да е готов за летния сезон. Първото което бях наумил е да сменя ангренажния ремък, ролка, водна помпа, термостат, че беше умрял в крайно отворено положение и реглаж на клапъните. За автомобил от италия двигателя си светеше, което доста ме зарадва. Остана да и сменя тампоните на задния мост, че са дали фира и да и изчистя стъпковия мотор, че се мъчи нещо да ме дразни. А между другото събота и неделя и боднах един ГИ Тамона с 31 л. бутилка, че цените на бензина нещо не кефят. Благодарение на хубавата тема за часовника ремонта му протече 5 минути. Тези дни като ми остане малко време ще го окъпя и ще го нащракам малко. Поздрави Краси!
'иляди безаварийни, много да те слуша (като самурай господаря си 
Коментар