Здравейте отново скъпи съУбитатели на Кутията. В една книга, на пръв поглед, нямаща нищо общо с българската политика, авторът й - Дъглас Адамс - казва константно верни неща: един от многото главни проблеми, свързани с ръководенето на хора е този, кого да натовариш да върши тази работа или по-точно кой ще успее да накара хората да му позволят да върши това с тях. Добре известно е, че онези, които желаят да управляват хора, са по правило тъкмо тези, които са най-малко способни да го вършат.
Да побългарим обобщението: на всеки, който е способен да направи така, че да бъде избран в Парламент, не бива да му се позволява да изпълнява тази длъжност. В никакъв случай! Хората са наистина голям проблем. Получава се следната ситуация: поредица от галактически парламенти, които дотолкова обичат развлеченията и ласкателствата, идващи с властта, че твърде рядко забелязват, че фактически не властват. За разлика от художественото произведение, в реалната обществено-политическа действителност на държавата България, нашите депутати си властват. Страшно много си властват даже. Разпределят си кокал и мед, коли и комисии и самия електорат – като някакви прашни картонени папки. Забелязали ли сте, че в първото редовно заседание на всеки наш Парламент, когато се гласуват заплатите на т.нар. ни избраници – залата е пълна и се гласува единно. Което после никога не се случва до края на съответния мандат. Но думата ми е за друго. Нашите си властват заради себе си, родата си, приятелските кръгове и още Някой там, или Някои си. Ние – недепутатите – почти знаем кои са онези “някои”, за други се досещаме, трети се орезиляват лично, четвърти и пети ги гръмват без време.
А в чужбина, откъдето идват помощите, откъдето Бордът ни дърпа конците, към където сме се запътили с разбираемо упорство…, там се чудят кой е този “Кой?”. Наш бизнесмен разказа наскоро как в Австрия, в една банка, дето посетил по бизнесдела, му обрисували нашата българска пирамида. Отбелязали съвсем точно местата на електорат и избраници, на мутри и псевдобизнесмени, на пишман-икономисти и капиталисти в сянката. И му казали: а най-отгоре има някой. Може би е Партията, може би са бивщите ви Служби, може би още някой, или всички заедно. Но не разбираме, като си ги знаете тези работи и, като дори ние тук ги знаем, как се опитвате да ни будалкате да инвестираме у вас. Сподели го човекът и довери, че му станало срамно и тъжно.
А на нас ни е тъжно и ни е срам още, че в навечерието на изборите разбиват далавера на крупен местен феодал, кажи го бандит. Прибират купища пари и оръжие. Но виден политик тутакси се жалва на Президента и рони сълзи за престъпника, зер, оклеветен бил, нещастника. Ако сме облъчени, излиза съвсем стряскащо – толкова ли е глупав политикът, че в навечерието на избори да маскари кандидатстването си. Или големи пари текат към високи места, богатия създава властника, че да му е спокойно после и да богатее още. И двамата, де.

На фона на тия случки, размисли и прочетени галактически пътеводители /нас там ни няма/, Каналето пак събра благотворително над 60 млн.лв. за лекарства за деца-сираци от порутените забравени държавни детски домове. Г-жа Мария Луиза стана патрон и пое грижата за един такъв дом с нейното име. И като се отчете всичко до стотинката, този народ, нагледал се на демагогия и далавера, пак ще се съмнява дали нещо не е потънало някъде, дали някой не се е облажил. Защото само това се случва и забравихме какво е да се случва добро и да сме добри. Но и въпроси се зараждат – абе, само бизнесмени и телевизионери ли ще хранят и обличат сиротните нещастни дечица; тази държава няма ли задължения към тях? /Нещо, което отново е актуално, кара и сегашния ни Президент да се изказва в дух на внушаване на исконна грижа за сираците сред частния бизнес. При “традиционно” държавно безхаберие за хората в неравностойно положение и трупащ се бюджетен излишък… - си мислех и по времето на Първанов; т.е. няма промяна в ситуацията/.

Такива работи, драги ми съкутийници. Няма да се занимаваме със закономерности като тази, падайки с 50 лв. в курса си, доларът “вдига” цената на българските картофи на пазара с 80 лв. Или с наличието в детските магазини на маратончици, струващи колкото една минимална заплата.
Хайде, до идния шестък пак в Кутията и се пазете да не ви ухапе бездомно куче, щото за инжекцията ще ви одрусат с точно 50 бона*.

* нали не сте забравили: парите все още с много нули в цифрата, но редакторската ми заплата без много стаж в БНР беше точно 200 500 лв. (двеста хиляди и петстотин) месечно към 01.10.1997 г. /бел.авт., 2013 г./

/април 1997/