Уважаеми търпеливи слушатели, ето ни пак в Кутията. И по-точно: в Ъгъла й. Поредният преглед на събитията напоследък едва ли се различава съществено от предишния, защото – като изключим курса на долара и цените, и двете в посока нагоре – нищо не е променило кой знае колко. Поне към добро.

Бегъл преглед на повторенията: курсът на суровия петрол се повишавал на световните пазари, до ден-два ще го усетим и тук. Курсът на живота на живите българи пък се понижава непрекъснато, за международна котировка не си струва да говорим, определението е Бананова република. Дето и бананите са внос. Болници щели да се затварят, учебниците ще струват хиляда лв.; тук-там някой пребит, ограбен, отвлечен или гръмнат. Майкъл Капустин щели да го връщат и да го съдят у нас. Очакваме най-малко 10-годишен процес, ако разбира се, човечецът няма да лекува я зъбни редици, я нещо друго. Олиото, научаваме от пресата, било толкова, че можело да се изнася – да речем срещу зърно, щото това лято зърно няма.
Пише още, че според допитване, половината от младите хора нашенци, биха се изнесли немедлено, ако имали тази възможност. Същевременно, абортите били повече от живородените деца. С какви глупости ни занимават! А то се задава поредната визита на международните финансови охранители и, за съжаление, идват не за да закрият фалиралата държава, а за да поискат от управляващите да окастрят още просяшката тояга на поданиците им-избиратели.

Няма как да подминем и кончината на Баба Ванга – нека почива в мир, защото приживе тя поемаше болките и страданията на всички наоколо й, давайки им кураж и надежда. Винаги съм си мислел, че тази свята жена не е от този свят, само душата й вече знае на кой принадлежи – от световете, в които надничаше. Ако масмедиите не лъжат, тъжно е, че дори около смъртта й не мина без скандали и наистина е светотатство, ако не са почели последното й желание. Ако ли пък ситуацията не е тъй фатална, значи родната преса отново търси под вола теле; макар че свикнахме, пак не е приятно.

Няма да разлистваме и криминалната хроника, продължава да си остава пълно с убити, ограбени или просто пребити. Уж нещо все се прави, а въпросите без отговор си остават. Мимоходом отбелязваме поредната скръбна годишнина – не от убийството на лица с имена на плодове, зеленчуци и животни, а от трагичната смърт на 14-те войничета в камиона на Околовръстното. И ние, удобно застанали зад майчините черни забрадки, питаме: кой, защо, докога… И отговор не чакаме.
Хайде малко и за радостта на народа. Започна родното футболно първенство. Циркът си е същият – трупите и номерата им – същите. Дали има война между столицата и Бургас, медиите ще нищят и ще си пълнят страниците, но феърплей, добро съдийство и добра игра няма. Докато атовете се ритат, момчетата пък си подритват топката, взимат си паричките, карат си количките и си гледат женичките. Впрочем, след като на цял кръг публиката е един файтон хора, май вече е съмнително, че това е радостта на масите.

/август 1996/