Вулканът е само 70 метра под повърхността на водата и изхвърля магма на 19 до 25 метра във въздуха. Водата буквално „ври“.
Наложила се евакуация на част от жителите на най-близкия град Ла Рестинга, намиращ се на най-южната точка на Ел Йеро, забранено е движението на плавателни съдове в района. Самолети нямат право да летят там. Въздухът е пропит с остра миризма на сяра.
Вулканът изхвърля повече и повече отломки от камъни във въздуха.
Регионалното правителство на Канарски острови обяви „жълта“ степен на опасност – втора от 4-степенната скала. Властите обявиха призив за нова евакуация.
Ето видео:
Испанската Гражданска защита затвори два от плажовете на Ел Йеро заради потенциалната опасност от токсичност на изхвърляните от вулкана газове. Решението било взето, след като на служител от националната географска служба му призляло, докато измервал нивата на въглероден двуокис на мястото. Наложило се и оказването на медицинска помощ, съобщава испанската телевизия.
Жител на Ла Рестинга разказа пред британския The Telegraph, че се наблюдава и странно поведение на котешката популация. Животните били привлечени към бреговата ивица до водата, където намирали и се хранели с мъртва риба. "Мислехме, че това е някаква много рядка порода котки, за която е нормално да яде мъртва риба", споделя учудването си мъжът.
Изригването на вулкана е резултат от многобройните земетресения, люлеещи Канарските острови от юли насам.
От 17 юли до 27 юли бяха регистрирани общо 320 земетресения. На 25 август беше установена хоризонтална
Към края на септември трусовете зачестиха до над 150 в рамките на 24 часа, заради което бяха евакуирани няколко семейства от зоната с най-голям риск. Експертите започнаха планирането на евакуация за целия остров.
Ситуацията усложни нов трус между 4.15 и 4.20 часа сутринта на 10 октомври, когато вече имаше ясни индикации, че изригването на вулкана може би е започнало. На 7 ноември се появи пукнатина, през която започнаха да извират мехурчета.
Последното изригване на Ел Йеро е било през 1973 година и продължило месец.
Ел Йеро е най-малкият, най-южният и най-отдалеченият на запад остров сред Канарски острови (Една от автономните области на Испания) в Атлантическия океан, намиращ се на 100 километра от бреговете на Африка.
Разделен е на три общини - Валверде, Фронтера и Ел Пинар.
Ел Йеро е с вулканичен произход като останалите на архипелага, но е изключително красив и зелен. Природата му е уникална и богата, но животинският свят - ограничен. Срещат се най-вече гущери, змии, зайци.
Ел Йеро е един от седемте острова на архипелага. Площта му е 268.71 квадратни километра, а населението - 10 960 души (според преброяването през 2010 година). Той е и най-младият от Канарските острови - геоложката му възраст се оценява на 1.12 милиона години.
На 22 януари 2000 година е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Разработва се план за превръщането му в първия остров в света по общи възобновяеми енергийни доставки.
Бил е смятан за края на света поради мястото му в архипелага и е използван като географски нулев меридиан до приемането на Гринуич.
90% от бреговете му са осеяни със стръмни скали, някои от които достигат 1000 метра височина. Пясъчните плажове са малко и трудно достъпни. Най-високият връх на острова е Малпасо - 1501 метра надморска височина.
Ел Йеро е островът с най-голяма гъстота на вулкани на Канарските острови. Кратерите са повече от 500 открити и 300 закрити от последните потоци лава. Има 70 пещери.
През лятото средната температура на въздуха на северното крайбрежие е 26 градуса, а на южното - 30 градуса. През зимата градусите падат съответно до 20-21.5.
През XIX век островът е превърнат в"плаващ затвор" - място за политически и военни изгнаници.