Tweet
Пословицата, че надеждата умира последна, се оказва напълно вярна, а вече и научно обоснована, гласи проучването, публикувано в сп. Nature Neuroscience. То показва, че мозъкът игнорира лошите новини и обработва изключително лесно добрите.
Всеки участник в проучването имал за задача да даде мнение колко вероятно е да се случат 80 различни „неприятни събития“, сред които развод и раково заболяване.
След това им съобщили каква е реалната вероятност според статистиките. В част от случаите преценката била по-негативна от действителността, в други – значително по-позитивна. В края на сесията участниците в изследването трябвало отново да оценят вероятността всяко от тези събития да им се случи.
Тогава експертите наблюдавали интересната зависимост - имало ясна разлика в актуализираните оценки, но тя далеч не била еднаква при двете своеобразни подгрупи.
Доктор Тали Шарот, ръководител на изследването, дава пример с риска да се разболееш от рак, който се оценява на 30%. Ако участникът първоначално смята, че рискът е 40%, в края на експеримента намалявал оценката си на 31%. Ако обаче предварителната оценка на изследвания е 10%, те съвсем лекичко повишавали преценката за риска, дори след като са чули негативната статистика. „Научават малко, но не много“, заявява Шарот пред BBC.
Скенерът помогнал да се забележи слабата активност във фронталния лоб на мозъка на оптимистите, когато им се съобщава лоша новина. При песимистите въпросната част от мозъка, отговаряща за премислянето на последствия и прогнози, се активизира при чуването или четенето на негативна информация.
„Посланието „Пушенето убива“ не работи при хора, които смятат, че рискът да се разболеят от рак е малък. Делът на разводите е 50%, но хората не мислят, че вероятността лично за тях е такава. За това има фундаментална причина в мозъка“, казва д-р Шарот.