Пирин, Вихрен, Кончето

[Chertoianov]

Покрай миналата седмица и изпълнения и с нерви край реших да съчетая приятното с полезното и с компания да изкачим връх Вихрен от юг, след това да слезем през доста сложния северен маршрут, през седловината Премката да излезем към Кончето. Реших, че Кончето ще е много добро средство за борба с моя страх от височините. Ами... Сега вече поне зная защо ме е страх от високото.














































Видях Еделвайси.








































И няколко панорами. Кликнете върху тъмбчето за по-голям размер.

[Chertoianov]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Маршрута започва от Хижа Вихрен. И от там само стръмно изкачване до Вихрен. Хижата е на 1900 метра а Вихрен - 2912. Само в началото се минава през ниска иглолистна растителност, от там нататък трева или гол камък. Пътеката се вие и по някое време излизаш точно пред сравнително полегатия южен склон на Вихрен. От там нататък - драпане по баира директно към върха. От хижата до върха е може би към 3,5 - 4 часа. Гледката и усещането си струва, когато си на Върха. Имаше повече хора отколкото ми харесва, но... От там нататък започва трудната част. Слязохме по северо-западния склон склон, който е с много трудна пътека надолу. Много тясна и опасна. Голяма част от смъртните случаи на Вихрен са точно тук. След това се излиза на една много приятна седловина - Премката от която или можеш да се прибереш в хижата или да продължиш към връх Купело и Кончето. Ние, разбира се продължихме към Кончето, защото да отидеш до Вихрен и да не се качиш на Кончето е като да отидеш в Рим и да не стреляш по папата... От Вихрен до Кончето са още може би три и половиан - четири часа. Когато излезеш на Кончето се срещаш с всичките си страхове. Кончето е седловина с височина 2800 метра, която свързва връх Купело и съседния му връх Бански Суходол. Широчината и на места е тридесет-четиридесет сантиметра, дължината - може би към 200 метра. Сигурно щеше да е място за спокойна разходка, ако от двете страни няма пропасти по 300-400-500 метра. Единственото улеснение е металното въже, по което се движат всички. Понеже все пак е доста търсен туристически обект и съвсем спокойно на Кончето можеш да се разминеш с някой, който върви в обратната посока. Тогава започва една гимнастика и ръцете ти треперят и треперят. Едва ли се е разминала година, в която да не загине там човек. Но си струва.
Най-голямата мъка за мен беше не умората, а липсата на вода. Никъде по пътя от хижата до Кончето няма вода. Само това, което си носи човек. Аз се познавам и носих четири литра и половина за целия ден, изпих ги още до кончето, общо взето изпих и водата и на другите и останахме съвсем без течности.
От там пътя е на обратно до Премката и нататък пътеката продължава под Вихрен пак до Хижа Вихрен. На много малко места пътеката е лека за вървене. Оказа се, че не сме си разчели времето за връщане. И се наложи да ходим доста време в тъмното. Едното момче, с което бяхме имаше челници и те дойдоха много на място, защото моя прожектор се е включил в раницата и до края на деня батерията му си е заминала. След един час работа и челниците заминаха, а ние бяхме на поне час от хижата. Или дори час и половина. А пътеката минава през доста пресечена местност. Луната през цялото време е била забулена в облаци, но се оказа, че е имало причина да тъгува... Единственото хубаво беше, че намерихме едно течащо поточе с ледена вода и се напихме.
Накрая криво ляво в тъмното излязохме на каменната река, която води към хижата може би на петстотин метра над хижата. Вече отдавна бяхме загубили пътеката, така че решихме да слизаме по морените директно към хижата. Няколко пъти се спъвахме и само това, че вече бяхме загрели достатъчно краката си нямаше лоши изкълчвания. Накрая използвах моя телефон за фенерче и това ни спаси да не нощуваме на склона над хижата. Тези четиристотин-петстотин метра ги слизахме около час и половина, може би, само на светлината на Самсунга. Този телефон пак ме спаси.
Равносметката: Тръгнахме нагоре към върха около девет сутринта, а се върнахме към десет и половина-единадесет вечерта. Но ние прекалено често спирахме да си почиваме, да пушим цигари и да снимаме. Е, аз правих две от тия три, но все тая. Закъсняхме.

[Вико]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Браво! Супер сникмки, супер разказ!
Благодаря.

[stojan_defender-a]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Страхотни снимки! Прекарали сте страхотно

Малко ме е яд като ги гледам, защото вече два пъти ходя там и все не случваме на време. Първият път беше мъгливо и като се качихме горе - панорама йок. Тази година даже не успяхме и да стигнем до върха - преди кабата(равното място под върха) се събраха много тъмни облаци и докато се усетим ни удари градушка, а и гръмотевици имаше. Опасна работа
Поне на следващият ден си реализирахме похода до х. Яне Сандански през Бъндеришка порта и Муратов връх при перфектно време!
Пирин е много красива планина с много величествени гледки(когато времето го позволява )

[Chertoianov]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Наистина! Едното момче с което бяхме каза, че е ходил няколко пъти и общо взето все се е случвало лошо време. Пък сега имахме късмет. Имаше облаци, имаше слънце. Идеално за снимане.

[Yusha]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Страхотни снимки! Преди 10-на дни бяхме там с надеждата да успеем да преминем по същия този маршрут. Закъсняхме с тръгването обаче, и когато се оказахме на Вихрен в 3 следобед, Кончето беше мираж..
Но и ние успяхме да видим еделвайсите, около 30 минути под върха се отклонихме от пътеката без да усетим, и о изненада, 10 цвята на една китка, не можех да повярвам на очите си!



А това го забелязахме едва на слизане. Пред перспективата да сме потресени, предпочетохме да го възприемем от забавната страна

[Chertoianov]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Много ти е хубав Еделвайса. Моя беше всъщност Еделвайсче и стоеше буквално на пътеката. Дори за малко да го стъпчем. Най-вероятно някой го е и прегазвал, но въпреки това... Но твоя наистина е прекрасен!

[damyan82]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Тези четиристотин-петстотин метра ги слизахме около час и половина, може би, само на светлината на Самсунга. Този телефон пак ме спаси.

Това много ми хареса.
Благодаря за разказа. И аз имам отскоро една мечта да се пусна по Кончето и разказа ти още повече ме стимолира. Имам питане. Как подготви маршрута? От къде черпиш инфо? Водач имахте ли? Това да се прибереш със светлината на телефона говори, че доло-горе познаваш местността. Аз в тоя Пирин съм бил само на Спано поле благодарение на Санданската група и определено много ми хареса. От тогава все се оглеждам за подобни маршрути.

[egerchev]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

А това го забелязахме едва на слизане. Пред перспективата да сме потресени, предпочетохме да го възприемем от забавната страна

[ATTACH=CONFIG]487557[/ATTACH]

Явно не знаете историята,затова се чудите и възмущавате: Двама нашенци преди много години достигат с триста зора Хеопсовата пирамида и .....учудването им е голямо(не се знае каква им е била информацията и какво са очаквали да видят там) . Единият казва: И това ли било Толкова път за едни камъни! Камъни и у нас има колкото щеш. Давай да пишем КУР и да си ходим.Та така; Който е подредил така камъните е искал да каже , че е бил там без да си пише името или да разваля нещо . Такива надписи направени по такъв начин трябва да се възприемат само от позитивната страна. Помислете си колко сили са хвърлили тия дето е трябвало да събират камъните за единия . . .Сори за спама
ПП Ама снимките кефят.

[Борислав Бонев]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Явно не знаете историята,затова се чудите и възмущавате: Двама нашенци преди много години достигат с триста зора Хеопсовата пирамида и .....учудването им е голямо(не се знае каква им е била информацията и какво са очаквали да видят там) . Единият казва: И това ли било Толкова път за едни камъни! Камъни и у нас има колкото щеш. Давай да пишем КУР и да си ходим.Та така; Който е подредил така камъните е искал да каже , че е бил там без да си пише името или да разваля нещо . Такива надписи направени по такъв начин трябва да се възприемат само от позитивната страна. Помислете си колко сили са хвърлили тия дето е трябвало да събират камъните за единия . . .Сори за спама
ПП Ама снимките кефят.

пич , ти май не си съвсем в ред!! твоя коментар го приемам като недуразумение ( лично мнение!) Дано са по-малко такива като теб в планините!

[Борислав Бонев]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Чудесен пътепис , колега Cherzoianov! Възхищавам се на смелостта ти - аз не бих ходил по тези пътеки (май фобията ми е по-изразена от твоята).

[blago72]

Това е лек, туристически маршрут, има чудесно обозначена пътека и по двата възможни подхода към Вихрен. Прехода от Вихрен до Кончето е ок. 1 час. Айде, за по-неопитни туристи 1,30 часа в посока.
Веригата осигурява малка част от Кончето, може да се мине през цялото и да се продължи към Кутелите и от тях да се слезе към Казана.
При опасност от дъжд задължително се пропуска, тъй като става изключително хлъзгаво.
Вода няма, носиш си от хижата. 2 литра стигат, дори с оглед принудително изчакване на ПСС или пренощуване.

[Chertoianov]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

Сложността на този маршрут за мен наистина беше само височината на Кончето. Но лично не мен и шест литра вода не ми стигнаха.

[blago72]

Сложността на този маршрут за мен наистина беше само височината на Кончето. Но лично не мен и шест литра вода не ми стигнаха.

Нищо лично, но - слаба форма.
С повечко ходене ще намалее консумацията
Пожелавам

[Chertoianov]

От: Пирин, Вихрен, Кончето

:-)
Аз съм фотограф преди всичко и ходенето по такива места е свързано с хобито ми, а не с поставяне на рекордно време. Така че няма как да се обидя на забележката за подготовката ми , при условие, че е вярна. Но наистина ми се ще да подобря форма, защото колкото повече ходя из планината, толкова по-малко ми се връща долу.