Следващото съоръжение- последната построена гранична застава. В Северозападния край наблюдавам, че последните и най-съвременни военни обекти, строени по соц-а, първи се изоставят, разграбват и разрушават до степен нито да е годен терена, нито да се ползва. Същата е съдбата на авио-база Габровница, на Военния лагер в Беpkoвица и т.н.



Още едно съоръжение, което дружно предположихме, че е стойка за антена, ама дали е така...



Тук ни предстоеше да газим малко сняг, който свършваше подозрително близо до ръба... Тъй като при предишните снегогазения се подлИзвахме странично, спряхме, за да огледаме.






... е добре, де... Иван гледаше! Аз.... позирах:



По едно време ми стана неудобно, ще гледам и аз. И както си гледам, виждам това:



WTF?



Иван имаше отговор и на тоя въпрос. В тая цев се зареждала сигнална ракета. Нищо неподозиращият нарушител, решил да се спасява на запад, настъпва зарити някъде жички и ракета... "бум", при което батковците граничари дотичкват и арестуват изменника, под вещото ръководство на някой старшина.

Но да се върнем на снежното ни предпятствие. След огледа се стига до редовното: "Как няма да минем, бе? Ние сме от Офройда..." Ето:



и минахме.

Още от загражденията:




Тук трябва да спомена, за който не знае, че въпросния кльон изобщо не е Държавната граница. Тя е определена от гранични коти, на които от едната страна пише НРБ, а от другата SFRJ. За тази година ние бяхме първите по тези места, но предната вечер бях обещал на момчетата от Гранична полиция, че няма да правим простотии и почти не сме нарушавали дори 300-метровата зона, а какво остана, да вземем като оня нарушител Търтьо, да пикаем от сръбската страна. Не че щеше някой да ни спре, защото Граничните полицаи още дават нарядите си в града.

Друго интересно тук са отдавна изоставените няколко сребърни мини, които са дали името на местността и заставата- Сребърна. Ето една от тях:



Продължихме с уговорката да спрем за кратък обяд, непосредствено преди стръмното изкачване на вр. Ком, което от западната страна, особено в условията на задаващият се дъжд, си е интересно. Миналата година са бушували сериозни пожари тука:



Това на живо изглежда много по-стръмно:



Мястото ни за обяд. Човекът и машината:



Разбира се, на поредната страхотна, но и леко духовита гледка:



Дежурните снимки на джипките:









На следващата снимка Иван отваря "артелната". В Дефендъра има почти 50-литров хладилник с фризер. То не са консерви, мръвки, зеленчуци и кой знае какво още. А.. и ледена бира...



Предполагам ще ме извините за малко, че ми се напълниха устата и заеха ръцете. След малко последната част от снимките, защото дъждът ни сгащи след Ком...
Следва...