В последните дни мантрата за "истинското, ново" дясно отново набра популярност, поне в частта говорене. За случване обаче мисля, че е рано, най-малкото защото обществото не може да се научи за толкова кратко време да прави критичен прочит на събитията, да се съмнява в самата система, а не само в лицата й.

Чудесно е, че 10 хил. и повече човеци излязоха на улицата (вкл. и аз), че с този си акт успяха да смразят искрените усмивки на властугерите, че това е невъзможно, и да оборят тезата на същите, че недоволството на реалните хора е замръзнало нейде през февруари.

Сред всички тези "светли моменти" обаче, има нещо притеснително, което според мен ще бъде все по-голяма пречка за случване на дясното, а именно отразяването на протестите.

Има нещо изключително дразнещо и снобско в тезата, която се лее и разлива от екрана и в социалните мрежи, че събитията от февруари са просто неуспешен опит на тълпите, провокирани от битови драми, а настоящите протести са на далеч по-лицеприятната, интелигентната средна класа.

Независимо, че през февруари дебат липсваше (по причина невъобразимото количество дебили, ръкоположени за "говорители" на народните щения, не от същия този народ), то не бива да пренебрегваме значението на онези събития за преодоляване на доскорошния политически инфантилизъм на "модерната интелигенция".

Смятам, че тепърва "реформираните" творители на "дясното" - бивши градителите на страната, на нормалността, медийни и бизнес лидери, представители на неправителствения сектор, които създадоха и развиваха "дясното" в началото на прехода, а след това изобретиха изродените му форми, ще се възползват от кумулираното недоволство, за да се инфилтрират отново в политическата реалност, разчитайки на дясно-либерални заклинания.

И нищо чудно и този път да им повярваме...