Tweet
- Проф. Халачев, кое е киното, за което си заслужава да се бием?
- Това е заглавието на една моя статия: „Киното, за което заслужава да се бием”. Аз мисля, че това е киното, което е обърнато към проблемите, които хората имат в момента – семейни, финансови. Проблемите на обществото ни не са малко. Преди всичко, в тази насока трябва да се прави кино. Би било по-полезно да коментираме чрез изкуството тези нередности, отколкото да ги коментираме на улицата.
- Смятате ли да въведете някакви промени в НАТФИЗ - в ръководството, в начина на преподаване?
- Не смятам да правя никакви промени. Нашата академия в последните години се движи много целенасочено и аз смятам да продължа движението на предишния ректор. Нашата цел е стабилизиране на структурата и промяна на програмите. Това е най-важното нещо, което трябва да направи всеки един университет – да определи какво представляват плановете на отделните специалности и програмите, по които се обучават студентите. Идеята е, когато завърши, студентът да работа по специалността си. Ние преподаваме традиционни изкуства по методи, измислени преди повече от 2000 години, но се изискват и постоянни промени. Това е еволюция, която подготвя учениците за периода след завършването им. Ние подготвяме студентите за работа не само у нас, а и в целия Европейски съюз и в целия свят. Даваме им възможност да пътуват. Толкова много участия в международни програми, колкото имат нашите ученици през последните 7 - 8 години, никога не е имало.
- Вие също пътувате много. Кое е мястото, което ви е направило най-голямо впечатление?
- Да, това е част от работата ми. Много обичам да пътувам, да опознавам различните хора и култури. Еднакво ми е приятно в блатото на Мозамбик и в едно чисто и подредено място като супермодерния Сингапур. В действителност, за мен бе голямо удоволствие едногодишният ми престой в Сингапур. Самата Европа също ни предоставя много възможности – Швеция и Испания са прекрасни страни.
- Обиколил сте и цяла България. Имате ли любим кът?
- Моето най-любимо място в България е Странджа планина. Моят род е от там. Това е краят, където се връщам с удоволствие. Познавам страната ни изключително добре, тъй като работата ми го налага. Запознат съм с историята, географията и индустрията на България. За съжаление, последното вече липсва. Ако трябва да говорим за индустрия в страната ни, ще трябва да използваме минало време, тъй като в момента тук такава няма.
- Една от книгите ви е със заглавие „Документалното кино – начин на живот”...
- Определено то беше мой начин на живот около 40 години. Заглавието на тази книга е насочено главно към младите хора. Аз завършвам по следния начин: „Ако вие смятате, че можете да живеете по този начин и че ви е интересно да работите и да посветите живота си на тази професия, тогава документалното кино е вашият начин на живот”.
- Кое ви носи по-голямо удоволствие – да стоите зад камера ли, или да пишете?
- Не бих могъл да избера едно от двете. Писането ми носи голяма радост. Разбира се, страхотно удоволствие е и правенето на кино.
- Много млади таланти от НАТФИЗ работят в нашумелите телевизионни продукции. Според вас телевизията по-печеливша ли е от театъра и дава ли им по-бърз старт в кариерата?
- Много се радвам, когато виждам студентите ни да се развиват добре. В тези продукции, освен актьорите, които виждат всички, работят и много наши драматурзи, оператори и режисьори. Това са все наши хора, с които много се гордеем. Радвам се, когато студентите ни участват в подобни проекти, стига те да са приятни и да радват хората. Да, телевизията и киното им носят по-бърз успех. Там обаче има изключително много техника. Какво им дава театърът? Той се прави така, както се е правил преди хиляди години. Сцената е сцена и нищо не може да се скрие. Хубаво е да се връщат младите ни таланти към театъра, тъй като именно той ги кара да се замислят дали е достатъчна само технологията, за да се направи нещо силно, или е нужно нещо повече. Много ми се иска младите ни актьори никога да не забравят театъра, защото така ще се чувстват много по-разсъждаващи и пълноценни.
- Какво обичате да правите в свободното си време и имате ли хоби?
- Хобито е моята професия, но когато не снимам филм, не пиша и не преподавам, обичам да прекарвам свободното си време със семейството и приятелите си. Занимавам се активно и със спорт – играя тенис, плувам, карам ски. Ходя и на лов, когато имам време. Обичам да бъда сред природата.
- Коя е личността, на която най-много се възхищавате и която най-силно ви вдъхновява?
- Труден въпрос. Ако изброя 10, ще пропусна 20. Имам много любими автори. Сред тях са Хемингуей и Чехов. Уча се от Фелини, който много харесвам. Сред българските оператори харесвам Атанас Стасев. Възхищавам се на Виторио Стораро, който е един изумителен съвременен оператор. Той притежава дълбочина на мислене и аз съм наистина голям почитател на неговата работа. Имам и много любими композитори, повечето от класиката. Просто се възхищавам на хора, които са направили нещо ценно в живота си.