Здравейте радиослушатели! Добре дошли в Коментарния Ъгъл на Кутията. В средата на лятото, жегата яко е затиснала всеки и всичко, вероятно тя е единствената причина за бабаитлъка по улици и кръстовища, за слънчасването на антимафиоти и съдии, за изперкалите “дечица”, които пребили до смърт някаква баба, ровеща в кофите…
И мен ме е ударило топлото, дори нощем не се спи. Кошмари ме нападат, ей-такива глупости сънувам: Уж седим с жената и гледаме телевизия. Някой е донесъл поредната средностатистична заплата, отделили сме на купчинки за парното, тока, водата; има купчинка “хляба за 2 седмици”, друга “за ученика-кифла на ден”. А извън купчинките останали банкнота от 50 000 от новите, дето Банката ги напечата оня ден, мъничка една такава и още 10 лв., дето сега са на монета с големина на старите 2 стотинки. Нещо много ми се виждат, а жената вика, забрави ли, глупако, че и аз в бюджетната сфера и ти при частника взимаме максимални заплати. А по Канала започват новините и хедлайнът ми е съвсем познат. Премиерът жъне пред камерите, депутати от поредното 66-то НС не почиват по морето, а борят престъпността, Тато написал 21-и том от Спомените си, хората на Бонев заловили Роко-ІV-ти, има осъден банкер, на една фараонка й взели 2 от 102-та имота /парите не били спестени от закуските й/, и президента на Нубия щял да ни подкрепи за НАТО, а Татарчев се пенсионирал… В рубриката “Любопитно” щели да ни покажат как два ресторанта-вятърни мелници по Черноморието били превърнати в електроцентрали и включени в енергийната мрежа на страната.
Събуждам се изпотен, обаче някак спокоен, отивам в кухнята да пийна една студена вода и по навик поглеждам към паркинга. А там жигулата ми се струва да е станала съвсем ниска. Нахлузвам анцуга и слизам да огледам, нещо ме човърка. Ами, просто са ми свили и четирите гуми с джантите. Обаче са ни оставили кутията от радиото. Жената беше права, всеки сега се застрахова, лепенка слага, няма жигула, няма москве, права излезе.

Поредният шестък е, пак сме заедно в Кутията, омръзна ми да коментираме едно и също. Единствено подробностите тук-там се различават. Във Врачанско гърмели бомби, ама не били Ботеви четници. Антимафиотите направили хайка и изловили дузина от тамошните хайдуци. Кой болен, кой здрав, немедлено ги пуснали на сутринта. По Черноморието се заформя пак партийно-мафиотски екшън. Не бе, синът на виден син поборник бил просто оклеветен. Оня, тежко болния, дето му правиха атака на вилата и му застреляха кучетата-убийци, дето го пускаха 3-4 пъти, пак е навън. Щом човечецът си е опекъл работата и нищо не може да се докаже насреща му, г-н Бонев защо си разваля имиджа с недомислени партийни поръчки? На хората се заостря вниманието обаче, към полицая, който спасявайки честта на дъщеря си /вероятно и здравето или живота й/, прострелял местен криминал, с дебело досие и висящи дела. Бандитът си работел като Диджей и явно все извъртал по някой скреч на хората на Татарчев. За съжаление е истина, че през изтеклата седмица повечето патаклами и безчинства ги предизвикаха униформени.

Ами униформените мишоци от ведомството, грижещо се за безопасността на движението? Докога по кръстовища и светофари крайцери с бели, жълти и временни номера, но без изключения с тъмни стъкла, ще ме избутват, притискат, засичат; ще ми показват, че колата и живота ми не чинят нищо. Дебнат ни – щом сме в трошка – дали спазваме светофарите и предимството, но се правят, че не са на служба, щом се зададе следващата потъмнена лимузина. Това не са "частни случаи", всъщност не са от личната ми тъжна практика като водач на МПС, а са ежедневие, не, ежечасие и дори еже5минутие по улиците ни. А индивидите зад тъмните стъкла, както карат колите си, така изобщо, се държат и в живота, с околните по-низши от тях, с плебса, в каквито ни превърнаха тези, които ги създадоха и пуснаха по улиците и онези, които все нещо им пречи да се справят – щом яхнат народното доверие. Борци, митничари, мутри, партийни парвенюта – как стана така, че си отвоюваха своя татковина…

През седмицата препрочетох “Лице”-то на Блага Димитрова и ме побиха тръпки, отново. Всичките тези години, всичките тези безчинства /мека е думата/ са се вършили с мълчаливото бездействие на хиляди редови и вероятно доста свестни и честни партийци, съмишленици, идеалисти. Които бавно и полека допуснаха кариеристите, копоите, силовата партокрация да ни обземе и да завземе живота ни, душите ни. Само си мислим, че сме се отървали, дори след януари. Уж отивайки си, динозаврите си оставиха или донаслагаха своите хора до всеки един от нас: борец, рекетьор, обикновен бандит, някое продажно ченге и пак борец, рекетьор… Кадровият подбор бе пределно прагматичен. Прости и изпълнителни, но яки.

Отплеснах се този шестък, скъпи приятели. Полза никаква от приказките, от “Коментарният ни ъгъл” истински е тъкмо ъгълът, в който сме нагъчкани. Който вярва в езотериката, да приеме, че това е кармата на няколко поколения българи – в тази страна, в това време. Само че, от това също няма полза.

/юли 1997/