-Г-н Киров, удовлетворен ли сте от днешната присъда срещу похитителите ви?
-Аз не разглеждам нещата по този начин. Вътрешното убеждение на съда е, че те са виновни и съответно им присъжда съответните присъди. Мен ме удовлетворява първата част – убеждението на съда, че това са виновните лица. Реално присъдата е максималното, което може да бъде дадено от съда заради това, че похитителите са се отнесли жестоко към хората. Тоест съдът е увеличил с 1/2 наказанието. Но аз не бих искал да коментирам големината на наказанието – щом тя е максимална, значи съдът е убеден, че те са виновни, а виновните си носят наказанието.
-Тази присъда връща ли доверието към съда и какви са очакванията ви за изхода на делото при последна инстанция?
-До изхода на делото има още две инстанции, защото може присъдите да претърпят промени. Моето доверие или недоверие към съдебната система не искам да коментирам, но като се има пред вид, че в обществото битува мнението, че съдът не си върши работата, мисля че това ще върне доверието до известна степен. „Връщане“ на доверието е силна дума, но тази присъда би повлияла благоприятно върху мнението на хората за съда.
-Питам ви за доверието, защото не бяхте в съдебната зала, за да чуете присъдите…
-Когато давах показания в едно от първите заседания по делото, аз помолих съда повече да не ме викат. В залата няма да покажа злорадство или недоволство… Няма за какво да присъствам там.
-Съдът ви присъди исканото от вас обезщетение. Ще водите ли паралелно дело, за да си върнете парите от откупа, който сте платил за свободата си?
-По отношение на самия откуп държавата не предяви иск. По този начин трябва самите пострадали или по-скоро тези, които са платили откупа, да предявят иск. За да се предявят такива искове обаче, трябва да има виновни – не може да се предяви иск за откупите, докато няма осъдителни присъди. Това означава делото да приключи на последна инстанция и тогава да бъдат внесени подобни искове. От друга страна, никъде никой не отговори какво е станало с тези пари, нито пък е доказано, че някой от подсъдимите има пари, хотели, яхти – изобщо някакво имущество, за да се предяви такъв иск. Моето лично мнение е, че тези пари, платени за откупа, никога не могат да бъдат възстановени и това е едно напразно губене на време. Не се интересувам от размера на присъдите, няма да се интересувам и от възможностите за връщането на откупа. Това би отнело време и би ме натоварило, а не бих искал да се товаря с допълнителни неща.
-Това няма ли да даде лош пример за останалите от пострадалите и те да се откажат от претенции?
-Аз не съм длъжен да се съобразявам с мнението и поведението и на другите хора, пък макар в случая това да са мои колеги по нещастие. За мен обаче е абсолютно задължително парите, които е дал Ангел Бончев на организацията „Утре за всеки“, да му бъдат върнати. За мен тук държавата отново трябва да се намеси. Цяла България видя, че той насилствено и пред камерите даде тези пари – това, ако не е наглост…
Останалата част от интервюто можете да прочетете ТУК.