Tweet
Много хора по света колекционират произведения на изкуството. Малцина от тях се хвалят с няколко скици на младия Пикасо или ранни натюрморти на Рубенс. Доскоро аз можех само да завиждам на подобни щастливци, но днес осъзнах, че и аз имам една уникална колекция на млад автор, който уверено върви към титлата "класик". Творчеството на този човек всички може да проследите тук - http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=24942, а аз съм убеден, че тепърва има какво да покаже. Та аз наистина съм горд притежател на най-голямата колекция от ножове с дръжки и кании, правени от Петър Петракиев( 5-ракиев). Май и самия той няма в себе си толкова от своите произведения.
Пепи е майстор на дръжките, ползва готови висококачествени остриета и има уклон към класическата финска школа на майсторите на "pukko" ножове. В ръцете му дори обикновенното буково дърво придобива екзотичен вид. Ползва разнообразни, но винаги естествени материали като различни видове наше и тропическо дърво, рог( нашенски елен или африкански бивол) и месинг. Каниите изработва винаги от естествена кожа. Но да не се отплесвам, тия неща сте ги виждали и ги знаете, уникалния му и самобитен майсторлък, естетския му вкус, златните ръце на майстор и окото на творец не са тайна вече за никой. За голямото му сърце няма да говоря, рядко има в наше време хора като него. Стига приказки, вижте уникалната ми колекция.
няколко снимки на цялата колекция в пълния и блясък:
За сравнение на размерите, молива до ножовете е дълъг точно 20 сантиметра:
Ето и първия ми 5-ракиев, от ранния му период. С острие от "разсъблечено" оранжево Банчо и дръжка от петнист бук, мозамбиканско венге( от държавата Мозамбик, с която аз съм дълбоко свързан), еленов рог и месинг. Това червеничкото е някаква специална, подобна на хартия материя, която уплътнява дръжката( това е малко наизуст, каквото съм чул):
Следващите три получих в един и същи ден.Като познавач на творчеството на 5-ракиев, си позволявам да считам, че тези ножове бележат навлизането му в неговия зрял и надявам се, дълготраен и продуктивен, период. Първия е с по широко Мора острие, по скоро Боуи, отколокото фински. Дръжката е от български орех, с малко мозамбиканско венге, еленов рог, месинг и червеничкото нещо:
Тези два ножа са с еднакви остриета, типични "финки", отново на Мора. Първия е с дръжка от мозамбиканско червено дърво, наречено умбила, с детайли от рог от кафърски бивол, месинг и отново червеничкото нещо. Този нож вече е окървавен на една типична българска Коледа и се представи повече от отлично при филиране на свински рибици и прочие операции:
Втория от тези братя по острие е едно униклано бижу, и с дръжката си от резбован еленов рог( с детайли от черен рог и месинг и червен акцент) напомня на самобитния резбарски стил на северните народи. Смея да поставя този нож в топ 5, дори и по-нагоре, произведенията на автора:
Последния нож( засега, аз няма да спра да колекционирам този автор) е един уникален дар, за който още трудно говоря( историята вижте тук - http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=80130). Дар от достойни хора, които с гордост и благодарност наричам свои приятели. С острие, излязло от ръцете на единствения ковач на истински дамаск в България - дядо Благо( за него казват, че си говори с метала и му казва какво да прави), с контура на класически, леко издължен Боуи и отблясъците на благородната стомана. Дръжката му е от оцветена северна елша, комбинирана с гравиран рог от кафърски бивол и месинг. Вижте съвършенството под формата на нож:
Тъй като колекционирания от мен автор излива изкуството си върху дръжките на ножовете, вижте без излишни коментари отблизо работата му:
Освен дръжките, 5-ракиев изработва и страхотно красиви, но в същото време здрави и функционални, кании от естествена телешка кожа. Те също са повлияни от финския стил( освен една класическа кания за Боуи тип острие), а резбите и шарките по тях им придават характерен колорит:
Това е то моята безценна, и надявам се растяща за вбъдеще, колекция. Щастлив съм, че я притежавам, но още по щастлив съм, че този уникален майстор и творец е човек, който имах късмета да срешна тук, в нашия Форум. Малцина са благословените да се наричат майстор и да могат да продължат и обогатят традициите на българското ножарство. Петър Петракиев е точно такъв човек и му желая още поне 100 ползотворни творчески години.
Ето и един финален поглед към моето имане:
ПП - Дъската, върху която са снимани ножовете, е топола, извадена при почистването на язовир Въча. Вече е обработена и ще служи за фон, на който да мога да подредя и покажа ножовете.
Пепи е майстор на дръжките, ползва готови висококачествени остриета и има уклон към класическата финска школа на майсторите на "pukko" ножове. В ръцете му дори обикновенното буково дърво придобива екзотичен вид. Ползва разнообразни, но винаги естествени материали като различни видове наше и тропическо дърво, рог( нашенски елен или африкански бивол) и месинг. Каниите изработва винаги от естествена кожа. Но да не се отплесвам, тия неща сте ги виждали и ги знаете, уникалния му и самобитен майсторлък, естетския му вкус, златните ръце на майстор и окото на творец не са тайна вече за никой. За голямото му сърце няма да говоря, рядко има в наше време хора като него. Стига приказки, вижте уникалната ми колекция.
няколко снимки на цялата колекция в пълния и блясък:
За сравнение на размерите, молива до ножовете е дълъг точно 20 сантиметра:
Ето и първия ми 5-ракиев, от ранния му период. С острие от "разсъблечено" оранжево Банчо и дръжка от петнист бук, мозамбиканско венге( от държавата Мозамбик, с която аз съм дълбоко свързан), еленов рог и месинг. Това червеничкото е някаква специална, подобна на хартия материя, която уплътнява дръжката( това е малко наизуст, каквото съм чул):
Следващите три получих в един и същи ден.Като познавач на творчеството на 5-ракиев, си позволявам да считам, че тези ножове бележат навлизането му в неговия зрял и надявам се, дълготраен и продуктивен, период. Първия е с по широко Мора острие, по скоро Боуи, отколокото фински. Дръжката е от български орех, с малко мозамбиканско венге, еленов рог, месинг и червеничкото нещо:
Тези два ножа са с еднакви остриета, типични "финки", отново на Мора. Първия е с дръжка от мозамбиканско червено дърво, наречено умбила, с детайли от рог от кафърски бивол, месинг и отново червеничкото нещо. Този нож вече е окървавен на една типична българска Коледа и се представи повече от отлично при филиране на свински рибици и прочие операции:
Втория от тези братя по острие е едно униклано бижу, и с дръжката си от резбован еленов рог( с детайли от черен рог и месинг и червен акцент) напомня на самобитния резбарски стил на северните народи. Смея да поставя този нож в топ 5, дори и по-нагоре, произведенията на автора:
Последния нож( засега, аз няма да спра да колекционирам този автор) е един уникален дар, за който още трудно говоря( историята вижте тук - http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=80130). Дар от достойни хора, които с гордост и благодарност наричам свои приятели. С острие, излязло от ръцете на единствения ковач на истински дамаск в България - дядо Благо( за него казват, че си говори с метала и му казва какво да прави), с контура на класически, леко издължен Боуи и отблясъците на благородната стомана. Дръжката му е от оцветена северна елша, комбинирана с гравиран рог от кафърски бивол и месинг. Вижте съвършенството под формата на нож:
Тъй като колекционирания от мен автор излива изкуството си върху дръжките на ножовете, вижте без излишни коментари отблизо работата му:
Освен дръжките, 5-ракиев изработва и страхотно красиви, но в същото време здрави и функционални, кании от естествена телешка кожа. Те също са повлияни от финския стил( освен една класическа кания за Боуи тип острие), а резбите и шарките по тях им придават характерен колорит:
Това е то моята безценна, и надявам се растяща за вбъдеще, колекция. Щастлив съм, че я притежавам, но още по щастлив съм, че този уникален майстор и творец е човек, който имах късмета да срешна тук, в нашия Форум. Малцина са благословените да се наричат майстор и да могат да продължат и обогатят традициите на българското ножарство. Петър Петракиев е точно такъв човек и му желая още поне 100 ползотворни творчески години.
Ето и един финален поглед към моето имане:
ПП - Дъската, върху която са снимани ножовете, е топола, извадена при почистването на язовир Въча. Вече е обработена и ще служи за фон, на който да мога да подредя и покажа ножовете.
, ще споделите ли къде ги държите като отсъствате?
.
Коментар