Израелски професор получи тазгодишната Нобелова награда за химия, която беше присъдена тази сутрин. Лауреатът е специалистът по материални науки Дан Шехтман, който е открил квазикристалите и техните възможни приложения.



За откритието си Шехтман разказва, че сутринта на 8 април 1982 г. при преглеждане на обичайните снимки от лабораторията открива нещо против законите на природата – кристали, чиито атоми не повтарят формите в структурата си, а вместо това изобразяват една шарка, преминавайки в друга, преминавайки в трета и т.н., без да се повтарят никога.

Докато Шехтман не го е видял с очите си, всички учени са били категорични, че такова нещо е невъзможно. За пример е дадена футболна топка – тя не може да бъде направена единствено от шестоъгълни полигони. Необходими са и петоъгълни, за да може сглобката им да оформи кръг. Останалите изследователи дори го изгонили от групата си, тъй като открията му били нелепи. Въпреки това той продължил проучването си в тази насока и в крайна сметка успял да намери достатъчно доказателства за квазикристалите.

Оттогава квазикристали са били намирани в природата, а шведска компания е успяла да регистрира наличието на такива крисали в някои видове стомана, където те играли роля на заздравител на метала. В момента учените работят по различни вариации на квазикристалите, като някои от тях вече се ползват в различни уреди и устройства като например тигани и дизелови двигатели.


В същото време стана ясно, че един от физиците, спечелили Нобел за физика вчера, не е повярвал, че престижната награда му е присъдена. Брайън Шмит сподели днес, че когато му се обадили в университета през нощта, за да му съобщят, че е носител на наградата, той помислил, че студентите му се шегуват с него. През годините като преподавател физикът бил привикнал учащите там от време на време да си правят добронамерени шеги с него.

Когато телефонът звъннал късно през нощта, а от другата страна се чула жена с изключително силен шведски акцент, казвайки му че той е спечелил Нобеловата награда, Шмит дори за момент не помислил, че това е истина. „Мислех си „Леле, студентите ми са успели да докарат много добри шведски акценти напоследък“. Когато обаче разбрах, че това не е шега, се почувствах както в момента, когато се роди първото ми дете. Коленете ми омекнаха мигновено“, завършва обяснението си Шмит.