Tweet
Колоезденето е спорт, в който се организират състезания между спортисти, придвижващи се с велосипеди. Състезанията могат да бъдат на различни настилки и терени и с различни велосипеди.
История на колоезденето
Първото документирано състезание по колоездене е проведено на 31 май 1868 г. в парка Сен-Клу, Париж. Трасето е било с дължина 1 200 м и е спечелено от експатрирания англичанин Джеймс Мур. Неговото колело е било със солидни каучукови гуми.
Първото състезание, чието трасе е било разстоянието между два града, е било между Париж и Руан. Победителят отново бил Джеймс Мур, който преодолял 123-километровата дистанция за 10 часа и 40 минути.
Най-старият клуб по колездене в САЩ е Вековния Клуб на Америка. Основан е през 1891 г. в Сейнт Луис, Мисури (днешен Ню Джърси). Клубът спонсорира състезания от основаването си. Състезателите му включват повече национални и олимпийски медалисти, отколкото всеки друг клуб в Щатите.
С времето в най-популярни се превръщат състезанията с така наречените "шосейни велосипеди" - велосипеди с олекотена конструкция и тънки гуми, с цел по-малко съпротивление и по-висока скорост.
Състезателите носят каски и екипи за по-добра аеродинамика. Състезанието се провежда на открит терен и на голямо разстояние (обикновено около 150-200 километра) и в него участват много атлети. Провеждат се общи стартове и бягания по часовник (обикновено на малко по-късо разстояние), индивидуални и отборни състезания.
Най-престижното състезание е Обиколката на Франция (Тур дьо Франс). Провежда се в края на месец юли и се състои от 20 етапа из цяла Франция (при някои от етапите маршрутът излиза в съседните страни — Белгия, Испания).
Освен "Тур дьо Франс", популярни са "Джиро" (Обиколката на Италия) и "Вуелта" (Обиколката на Испания).
За повечето от нас колоезденето е една приятна и отморяваща дейност, която най-често практикуваме за отърсване от стреса, прекарване времето с приятели и все по-често за придвижване из града и ходене на работа и училище.
Нашата цел е да разгледаме кои мускули са отговорни за практикуването на това наглед просто упражнение.
Участващи мускули
Таблица, показваща натоварването в различните мускули по тялото при колоездене:
Мускули на краката
За никого не е изненада, че основните мускули, които участват в колоезденето са краката, и конкретно това са двуглавите бедрени мускули, четириглавите мускули, ахилесовите сухожилия (semitendinosus и semimembranosus) и прасците.
Задвижването на колелата става чрез въртене на педали. Педалът трябва да се задвижи напред и надолу. Мускулите, които са натоварени с тази задача, са бедрените и седалищните мускули. Четириглавият мускул бута педалите надолу, а от своя страна седалищните мускули придвижват педалите назад.
Обратното движение на педалите настъпва, когато те достигнат до пълна долна позиция и е нужно да се върнат в изходно положение. Това движение се изпълнява от солеусите, разположени в задната част на краката, и прасците. Функционалното каране на колело с добра скорост е възможно при добре тренирани и укрепени мускули.
Не бива да забряваме, че степента на натоварване на всеки от мускулите пряко зависи от начина, по който караме колелото си.
Ако теренът, който сме избрали за обиколката си е неравен, квадрицепсите извършват по-голямата работа, защото е нужна повече сила върху педала, което да доведе до преодоляване на хълмистите части.
В същите условия и прасците са натоварени повече, заради изправената стойка на торса, нужна за успешното преминаване през неравен терен (това най-често е с цел да се олекоти отскока на седалката по дупето).
Ако караме с висока скорост и срещу вятъра, всичките ни мускули ще бъдат натоварени в пъти повече. Силата на вятъра и скороста, с която се движим, са правопропорционални на работата, която мускулите извършват.
Подпомагащи мускули
Макар и движението при колоездене да се извършва изцяло от краката, и други мускулни групи се включват в тяхна помощ. В зависимост от терена, по който се движим и модела на дръжките на велосипеда ни, горната част от тялото също е натоварена.
Пример за това е когато трябва да преминем през по-висока част от пътя (хълмист терен или бордюр по градските улици) и си помагаме, като придърпваме кормилото към тялото.
Силата, с която дърпаме кормилото, идва от бицепсите. С абсолютно същото движение, но с по-голямо натоварване се повдига предната гума.
При използване на въздушни дръжки за велосипед можем да облегнем горната част на тялото си върху тях и по този начин торсът почива. В този случай подпомагащ мускул е трицепсът. Той поддържа горната част на тялото в правилна позиция.
По-малко се натоварват коремните и кръстните мускули. Тяхната задача е да намалят разтвора на тялото и да стабилизират по-добре стойката му.
Ползи от колоезденето
Здравословните и козметичните ползи от карането на колело са неоспорими.
Ако посягаме по-често към колелото и карането е с нужната интензивност, колоезденето помага за изгарянето на калории, намаляването на мазнините в тялото, подобряване на сърдечния ритъм и по-добра функционалност на белите дробове.
Мускулите ще подобрят силата и издръжливостта си и всичко това ще доведе до изграждането на стройно и здраво тяло.
Независимо дали сте професионалисти или любители, колоезденето си остава прекрасен начин да прекарате времето си, занимавайки се с нещо полезно и приятно – сами или с приятели.
Източник: Колоездене http://www.bb-team.org/articles/4085...#ixzz2JMoZgexp