https://offroad-bulgaria.com/ bg Mon, 14 Sep 2026 19:17:57 GMT vBulletin 60 images/misc/rss.png https://offroad-bulgaria.com/ https://offroad-bulgaria.com/forum/основни-форуми/пътешествия-и-разходки-пътеписи/европа-aa/7050614-към-ирландия-през-юни-с-колата-и-палатките Wed, 02 Sep 2026 14:55:52 GMT Пролетта вече клонеше към своя край, а световното първенство по футбол беше в разгара си, когато в късния следобед на един юнски петък се натоварихме... Пролетта вече клонеше към своя край, а световното първенство по футбол беше в разгара си, когато в късния следобед на един юнски петък се натоварихме в колата заедно с една камара багаж и потеглихме към Ирландия. Магистралата и границите в нашата посока бяха чисти и се пътуваше приятно. В обратната посока обаче великата миграция на турците от запад на изток беше в пикова фаза, но за това щяхме да мислим на връщане. Този път някак успяхме да тръгнем по-навреме и целта да стигнем Хърватска тази вечер в приличен час изглеждаше съвсем постижима. Само на Сърбо-Хърватската граница се опитаха да ни саботират с детайлна проверка на багажа в някакво хале, но за щастие изгубиха интерес още в зародиш и скоро след последните слънчеви лъчи разпънахме лагера на чудесно място в покрайнините на крайгранично хърватско село. Мястото беше много идилично, близо до река Bosut и единствено крясъците на стотиците водни птици смущаваше нощното спокойствие.
Ден 1
Сутринта ни посрещнаха дузина чапли и два черни щъркела, които ровеха из водата в търсене на закуска. До палатките пък се мъдреха няколко черничеви дървета отрупани с плод, така че и нашата закуска беше готова. Мястото предразполагаше за дълго подмотване, защото имаше масички с приятна гледка, но не трябваше да се бавим, защото имаше планирано състезание по риболов за деца и дойдоха хора от организацията, за да започнат с приготовленията. Събрахме лагера и се отправихме на запад през Словения и Италия с дестинация за деня – Франция.




Извадихме някакъв крив късмет, че се паднаха рекордни жеги за юни и италианските магистрали ни посрещнаха с 42 градуса. Захлади се чак привечер малко преди френската граница, където вместо минаване през тунела Фрежус, си избрахме планински проход с хубави алпийски гледки и много завои. Беше красиво и прохладно - истински лукс, а като истинска награда дойде мястото за лагеруване, което открихме. Едно от най-чудесните в последно време. След като разпънахме палатките, направихме сефтето на новия преносим душ на Сашо, изядохме по 1 кг салата на човек и се оттеглихме в палатките под нощните звуци на планината.
Ден 2




Намирахме се близо до Анеси, градче което от доста време искам да видя, така че след закуската с гледка се отправихме натам. Паркирахме близо до центъра и тръгнахме да видим какво има да ни покаже градчето. Определено приятно място, главно заради езерото, каналите и симпатичните сгради отрупани с цветя, но и доста пренаселено от туристи, което малко замъгляваше чара му. Беше подобаваща жега и не се задържахме много. Имахме да прекосим почти цяла Франция за деня, за да достигнем Бретан с една спирка за разглеждане на малко традиционно селце по пътя.







Нямаше време за губене, така че хванахме магистралата и започна голямото плащане на такси. Френските магистрали според мен са най-скъпите в Европа. Сумата се доближаваше до около 12 евро за 100 км, а някъде и повече. По-късно като попитахме наш приятел французин, той сподели, че са дадени на концесия от правителството, но то не контролира цените и концесионерите си правят каквото искат. Той като французин каза, че му е скъпо и винаги избира обходни маршрути. Е, ние нямахме време, иначе с удоволствие бихме спестили някоя магистрала за сметка на малки пътища във френската провинция. По пътя разгледахме единствено Semur-en-Auxois, където случайно засякохме някакъв музикален фестивал. В различни части на града бяха обособени малки зони, в които свиреше музика на живо или на запис. Всяка зона беше с различен жанр и можеш да спреш да послушаш каквото ти харесва най-много. Добро хрумване! Продължихме в посока Рен като заобиколихме Париж отдалеч. Залезът ни завари на около 180 км от крайната цел и решихме да разпъваме лагера. Сашо намери добро място на Google Maps сред едни житни ниви, където единствено няколко заека изтичаха на светлината на фаровете. Мястото беше спокойно и приятно както и цялата вечер.



Ден 3
Потеглихме към 9 ч в посока Fougeres – малко градче в провинция Бретан, което се оказа изключително зрелищно откъм архитектура. Въпреки жегата, го обходихме и изпихме по една ледена бира с гледка към крепостните стени, които разцепваха централната част.







В късния следобед потеглихме към Cancale на брега на океана, където имахме среща с нашия стар приятел французин на име Жудикаел. Хубаво е да се срещаш с чуждоземните си приятели от време на време, а не само да комуникираш по интернет. След като се видяхме и обсъдихме плана за действие, Жудикаел каза, че няма начин да пропуснем Mont-Saint-Michel, който беше в близост, и който неглижирахме при предишното си посещение в района преди 2 години за сметка на Saint Malo. Е, определено щяхме да допуснем грешка да не видим това място, по-различно от всичко, което сме виждали като забележителности по време на пътешествията през годините. Малко градче с традиционни къщи, построено на скала в океана, която по време на прилив се превръща в остров. За жалост нямахме много време по светло там, макар и в тъмнината мястото да имаше неповторим чар и по-малко тълпи. Щеше да е добре да имахме още ден за разглеждане из района, да се видим с Жудикаел за повече, но уви – вечната надпревара с времето. Нас ни очакваше ферибота за Ирландия на следващия ден, а Жудикаел трябваше да се приготвя за пътешествието си с колело от Франция до Исландия след два дена. Исландия, където всъщност се запознахме с него по същото време 10 години по-рано. Пожелахме си „До скоро“ и се настанихме на къмпинг в близост, където вече всички спяха, а ние се стараехме да сме максимално тихи.








​
Ден 4
Слънцето отново напичаше от рано и в палатките бързо стана като в парник, което помогна да се изстреляме по-навреме. Потеглихме към Cherbourg, откъдето тръгваше ферибота за Ирландия. Пътят до там беше един от малкото неплатени, по които покарахме из Франция. Там някъде из трафика пред нас се изпречи кола с ремарке пълно със стари мебели. На пръв поглед нищо необичайно, но се оказа, че те не са укрепени добре и от вятъра една врата на шкаф полетя из пространството. Благодарение на голям късмет не се заби в предното стъкло, а се изтъркаля под колелата и стана на трески. Много тъпо и лекомислено от страна на французина и добре, че ни се размина. Когато пристигнахме и се наредихме за товарене на ферибота се замислих колко бързо и лесно минава една такава процедура в Европа, колко уредено е в сравнение с качване на ферибот от Тунис например, където процедурите, проверките и чакането бяха безкрайни. Пътуването с ферибота беше около 15 часа до Ирландския бряг, което време беше подходящо за релакс, бира на палубата и зяпане в безкрайната морска шир. Случайно се заговорих с ирландци, които се връщаха обратно от континентална Европа. Казаха, че са ни видели малко по-рано и много са ни се зарадвали, че сме дошли от другия край на Европа и пътуваме със старо Ауди из техните земи. Фенове на марката от старите й години. Много позитивни хора, с които завързахме приятен разговор.



​]]> Европа Asterix https://offroad-bulgaria.com/forum/основни-форуми/пътешествия-и-разходки-пътеписи/европа-aa/7050614-към-ирландия-през-юни-с-колата-и-палатките