Драги слушатели, миналия шестък пропуснахме "Коментарния ъгъл", заради полуфиналите на Европейското – но и то утече, както нашите надежди – окончателно и вече. А надяваме ли се още за благоденствие, промяна, сполука, реформа, просперитет, добруване? Бабини деветини се оказаха тия надежди. Във футбола е по-друго: вкараш си автогол и знаеш кой е виновен.

Пак сме заедно в Кутията. Изключете всичко, дето работи на ток в дома ви – освен радиото, което консумира малко. Спрете топлата вода – ако тъй и тъй не сте в профилактика. Допийте последните глътки ракия, за да не се стоплят в хладилника ви, а празните шишета от бира върнете в близкия пункт. Ако имате късмет, с парите оттам може и да намерите нещо за купуване в супера. Пригответе се утре да идете пеш на работа – ако я имате. Хем е здравословно, хем ще спестите бензин, нерви от обществения транспорт, че и за половин хляб. Говори се, че българинът се хранел нездравословно, т.е. тъпчел се. Ами, когато има с какво – да. Но се отваря възможност това да се промени. Всъщност, то се и промени вече.
Малко неща се случиха от миналия шестък за коментарната ни рубрика. Еле пък, да са хубави и от тях да не се пълнее. Двамата Пеневи издухаха супата, но това е метафорично казано. Те супа рядко ядат. Язовир Искър засега е пълен над санитарния минимум, което не може да се каже за резервите на Националната ни банка. Както ни разясняват: за явлението сме си виновни сами, понеже теглим валутните си крупни влогове и тапицираме дюшеци и възглавници с тях.
А понеже всички данъци и такси, акцизи и далавери у нас се измислят все по препоръка на МВФ, можем да бъдем спокойни поне за въздуха, който дишаме. Не за чистотата му, а че няма да си плащаме и тази опция. На Запад много организации стриктно следят за правата на човека и почти сигурно е, няма да ни наложат такова изискване. Знае ли човек, нали чакаме от тях подаяния, за да си платим част от лихвите върху част от борчовете, преди да задлъжнеем още.
Изобщо, нищо не може да се прогнозира у нас. /Уж ни съобщават някакви прогнозни цени, прогнозни температури, но едните лъжат, другите – не познават, бошлаф работа…/. Да вземем т.нар. престъпност. Нарочат някой за бандит или бандитски шеф, обявят го за търсене, а той съвсем официално се легализира като друг шеф – национален или институционален. После, все пак, го закопчаят след брилянтна акция, но още по-после се оказва, че мярката била, заради ишиаса му – и го пращат да си го лекува. Предимно навън. Та, мисълта ми е, че нищо не е предвидимо, освен /философски казано/, дето всички сме някакви мислещи тръстики и, че наистина на тръстики заприличваме. Няма майтап; тези, дето това лято ще го изкарат някак, идната зима ще съжаляват.

Или пък има логика, но хората са слепи. Ето тия, дето ни водят под дъното на дупката с червената си гробокопачка. Повярвахме на опита им – нали толкова време са се имали за гробокопач на капитализма. Излезе, че не е метафора. Ама чак сега се разбира. Времето ни изтича, драги слушатели. До идната седмица се разделяме с песента “Пътнико свиден, пътнико off”.

/Юли 1996/