Tweet
Тръгнах сутринта от София с мотора на Мишо69, минах взех и моя, после с "навигацията" наречена чичко Фър, се отправих към Кърджали.
По пътя спрях в един турски ресторант, на около десетина километра след като слязох от магистралата, там една кадъна в жълта рокля, се нахвърли към мен с намигвания....
Огледах се наоколо, нямаше никой друг освен 3-4ма тираджии, които пиеха някакъв чай с много захар, поръчах си един таратор, оказа се сух, поръчах и едни шишчета от нещо си и зачаках.
По пътя след мен се движеха Данко и Ети, получих поръчката, хапнах и поисках сметката, отговориха ми, че приемат само ЕВРО...., в неделя пак спряхме там, но вече всичките за да им докажа, че в България вече левовете не вървят....
Както и да е, от там спрях при Иво Хусаберга в Хасково, той тамън да ме черпи турско кафе и влязоха две напористи дами, който купиха една кола, през това време дойдоха Данко, Ети, Барни и компания и ние потеглихме...
Пристигнахме в бивака точно когато всички вече тръгваха за хилклаймбинга....Жоро само ми каза, карай след мен Чинел и няма да загубиш, помислих си, че отиваме в някоя близка гимназия, но не се оказах прав.
След около 7-8 километра влязохме в една кариера за тебешир, всичко там беше бяло като в склад за гипсокартон в Мировяне....
Записахме се, дадоха ни номера и първата изненада за деня беше, че таксата за участие е отпаднала, УРА за Ники, до тук добре.
После поразгледахме трасето с Жоро, и аз като професионален зрител изразих моя скептицизъм, относно качването по тия скали...за всеобща радост сгреших.
Почна се някъде към 19:10...опитите бяха кой колко иска, но до 21:30, после не се броеше....
Изведнъж видях Марти, най-после се беше качил на правилният мотор......
Представители на Ройтерс работещи там още от създаването и, се опитваха да си намерят най-доброто място за снимане....респект за което.
Това мисля, че е Тарзан старши, ако греша Жоро ще ме поправи после...
На слизане беше така.....
Митко Митков с Хусаберга...
Я да пробваме това бЕлото как е...
Митко Митков
Много буен кон караше, много
Надявам се и тази прекрасна фея да пусне нейните кадри също, все пак баща и сътвори този чудесен спектакъл.
Мишо Иванов, много добро каране направи, много.
Мартин Иванов, беше на три часа секс преди да се пусне и коленете му трепереха много....
Веригата ХХL Ендуро набира скорост и вече е фактор в този спорт...ма така е щом с него се е заел самият Ron Jeremy from Stara zagora!!!
И Данко би трябвало да се включи със снимки на по-късен етап....
През това време моя и на Мишо мотора, гледаха и се учеха кое и как се прави....
Накрая Ники награди Митко с тази лепенка, беше разбра, че на следващия ден ще му е нужна, за да поведе част от състезателите на плаж....
С тези кадри завършвам хилклаймбинга /така и не разбрах как се пише на български тая дума/....
Вечерта в бивака Ники поднесе поредната изненада, ядене, пиене, агне и какво ли не на корем за всички, при това без пари.....чак тогава разбрах защо чичо Петьо е тук....а аз си мислех, че е заради мен, да ме черпи за мотора.
Хапнахме и Ники направи брифинг, много му се подхилквахме като ни каза, че ще е тежко и изморително, и че ни задължава да почиване на всяка контрола по 10 или 20 мин.
Каза също, че ще спечели този който кара бавно и сигурно без да дава газ в началото, което отново накара много "рейсъри" да се усмихнат под мустак.
Изобщо човекът каза всичко което трябва да се каже на един такъв брифинг, без да е преувеличил или намалил нещо, за съжаление повече от половината състезатели го разбраха по трудния начин....
Аз веднага след брифинга отлетях за хотела, така бях обещал на жената в къщи, звъннах и от стационарния телефон на рецепцията, оправдах се с Ники и дългия брифинг, и заспах.
Сабале станах в 5:43, на рецепцията ми казаха, че кафе ще пия най-рано към 7:30, тогава заминах пеша до автогарата в Кърджали, там поръчах едно кайве шербетлия, купих си вчерашният Стандарт и се отдадох на релакс в сутрешната прохлада.
След прочетените "новини" във вестника ми се пр......ра и се прибрах в хотела, дадох всичко от себе си в тоалетната и слязох на закуска....
После газ към бивака, там вече ме чакаше моя добър приятел дедо Петьо, така ме посрещаше едно време и моя дядо на когото съм кръстен, когато си отивах на село за ваканцията....
Седнал на пъна в двора, сипал си от разредената сливова която беше вече свършила по това време на годината и ме чакаше да му покажа бележника си.
Ехххх, спомени, спомени.....
Нямаше как, наложи се да го прегърна, така ми се доплака, но се въздържах, все пак бях дошъл на състезание, а не на другарска среща.....
С чичо Петьо пийнахме по една биричка, пожелахме си успех взаимно и потеглихме за старта, аз обаче предвидливо си бях оставил ризницата в хотела, нещо ми подсказваше, че с нея ще умра още на първия час.
Старта беше даден, общ, около 50 участника излетяха все едно им искаха пари назаем, а аз изчаках да падне прахта, запалих мотора и потеглих по вече очертаните следи.....не виждам добре вече и GPS-а само ми пречеше в храстите.
Някак си се добрах до първа контрола, пих вода, починах десетте минути и пак потеглих, през цялото време си повтарях съвета на Ники да не се дава много газ, викам си, добре че каза така, че иначе аз и без това не мога да давам газ....
От там се добрах до втора, но тя била в калта под един мост, а аз като стар бунак минах над моста и съм я прелетял, обаче трака се засича за отклонение в ляво и дясно, а не нагоре или надолу...
После се оказа, че сме минали преди изобщо да успеят да дойдат там тези които трябваше да ни запишат, така че там контрола не е имало.
На трета контрола която беше в едно ресторантче на брега на язовира, пихме по бира, починахме и сина на чичо Петьо, Румен ми помогна много, БЛАГОДАРЯ му за което, момчето ми донесе вода, полях мотора, полях се и мен и потеглих....
Четвърта контрола не я помня много, но на пета имаше едни скокове във водата, едни нимфи с бански, бе все едно си на Ривиерата...и това пропуснах за съжаление, веднага си спомних с каква заръка ме пусна жената на това състезание....
Пета контрола минах без да усетя и на 6-та по средата на трасета настигнах по незнайни причини първите, Пламен от Варна, Кокера, Ети, Данко и още 6-7 други, докараха бензина, заредихме групово и Ники пак каза, от тук нататък е хард Порно, който не ми става да не тръгва...
Аз тамън мислех да се отказвам, но водата с която се поливах в изобилие и пиех включително, ми създаде илюзия, че мога да продължа.....
Продължих естествено, на следващата не знам коя подред контрола ни чакаше една нимфа по бански и раздаваше вода и безалкохолни на корем...това не беше мираж все още, а една приятна реалност, точно тя ни даде пак сили да продължим, но не за дълго......а и времето вече напредваше, беше към18:00 часа, там някъде умората, жегата и ГЛАДЪТ си казаха думата, почнаха да ми се появяват едни сенки и кръгове пред очите, започна да ми се качва една горчива течност в гърлото, щях да повърна всеки момент, а теренът беше много спънат, само първа бавна, напредвах с по километър на час....
Бях настигнал Закса от Шумен, а зад мен беше останал Данко, Пейо и незнайно колко други колеги.......
Със Закса решихме, че е време да си лягаме, легнахме и се обадихме на Ники да праща лодка, от тук нататък тръгвах само в ковчег......
След около час се появи един вятър който ни вдъхна малко живот, а и ние трябваше да се доберем до брега на язовира, но се намирахме на едни отвесни скали и работа беше много сериозна.
Изчакахме Данко и Пейо, и заедно за около час изминахме още 3 километра, преди да излезем на брега на язовира, където вече ни чакаше лодката.
Казахме на момчетата, или да натоварят сами моторите, или да ги зарежат и да ни закарат до най-близката кръчма.....
Те обаче се оказаха много сериозно и след нечовешки мъки, под зоркия ми премрежен поглед ги качиха...Моя и на Данко
После на Пейо и Закса....
Пейо, колко много живот ни вдъхна тая лодка, чак ни се прииска да продължим....
Пътувахме час и 20 минути повода, в лодката имаше безалкохолни и минерална вода, гледките бяха прекрасни и кръвта ми се връщаше във вените.
Разтоварването, вече имах мерак и за снимане даже, сами и само да не си намокря краката....
Последният беше моя, защо ли се качих първи не знам....
От там след 5 километра стигнахме финала, по ГПС сме изминали 80км от трасето /преди да ни приберат с лодката/, което общо е било към 120.
Това състезание ще остане в историята като най-приключенското с наченки на СЪРВАЙВЪР в него, на борба с духа, с тялото и с ЖЕГАТА, която беше на 40 градуса през целият ден.
НИКИ сървайвъра създаде, организира и проведе най-запомнящото се и най-уникалното състезание правено някога в България.
Респект НИКИ, ти за пореден път доказа, че си най-големият. БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО.
Сигурно имам още какво да напиша, но засега ми писна и ако се сетя ще добавям. няма да е лошо и групата на плажуващите да драсне некой и друг ред..