Tweet
С набирането на височина теренът се променяше от сух на леко кален, на леко снежен, на по-снежен. Имам клипчета от борд-камерата, ще кача и от тях нещо. За протокола, Крум е минавал по този маршрут веднъж, в неснежно време, а аз още по-малко, т.е. 0 пъти. Поради този незначителен факт се обърквахме около 47 пъти. Възможните разклонения бяха около 49, много ги уцелихме, но на някои се бъркахме по 2-3 пъти
. Зимна приказка:В по-високата част имаше повече сняг по дърветата, отколкото по земята и зариваше джиповете при минаване, особено водещия.
Едно от объркванията. Някъде между 6-тото и 14-тото. GPS-а го включихме към 35-тото, щото... сме мъже!
Времето не беше много подходящо за снимки (или поне с моите умения), мрачно, студено, но същевременно тихо и красиво, за разлика от София, където вечерта ни посрещна валеж и студ...
Тази снимка има видео продължение. Казвах му на Крум, че му е малък джипа, а той- НЕ. Ето как изчезва в храстите:
[QUOTE=edoors;2022431]Тук, някъде, решихме, че няма да се връщаме назад. Ще продължим към Пасарел. И... отново към гората. Тази част беше много интересна. Хем малко кал, хем сняг, хем коловози. Поиграхме си и начешахме крастата и то, без да вадим лопати, въжета, колани и т.н.
Дори новата лебедка на Крум не влезе в употреба!
Коловозите бяха сериозни. Може да отида пак, когато реша да сменям масло....
И така бяха "изрязани", все едно са копани с багер...
Крум реши да се преоблече в "пробната". Не се наложи да го вадя с лебедка...
Поредния тупик..
Спряхме да забодем по някое залче, прокарано с винце от Широка Мелнишка Лоза...
Малко пози:
... и газ към Пасарел...
Следва...