Искам единствено да дам нормален живот на децата си. Така описва мечтите си пред OFFRoad-Bulgaria 19-годишната самотна майка Гергана Спасова, която е на път да остане без дом, защото не може да плати наема на гарсониерата си.

Гери не иска да живее в охолно в огромна къща с джакузи, не иска да кара лъскава кола, не иска да си купува маркови дрехи и "фешън" часовници. Тя не е от ромски произход, не е наркоманка, не е типичния млад човек, който иска животът му да е "купон".

В гарсониерата, в която живее, няма пералня, затова пере на ръка всеки ден. Има едно легло за нея и 3-годишния й син Стефан, една кошарка, в която спи 10-месечният Никола и малко играчки. Отоплява се с вентилаторна печка, защото парното е скъпо.

Този живот не е никак нормален, но тя е щастлива, че го има и че двете й деца са с нея. Единственото нещо, което иска повече от всичко, е да запази този дом. Тази задача обаче се оказва далеч по-трудна от очакваното.

Драмата в живота на Гергана започва, когато тя е на 14 години. Дотогава тя живее в апартамент в столичния квартал "Младост" с родителите си. Има нормално детство - като всеки тийнеджър иска да излиза и да се вижда с приятели. Родителите й обаче не одобряват това. Те искат от нея да се прибира от училище вкъщи, после да ходи на уроци и пак да се връща директно у дома. Един ден Гергана се влюбва и в нея започва да напира чувството за бунтарство, което притежава всеки човек на тази възраст. Решава, че ще избяга от дома на родителите си. След няколко дни извън дома си, Гери се прибира и се разразява огромен скандал между нея и родителите й.

Те й съобщават шокиращия факт, че е осиновена и че трябва да им е благодарна за всичко, което правят за нея. Тя осъзнава, че трябва да е благодарна, но тази новина й идва в повече. Това я подтиква отново да напусне жилището на родителите си и да отиде при тогавашния си приятел. Когато нещата се успокояват, се прибира, но родителите й я гонят и отиват в социалните служби. Там декларират, че имат "трайна невъзможност" да я отглеждат, въпреки че баща й е лекар, а майка й - инженер.

Тогава Гери е настанена в социален дом. Малко по-късно разбира, че е бременна и го казва на родителите си. Те обаче са все така категорични, че няма да гледат нейното дете, което за тях е "чуждо" и отказват да я приберат в дома си. Тогава тя заминава в Плевен където се опитва отново да живее с приятеля си. Малко след като ражда сина си Стефан, той я тормози психически и физически. Това продължава, докато в един скандал той грабва бебето от ръцете й и го хвърля на земята. След този случай Гергана решава да избяга. Така и става. Намира си работа в дискотека в Плевен и известно време работи там. Плаща на възрастна жена да гледа Стефан, докато тя е на работа. Един ден осъзнава, че този живот не е за нея и че така не гледа детето си пълноценно. След като напуска и парите й започват да свършват, отива в социалната служба. От отдел „Закрила на детето“ пращат самата нея в дом за деца „Христо Ботев“ в София, а Стефан настаняват в дом за деца в Плевен.

Тогава се запознава с бащата на второто си дете. Той много й помага да си върне Стефан. Всяка събота и неделя тя бяга от дома „Христо Ботев“ и ходи да вижда детето си. „Ако не ходих да го виждам, щяха да го дадат за осиновяване“, разказва сама тя. Започва работа в голяма верига за бързо хранене, но когато там разбират, че е бременна, я гонят. Бременността е изненада и за нея, защото пие противозачатъчни и няма никакви симптоми за задаващото се второ бебе. Лекарите констатират, че става дума за цветна бременност. Приятелят й също я изгонва, когато разбира, че тя чака бебе и тя отново остава сама и на улицата.

Липсата на пари и подслон я пращат в център за временно настаняване „Ришки проход“ в "Красна поляна". Там се ражда Никола. Двамата живеят там до февруари, след това са настанени в „Майка и бебе“, където изкарват до август. Тя повече не може да ползва услугите на социалните домове, тъй като ги е използвала "на макс". „Ползвала съм абсолютно всичко, което държавата може да ми даде“.

Тогава звъни на бащата на Никола, който я настанява в гарсониерата, в която Гери живее в момента и пак изчезва. Той не желае да е с нея и с детето й. Не иска да припознае детето си и оставя и Гергана, и него да тънат в мизерия. Известно време самотната майка чисти вход на съседен блок, но един ден й казват, че вече нямат нужда от нея.

Днес Гери и децата й са на ръба на оцеляването. Държавата й дава 135 лв., а само наемът й е 250 лв. Сред най-тежките моменти е когато Стефан каже "Искам" и посочи вафла, а аз няма как да обясня на едно 3-годишно дете, че нямам пари, разказва Гери. Тя често събира последните си стотинки, за да му купи вафла или солети.

Семейството може да остане без дом точно по празниците, но не я плаши това, че тя самата ще остане на улицата, а че, ако стане така, ще й вземат децата и те ще преминат през мъки, подобни на нейните.

Търсила е помощ в различни неправителствени организации, писала е на половината депутати, на президента и на омбудсмана на републиката. Омбудсманът е пратил писмо до всички социални организации, за да й помогнат, но отговор все още няма. От депутатите й е отговорил единствено Петър Корумбашев от БСП, който й е написал, че има 3 деца, които гледа, без да търси помощ.

“Ако аз имах заплата като неговата, нямаше да търся помощ“, казва Гери, която никога не е загърбвала ученето и е завършила дистанционно столичното 31-во училище "Иван Вазов", познато още като Бастилията. От там има сертификат за владеене на английски език на Кеймбридж.

Гергана се е обърнала и към Националното бюро за правна помощ, където са й предоставили безплатна правна помощ. Благодарение на тях тя води дело срещу бащата на Стефан, за да ограничи родителските му права и за да го накара да плаща издръжка на детето си. Тя е подала и иск за бащинство, за да бъде Никола припознат. Ако бащата откаже, съдът ще го задължи да си направи ДНК експертиза.

Единствените, които са й помогнали, са социални работници, благодарение на които Никола ще започне да ходи на ясла през януари. Това ще й даде възможност да тръгне на работа, но ключови са месеците дотогава.

Само една от благотворителните фондации, към които се е обърнала, й е помогнала и от време на време й праща памперси и дрешки.

Сега Гери моли за помощ, тъй като вече е съвсем сама и сили й дават единствено двете й момченца. Въпреки всички грешки, които е допуснала и които би поправила, ако можеше, тя заслужава шанс.

Ако искате да помогнете по какъвто и да е начин, пишете на office@offnews.bg.