Екипът от Центъра за космически полети "Годард" също бил стъписан, когато видял резултатите от тестовете. "Знаехме, че материалът е добър абсорбатор, но въобще не сме си и помисляли, че ще успее да прихване от ултравиолетова до далечно инфрачервена светлина. Това е много обещаващ материал. Той е здрав, лек и изключително черен", коментират иженерите Мануел Кижада и Ед Уолак.
По думи на ръководителя на проекта Джон Хагопиан на отразителните тестове са получени екстремно добри резултати, показващи, че материалът е 50 пъти по-абсорбиращ от конкурентните продукти. "Въпреки че други учени се хвалят с почти перфектните си поглъщащи материали, които се справят добре с ултравиолетова и видима светлина, нашият материал е много по-напред, поглъщайки множество дължини на вълните от ултравиолетови до далечно инфрачервени. Никой досега не е постигал такъв успех."
Материалът представлява тънък пласт въглеродни нанотръби – кухи и с множество стени тръби, които са 10 000 пъти по-тънки от човешки косъм. Нанотръбите са под ъгъл 90 градуса от повърхността, на която са поставени. Те могат да се ползват върху много различни повърхности, като силиций, силициев нитрат, титаний и неръждаема стомана, като това са материалите, които най-често се ползват за космически научни инструменти.
НАСА вече мислят върху практични приложения на материала, най-очевидният от които е потискане на светлината при чувствителна апаратура. Повърхността може драстично да намали отражението на оборудване в дълбокия космос, което вече е на предела си на засичане на слаби и далечни източници на светлина.
Сред по-неочевидните ползи е, че материалът може да се ползва и за охлаждане. Колкото по-черна е една материя, толкова повече горещина отблъсква тя. Заради този факт покритието може да се ползва върху уреди с цел намаляване на топлината.
Материалът е много по-лек от досегашните си еквиваленти, а теглото е ключов фактор за всеки товар, изпратен в космоса.