Tweet
ЗАГУБЕНИ ИЗ ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
1-ва част
/ ЛЕФКАДА-МЕГАНИЗИ-КАЛАМОС-КАСТОС-ИТАКА-КЕФАЛОНИЯ /
Привет на всички, четящи тези редове ! Дългата, продължителна и снежна зима роди блянове и мечти за едно кристално чисто, далечно синьо-зелено море, осеяно с малки и големи острови и с неповторим дъх на солени пръски и залязващо в лазурните води слънце. След няколко бързи отскока до островите Тасос и Амулиани и една обиколка на цялата Ситония си поставих конкретна цел – островите на Йонийско море /общо 9 на брой/. Но преди това – няколко думи за мен и за това, което правя. Моя милост се зове Димитър – по професия адвокат, притежаващ лодка QUICKSILVER 430 HD XS (стабилна, 5 пластова надуваема лодка с метален под, използвана в US Coast Guard) и извънбордов двигател HONDA 20BF – изключително надеждна и сигурна машина) и обичам да обикалям из средиземните Егейско и Йонийско морета. В това смело и красиво начинание ме придружи близък приятел – Деян /Дидо/ - архитект и (вече) утвърден художник. И така – обадих му се, изложих вкратце идеята си за един бърз тур из групата острови по западното крайбрежие на южната ни съседка и речено-сторено – на другия ден тръгнахме. Изстреляхме се от София към 9 часа сутринта в посока Игуменица, и някъде около 8 часа вечерта достигнахме до моста, свързващ остров Лефкада с континента. Тъй като вече ставаше късно, решихме да преспим на континента и на сутринта да щурмуваме островите, вследствие на което преспахме в подножието на стара венецианска крепост в планината – лодка и каменни стени.....
На другия ден поживо-поздраво пресекохме моста към остров Лефкада –
и на градчето Лигя намерихме удобна рампа, за да спуснем лодката във водата. Оттам – газ към южната част на острова, където спряхме в красивия град Нидри – в залив, осеян от вълшебни необитаеми острови, включително и този с бивш собственик Онасис–остров Скорпиос.
Наближаваме градчето Нидри:
Вече сме в Нидри:
Нидри е типично гръцко крайбрежно градче – плажна ивица, гъмжаща от таверни – едно от друга по-привлекателни и широка (на втора линия) дълга търговска улица.
Тук Дидо пред една от таверните –
На същото място и аз самият –
Крайбрежната -
и търговската улица –
Поразходихме се, позяпахме, и разбира се – пихме по биричка на пристанището, което беше претрупано с различни по размери яхти и кораби:
След Нидри се запътихме към съседния остров Меганиси, да си търсим удобен плаж за спане (диво къмпиране) - и там намерихме един от корабите на известния скитник и побойник Одисей:
след което се втурнахме към столицата Спартохори:
- за да пием.... биричка....
и да позяпаме...
Намерили вече удобен плаж, оставили си основния багаж, тръгнахме към остров Каламос –
Едноименната столица Каламос е малко градче, с четири-пет таверни и всичко спи – около два часа на обяд, в маранята и горещината, работеше само едно магазинче със скромен асортимент, затова се разходихме из тихите, задрямали улици:
Нищо не работеше, поснимахме и отплувахме за остров Кастос – намира се между Каламос и континента:
Със своите 78 жители, две таверни, едно магазинче - минимаркет и едно такова за сувенири се изчерпва основното описание на островчето, заспало под горещите юлски лъчи....
Времето застрашително напредна, вечерта се показа на небосклона, и ние тръгнахме да се прибираме към о-в Меганиси.Иззад южния нос на Кастос ни очакваше обаче неприятна изненада – морето показа другото си лице, и ние се заподмятахме между почти двуметрови вълни. Слънцето пред нас бавно, но неумолимо залязваше, и ние бавно пъплехме към другия бряг. Но двигателят и лодката се доказаха за пореден път – безотказно ни доставиха живи и здрави и най-вече сухи до острова, който отстоеше на над 10 км. оттам, откъдето тръгнахме.... Красотата на залязващото слънце в бурните вълни на морето не може да си опише с думи – тя трябва просто да се види... И така, изминали над 90 км.по вода този ден, пристигнахме на остров Меганиси за първата си нощувка в Йонийско море.
На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода....
Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова.
Наближавахме столицата -
когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда – λιμεναρχειο и ни спря за проверка. Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов.Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и градчето Вати –
Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н.....
И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив....
Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни...
След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико.....в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа.... наша родна мома....
Снимаща местните пияници....
След кръчмата....
и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него -
Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости.... Тръгнахме оттук -
и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител...
Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –
за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към остров Кефалония –
Ами красив остров си е и това е положението ....
И градчето Сами, сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –
Красива архитектура – местната църква :
Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф....ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира Порто Кацики –
както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:
Спуснахме се пак до градчето Вати,повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря сбяло винце на плажа:
Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака...
И така, на другия ден - багажеца в лодката и поехали наобратно към остров Лефкада, отново към град Нидри, защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри.... (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж...)
И залива:
осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите.....
Отново в Нидри. Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч... И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:
Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –
Последната ни вечер в този регион.... На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!” В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко... свърши... Последни моменти на острова:
И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места....
P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bgили на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.
1-ва част
/ ЛЕФКАДА-МЕГАНИЗИ-КАЛАМОС-КАСТОС-ИТАКА-КЕФАЛОНИЯ /
Привет на всички, четящи тези редове ! Дългата, продължителна и снежна зима роди блянове и мечти за едно кристално чисто, далечно синьо-зелено море, осеяно с малки и големи острови и с неповторим дъх на солени пръски и залязващо в лазурните води слънце. След няколко бързи отскока до островите Тасос и Амулиани и една обиколка на цялата Ситония си поставих конкретна цел – островите на Йонийско море /общо 9 на брой/. Но преди това – няколко думи за мен и за това, което правя. Моя милост се зове Димитър – по професия адвокат, притежаващ лодка QUICKSILVER 430 HD XS (стабилна, 5 пластова надуваема лодка с метален под, използвана в US Coast Guard) и извънбордов двигател HONDA 20BF – изключително надеждна и сигурна машина) и обичам да обикалям из средиземните Егейско и Йонийско морета. В това смело и красиво начинание ме придружи близък приятел – Деян /Дидо/ - архитект и (вече) утвърден художник. И така – обадих му се, изложих вкратце идеята си за един бърз тур из групата острови по западното крайбрежие на южната ни съседка и речено-сторено – на другия ден тръгнахме. Изстреляхме се от София към 9 часа сутринта в посока Игуменица, и някъде около 8 часа вечерта достигнахме до моста, свързващ остров Лефкада с континента. Тъй като вече ставаше късно, решихме да преспим на континента и на сутринта да щурмуваме островите, вследствие на което преспахме в подножието на стара венецианска крепост в планината – лодка и каменни стени.....
На другия ден поживо-поздраво пресекохме моста към остров Лефкада –
и на градчето Лигя намерихме удобна рампа, за да спуснем лодката във водата. Оттам – газ към южната част на острова, където спряхме в красивия град Нидри – в залив, осеян от вълшебни необитаеми острови, включително и този с бивш собственик Онасис–остров Скорпиос.
Наближаваме градчето Нидри:
Вече сме в Нидри:
Нидри е типично гръцко крайбрежно градче – плажна ивица, гъмжаща от таверни – едно от друга по-привлекателни и широка (на втора линия) дълга търговска улица.
Тук Дидо пред една от таверните –
На същото място и аз самият –
Крайбрежната -
и търговската улица –
Поразходихме се, позяпахме, и разбира се – пихме по биричка на пристанището, което беше претрупано с различни по размери яхти и кораби:
След Нидри се запътихме към съседния остров Меганиси, да си търсим удобен плаж за спане (диво къмпиране) - и там намерихме един от корабите на известния скитник и побойник Одисей:
след което се втурнахме към столицата Спартохори:
- за да пием.... биричка....
и да позяпаме...
Намерили вече удобен плаж, оставили си основния багаж, тръгнахме към остров Каламос –
Едноименната столица Каламос е малко градче, с четири-пет таверни и всичко спи – около два часа на обяд, в маранята и горещината, работеше само едно магазинче със скромен асортимент, затова се разходихме из тихите, задрямали улици:
Нищо не работеше, поснимахме и отплувахме за остров Кастос – намира се между Каламос и континента:
Със своите 78 жители, две таверни, едно магазинче - минимаркет и едно такова за сувенири се изчерпва основното описание на островчето, заспало под горещите юлски лъчи....
Времето застрашително напредна, вечерта се показа на небосклона, и ние тръгнахме да се прибираме към о-в Меганиси.Иззад южния нос на Кастос ни очакваше обаче неприятна изненада – морето показа другото си лице, и ние се заподмятахме между почти двуметрови вълни. Слънцето пред нас бавно, но неумолимо залязваше, и ние бавно пъплехме към другия бряг. Но двигателят и лодката се доказаха за пореден път – безотказно ни доставиха живи и здрави и най-вече сухи до острова, който отстоеше на над 10 км. оттам, откъдето тръгнахме.... Красотата на залязващото слънце в бурните вълни на морето не може да си опише с думи – тя трябва просто да се види... И така, изминали над 90 км.по вода този ден, пристигнахме на остров Меганиси за първата си нощувка в Йонийско море.
На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода....
Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова.
Наближавахме столицата -
когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда – λιμεναρχειο и ни спря за проверка. Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов.Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и градчето Вати –
Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н.....
И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив....
Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни...
След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико.....в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа.... наша родна мома....
Снимаща местните пияници....
След кръчмата....
и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него -
Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости.... Тръгнахме оттук -
и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител...
Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –
за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към остров Кефалония –
Ами красив остров си е и това е положението ....
И градчето Сами, сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –
Красива архитектура – местната църква :
Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф....ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира Порто Кацики –
както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:
Спуснахме се пак до градчето Вати,повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря сбяло винце на плажа:
Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака...
И така, на другия ден - багажеца в лодката и поехали наобратно към остров Лефкада, отново към град Нидри, защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри.... (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж...)
И залива:
осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите.....
Отново в Нидри. Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч... И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:
Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –
Последната ни вечер в този регион.... На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!” В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко... свърши... Последни моменти на острова:
И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места....
P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bgили на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.
Прикачени файлове
Коментар