Вчера в заявилата се като "първа и единствена онлайн платформа за сигурна и навременна информация за новите тенденции в политиката на ЕС", "ориентирана към истинските лидери на общественото мнение", бе публикувана статия със заглавие: "Краят на една ера в България".

Освен едностранчиво и тенденциозно разглеждане на различните негативни измерения на протестите, "статията" е в стилистиката на един "герой", лице на медии, които, по негови думи, са обект на "корпоративно хакерство" в последните седмици. Вероятно това е и причината за "надлежното и пунктуално" цитиране на текста в повечето клонинги на същата медийна империя.

Особен е патосът в този откъс:

На вътрешния фронт ГЕРБ и демонстрантите губят, тъй като все повече и повече обикновени граждани се разграничават от организираните протести на бившата управляваща партия. Демонстрациите в подкрепа на социалиститическата коалиция растат, въпреки че ГЕРБ контролира голяма част от печатните и електронни медии и блокадата на независимите интернет сайтове.

В последните дни, тарифите за участие в „спонтанни” антиправителствени демонстрации са се увеличили и прилично изглеждаща млада двойка взима 200 лева на ден; майка с малко дете, също взима около 200 лева плюс още 100, ако детето е в бебешка количка.

Най-новите техники включват блокиране на парламента, така че парламентаристите да нямат достъп, а редом с това, в София стана факт и първата „спонтанна” гладна стачка срещу правителствената коалиция.
По формулата на горния текст: "ден протест на майка с количка" = "месец майчинство през втората година", скоро всички прилично изглеждащи двойки и майки ще трябва да се ориентират към регистрация по ЗДДС, с което да допринесат за попълването на празната държавна хазна.

В ситуация като днешната, в която истерични депутати изземват функциите на органите на реда, за да извършват "граждански арести", а изпълнителната и законодателната власт се крепят върху прищевките на същите фашизоиди, приказките за "парламентаризъм" в горния цитат, са напълно неадекватни.

Безкритичното четене за реалността е сериозен проблем. При това винаги.

Наблюденията ми над хората, излезли в реалния свят (на "манипулираните протести"), са че искат по емпиричен път да установят дали е колко е хубаво човек сам да печели битките за собственото си битие на гражданин.

.