Чухме се с Крум(Regulator) вчера сутринта и... едвам се навихме един-друг да видим има ли сняг на планината, защото в София още не валеше, въпреки че Емил Чолаков беше обещал. Взехме по едно дете (нали имаме избор, че имаме по повече) и газ към Кокаляне. Отправната точка я определихме по пътя - Санаториума. Нямаме много снимки, защото нямаше кой да снима, но при спиранията каквото снимах, ще го кача. Владо (verter) да не чете, защото.... така. Та..
С набирането на височина теренът се променяше от сух на леко кален, на леко снежен, на по-снежен. Имам клипчета от борд-камерата, ще кача и от тях нещо. За протокола, Крум е минавал по този маршрут веднъж, в неснежно време, а аз още по-малко, т.е. 0 пъти. Поради този незначителен факт се обърквахме около 47 пъти. Възможните разклонения бяха около 49, много ги уцелихме, но на някои се бъркахме по 2-3 пъти. Зимна приказка:





В по-високата част имаше повече сняг по дърветата, отколкото по земята и зариваше джиповете при минаване, особено водещия.



Едно от объркванията. Някъде между 6-тото и 14-тото. GPS-а го включихме към 35-тото, щото... сме мъже!




Времето не беше много подходящо за снимки (или поне с моите умения), мрачно, студено, но същевременно тихо и красиво, за разлика от София, където вечерта ни посрещна валеж и студ...















Тази снимка има видео продължение. Казвах му на Крум, че му е малък джипа, а той- НЕ. Ето как изчезва в храстите:



Следва...