Обиколка по билото на Берkoвckия Балкан- Част 5

Изкачването на вр. Ком беше бавно, но за сметка на това- продължително. Подскачахме, пробуксувахме, но се движехме, бавно и уверено. Спряхме на върха, слязохме и... усетихме студа. Термометърът показваше около 11 градуса, но вятърът ни караше да треперим. Иван се пооблече, а аз продължих да се правя на мъж. Нали съм от офройда...

Снимка за спомен на Вазовия камък, ама в гръб:

Тук изпитвам реакцията на лавината. Северния склон на вр. Ком е почти отвесен. Преди 20-ина години, при бране на боровинки, си изпуснах берачката и ми отне половин ден да си я взема. Сега съм на около два метра в нищото, само за да докажа, че изобщо не съм дебел, респективно тежък и ако Иван не ме беше спрял... абе... добре, че ме спря.

Поглед на запад:

... и на северозапад:

на изток:

и... навсякъде:

Поради разбираеми метеорологични причини, не се застояхме много. Спуснахме се секунди преди дъждът да ни застигне. Щеше да има бобслей... По път Иван предложи да нагледаме пейката и масата, която са направили със Злати и ЛРЕ. Констатира лек дефект, но каза, че на 15.06. ще има профилактика.

И джипките, гледани от пейката:

Снимки, като тези долу, не знам как да ги коментирам:

Това са последните снимки от разходката. Малко по-късно останах без чистачки и карах така 30-40 км, като Тодор Колев (Лека му пръст). Спускането към хижата все още е невъзможно, както бях установил и на 1 май, та за това през Петрохан и по шосето, та до...