"След "Черният лебед" и "Надхитрени от случйността", у нас се появи новата, също така креативна и must read, книга на Насим Талеб
"Антикрехкост. Как да извлечем ползи от хаоса".
Ето една - не най-представителната, но показателна - мисъл от нея:
"Определението ми за съвременност е широкомащабна доминация на човешките същества над околната среда, систематично заглаждане на грапавините на света и задушаване на променливостта и стресовите фактори.
Съвременността е системното изваждане на хората от натоварената им със случайност среда - физическа и социална, дори епистемологична. Съвременността не е просто постсредновековният, постаграрният и постфеодалният исторически период, както е определен в учебниците по социология. Тя по-скоро е духът на една епоха, белязана от рационализиране (наивен рационализъм), идеята, че обществото може да бъде разбрано и, съответно, проектирано от хората. С нея се роди и теорията на статистиката, оттук и отвратителната камбановидна крива. Роди се и линейната наука. И идеята за „ефективност" - или оптимизация...
Съвременността започва с държавния монопол над насилието и свършва с държавния монопол над фискалната безотговорност."
***
Опорни точки на истинския българин - фейлетон от Лола Монтескьо
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2610343
***
Принцът, който ще разруши Сирия
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2286678
Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Интересни книги, статии и анализи
Свий
X
Свий
Активност за темата
Свий
В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.
Ако сте журналист, репортер, телевизионен водещ, или нещо подобно в България, то Вие несъмнено сте тъп. От жизненоважно значение за Вас е да си останете такъв.
Трябва да си дадете сметка, че сте назначен за журналист, репортер, телевизионен водещ или нещо такова, именно и тъкмо защото сте тъп. Ако проявите макар и бегли признаци на поумняване, можете да загубите работата си.
За да не допуснете подобно злощастно стечение на обстоятелствата, не са нужни кой знае какви усилия. Ако сте водещ на обществено-политическо предаване, например, би било достатъчно да не се опитвате да вниквате в същността на нещата и явленията за които говорите в предаването си, да не търсите причинно-следствени връзки и да не разсъждавате!
-----------------------------------------------------------------------------------
Не бива също в предаването си да проверявате източници, да правите сравнения и съпоставки, да боравите с каквито и да било данни, или пък да се стремите да разкривате каквито и да било истини.
Запомнете. Целта ви не е да преодолеете придобитата или вродената си тъпота, целта ви е да я прикриете.
Знайте също, че при опитите си да не изглеждате тъп, Вие ще изглеждате не само тъп, но и нагъл. Това в никакъв случай не бива да ви смущава, тъй като вашето предаване, както и всички телевизионни предавания в България са предназначени за тъпаци, а онези зрители, читатели и слушатели, които имат ум и разум - нямат пари, нямат и влияние, и затова няма никакъв смисъл да се съобразявате с тях!
--------------------------------------------------------------------------------
Въпросът е как да не изглеждате тъп за тъпаците.
Ето някои мои съвети по въпроса:
1. Прекъсвайте събеседника си! Колкото по-образован и умен вашият събеседник, толкова по-често го прекъсвайте. Така в очите на зрителите, той ще изглежда много по-малко умен, отколкото е, а вие много по-умен, отколкото сте, макар и да сте тъп.
2. Прекъсвайте събеседника си, точно когато стигне до най-важната и съществена част от изложението си. И тъй като не сте в състояние да прецените коя е важната и съществена част от изложението му, прекъсвайте го винаги когато можете, а когато не можете, обявете прекъсване заради реклами.
3. Гледайте умно. За разлика от умното говорене, което няма как да научите, умното гледане лесно ще ви се отдаде след съответните упражнения пред огледалото.
4. Въртете сe на стола си, въздишайте раздразнено и правете разни движения изразяващи загриженост и безпокойство. С тяхна помощ, ще внушите на зрителите, че имате да кажете нещо много важно, но се въздържате да прекъснете госта си. Това въздържане не бива да ви попречи в края на краищата наистина да го прекъснете. Още по-добре ще бъде, ако от време навреме прибавяте към обезпокоителните си движения възклицания като " Да ама...”, " Ама нали...”, "Добре де, обаче...”, " Ама това как ще…” "Ама верно ли!?" .Или направо му хвърлете в лицето "Ние това и преди сме го слушали...."
5. Задавайте отрицателни въпроси. Отрицателни въпроси са въпросите, които започват с частичката „не” и „няма”. Чрез отрицателните въпроси ще покажете гражданско чувство, загриженост към обществените явления и съпричастност към съдбата на зрителите и слушателите.
За предпочитане е да задавате отрицателните си въпроси по злободневни явления, но ако, поради тъпотата си не можете да схванете кое е злободневно, трябва да си приготвите готови отрицателни въпроси. Готовите отрицателни въпроси могат да бъдат подредени в следните основни видове :
- Общи отрицателни въпроси. Общите отрицателни въпроси могат да се задават винаги, на всички, навсякъде и по всяко време, а също и ни в клин ни в ръкав. Примери : " А това няма ли да навреди на националните интереси ?", " А това няма ли да затрудни бюджета ?" – последният пример е особено сполучлив за прикриване на тъпотата Ви, тъй като въпросът предполага познания по изпълнението на бюджета, каквито вие разбира се нямате.
- Отрицателни въпроси на които отговорът е ясен и предварително известен. Например :
" А вие по съвест ли действате, или по нареждане отгоре ? А вие бихте ли се отказали партийните си пристрастия заради общото благо ? А вие не сте ли корумпиран ? А вие не сте ли част от задкулисието ?"......
/ Забележка/ : Не бива да прекалявате с привидно увлекателни въпроси като " А имате ли доказателства, че не сте извънземен?" и " Вярно ли е това, което се говори за сестра ви ?”, защото тези въпроси вече са разобличени като тъпи. Вместо тях може примерно да попитате : " А вярно ли е, че имате офшорни фирми на островите Ронго-Ронго и Рапа Нуи ?"
На пръв поглед тези въпроси могат да изглеждат тъпи, защото са тъпи и може да изглеждат обидни за събеседника ви, защото са обидни за събеседника ви. Това обаче не бива да ви притеснява. Събеседникът ви няма да се обиди, а напротив - ще бъде благодарен на тъпите ви въпроси! Те ще му дадат възможност да заяви, че действа по съвест, а не по нареждане отгоре, че би се отказал от партийните си пристрастия заради общото благо, че не е корумпиран, че няма нищо общо със задкулисието и че няма офшорни фирми на остров Ронго-Ронго, макар това въобще да не е остров.....
-------------------------------------------------------------------------------
Задължително трябва да имате и последващият набор с тъпотии от сорта на:
"А това добре ли ще е за България ?". "А това с какво ще помогне да бедните, нещастните, безработните и пенсионерите ?" " Ама нали пак ние, данъкоплатците ще плащаме?" " А как се живее с такава малка пенсия ?" "А как се живее с такава малка заплата?" "Да, ама знаете ли, че София не е България ?" "А чичо Бончо от село Онуфрево ще разбере ли за какво става дума ?"....
6. За да изглеждате така, сякаш търсите някаква скрита истина в отговорите на събеседника си, макар въобще да не знаете какво търсите, задавайте често следните кратки, но основополагащи въпроси: " Кой, кой, кой? " или "Кои?” /особено злободневен въпрос/, а също "къде” и "кога”.......
Успехът в кариерата ви е сигурен, ако положите необходимите за целта, наглост, безхаберие, безочие, непукизъм, безотговорност, продажност и подлост!
Боже! Готов съм за преподавател по журналистика, баси!
Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той?
България ми прилича на този мой Марчо, загубил всяка надежда, всяка перспектива, всякакъв смисъл. Или както бях писал преди 5-6 години – България прилича на гробище от скръстени ръце. Ако някой успее да предизвика народа да се събуди от тази летаргия, от това бездействие, от това безверие, ако го накара да повярва, че може, да се амбицира, да запретне ръкави и да започне да работи мъжки, както японците след Втората световна война – ще оправим България за две години. Иначе пропадането ще продължи. Макар че тук не е имало нито световна война, нито природно бедствие. Има обаче нещо по-страшно – има война между самите нас, има голямо духовно бедствие.
„Заговорът на Калигула“ е може би най-жестоката моя драма. В нея обвинявам народа – че сам избира, издига и овластява своите тирани. Че сам им дава правото да го потискат, да го унижават, да го ограбват, да се отнасят към него като към покорно стадо овце. Съжалявам, че го казвам, но е вярно.